Новата конституция: философски основи

Новата конституция: философски основи

Избор на редактора
52 views
0

На дискусия за демократичната общност и властта на 14 ноември 2017, организирана от Гражданския съвет и Фондация “Конрад Адеанауер”, бе предложено да се преоснове България, като се свика Велико народно събрание, което да приеме нова конституция. Ето върху какви философски основи би трябвало да стъпва тя

Йордан Янков

I. Глава.

Собственост, власт, права

1. Върховен и единствен суверен е волята на гражданите на Република България, изразена на свободни избори.

2. Всеки гражданин има неотменните права на неприкосновена собственост, свобода на убежденията и волеизявленията си, свобода на словото и печата, свобода на интересите си и дейността си, свобода на придвижване.

3. При упражняване на своите неотменни права, гражданите зачитат безусловно неотменните права на другите граждани и техните сдружения.

4. Гражданите имат свободата да създават сдружения, съобразно своята воля, убеждения и интереси.

5. Собствеността на гражданите и техните сдружения е неприкосновена. Всеки гражданин има правото на неограничена защита на своето достойнство, лична неприкосновеност и имущество на територията на своята собственост.

6. Всеки гражданин има правото да поиска държавата да защити при необходимост неговото достойнство, лична неприкосновеност и имущество извън територията на неговата собственост.

7. Ако държавата е в невъзможност да окаже защита на своите граждани, тяхното достойнство, лична неприкосновеност и имущество извън територията на тяхната собственост, гражданите имат право на самозащита.

8. Всеки гражданин има правото да напуска и да се завръща на територията на страната.

9. Всеки гражданин има право след навършване на пълнолетие да участва в избора на държавни органи или да бъде избиран в тях.

10. Правата на гражданите, тяхната воля и интереси се защитават от държавните органи.

11. Законите и другите нормативни актове, издавани от оторизираните държавни органи, както и решенията на съда уреждат реда и начините по който правата и интересите на гражданите се защитават и съблюдават, без самите те да създават, предоставят или подменят права на граждани.

12. Всеки гражданин има право да сезира правоохранителните органи за нарушения на неговите права или правата на други граждани.

13. Всеки гражданин има правото да изисква и получава информация за дейността на държавните органи, освен в случаите, изрично упоменати в закон за държавната тайна.

14. Правата на гражданите могат да бъдат ограничени или суспендирани само със съдебно решение за определен период от време, което решение е установило, че гражданите, обект на ограниченията, са нарушили правата на други граждани или законите, защитаващи общата им воля и права. Държавните органи могат да задържат гражданин до изясняване на предполагаемо негово нарушение на правата на други граждани или законите за период не повече от 24 часа. Само съдебно решение може да удължи или съкрати този срок.

 

II. Глава

Законодателна власт

1. Законодателната власт (Народно събрание) е държавен орган, имащ правомощието да изработва и гласува законите, правилниците за тяхното прилагане и всички други необходими нормативни уредби, както и ратифицира международните споразумения, сключени от Изпълнителната власт.

2. С обикновено мнозинство Народното събрание одобрява или отхвърля проектите за закони, правилниците за тяхното прилагане, и всички други необходими нормативни уредби, както и ратифицира международните споразумения, сключени от Изпълнителната власт.

3. С обикновено мнозинство Народното събрание одобрява или отхвърля проекта за държавен бюджет, подготвен от Изпълнителната власт.

4. С ¾ от гласовете на пълния си състав, Народното събрание може да започне съдебна процедура за отстраняване от власт на главата на Изпълнителната власт, при наличието на негови действия, които нарушават правата на гражданите и законите, както и на такива негови политически актове, които представляват непосредствена заплаха за сигурността или териториалната цялост на страната. Решение по делото се взема с обикновено мнозинство от Върховния съд в неговия пълен състав.

5. С ¾ от гласовете на пълния си състав, Народното събрание може да сезира прокуратурата за действия на член или орган на Изпълнителната власт, при наличието на действия от тяхна страна, които нарушават правата на гражданите и законите.

6. С ¾ от гласовете на пълния си състав, Народното събрание може да започне съдебна процедура, ако е сезирано от Изпълнителната власт, за отстраняване от власт на съдебни магистрати, при наличието на такива техни действия, които нарушават правата на гражданите и законите, както и на такива техни съдебни решения, които противоречат на обществените интереси. Решение по делото се взема с обикновено мнозинство от Върховния съд в неговия пълен състав.

7. С ¾ от гласовете на пълния си състав, Народното събрание може да започне съдебно дело срещу свой член, ако е сезирано от Изпълнителната власт, при наличието на такива негови действия, които нарушават правата на гражданите и законите. Решение по делото се взема с обикновено мнозинство от Върховния съд в неговия пълен състав.

8. С обикновено мнозинство Народното събрание определя своите устройство и правилник на работа.

9. Решенията на законодателната власт имат приоритет пред решенията на другите държавни и общински органи, освен в случаите, изрично посочени в Конституцията.

10. Никой акт на Народното събрание не може да има обратна във времето сила.

11. Всичко, което не е изрично забранено в акт Народното събрание, е разрешено.

12. Народното събрание не може да преотстъпва своите правомощия на друг държавен орган извън неговата пряка юрисдикция=

13. Народното събрание се състои от 120 народни представители, избирани в пряк мажоритарен вот в 120 избирателни района, на всеки четири години.

14. Народният представител носи политическа отговорност само пред гражданите от своя избирателен район.

15. С подписка от повече от половината гласове, подадени за даден народен представител в неговия избирателен район, може да се предизвика повторно гласуване, което да препотвърди избора на народния представител или да го отзове от Народното събрание. В случай на отзоваване се пристъпва към нов, извънреден избор на народен представител от този избирателен район.

16. Мандатът на народен представител може да бъде прекратен предсрочно само по реда на чл.7 или на чл. 15 или по собствено желание.

 

III. Глава

Изпълнителна власт

1. Главата на изпълнителната власт (Президент) организира прилагането и съблюдаването на законите, защитата на сигурността и правата на гражданите, защитата на териториалната цялост на страната, разпорежда се с държавната собственост, изготвя и представя пред Народното събрание за гласуване държавния бюджет, представлява интересите на страната пред други държави и международните общности.

2. Президентът има право да наложи три пъти вето върху всеки един акт на Народното събрание. Ветото на Президента може да бъде отхвърлено с обикновено мнозинство от Народното събрание. След отхвърляне на третото вето, актът на Народното събрание влиза в сила, освен ако Президентът не се позове на правото си да свика референдум.

3. Президентът има право един път в една календарна година да свика референдум (народно допитване) относно акт на Народното събрание, върху който той е наложил три пъти вето и което е отхвърляно три пъти от Народното събрание. Резултатът от референдума е окончателен.

4. Президентът сезира Народното събрание за отстраняване от власт на съдебни магистрати, при наличието на такива техни действия, които нарушават правата на гражданите и законите, както и на такива техни съдебни решения, които противоречат на обществените интереси.

5. Президентът сам организира и назначава службите и държавните органи, които осъществяват неговите конституционни задължения.

6. Един гражданин не може да бъде Президент повече от два мандата.

7. Президентът не може да заема по време на своя мандат ръководни длъжности в сдружения на граждани.

8. Президентът не може да изпълнява функции или да заема длъжности в други държавни органи, извън попадащите в пряката юрисдикция на Изпълнителната власт.

9. Президентът се избира на всеки четири години в пряк мажоритарен вот на всички избиратели.

10. С подписка от повече от половината гласове, с които е бил избран действащия Президент, може да се предизвика повторно гласуване, което да препотвърди изборът му или да бъде отзован. В случай на отзоваване се пристъпва към нов, извънреден избор на Президент, по обичайния ред за президентски избори

11. Мандатът на Президента може да бъде прекратен предсрочно само по реда на чл.4 на Глава II или според чл. 10 на настоящата глава или по собствено желание.

 

IV. Глава

Съдебна власт

 

1. Съдебната власт урежда споровете между граждани, между граждани и граждански организации, или межди граждани и техните организации и държавните органи, възникнали по повод на нарушаване на техните права или законовия и нормативен ред за тяхното реализиране и защита.

2. Съдебната власт е организирана йерархично на териториален принцип.

3. Всяка съдебна инстанция взима решение, което е в компетенцията на нейните териториални правомощия.

4. Всеки съдебен иск се разглежда от 12 членно съдебно жури, съставено от произволно избрани граждани, живеещи на територията на юрисдикцията на съответната съдебна инстанция.

5. Съдебното жури се произнася единствено по смисъла за наличие или отсъствие на престъпление по конкретния съдебен иск.

6. Съдебните заседания се ръководят от съдия.

7. Съдията е длъжен да приеме решението на съдебното жури, да го сведе до знанието на двете страни по делото и да определи административните или наказателни мерки, произтичащи от решението на съдебното жури.

8. В своето решение съдията се ръководи от съществуващите закони, нормативни уредби и административни правилници.

9. Ако съществуващите закони, нормативни уредби и административни правилници не дават изрично и ясно указание за правните последствия при нарушаването на определени права на гражданите, както и на самите закони, нормативни уредби и административни правилници, съдията има право да определи правна мярка по свое собствено усмотрение, която мярка се приема в последващи съдебни искове на територията на цялата страна като равнопоставена на нормативна уредба или правилник за прилагането на съответния закон.

10. Всяко съдебно решение може да бъде обжалвано само веднъж пред погорна съдебна инстанция.

11. Съдията има право да изисква безусловно съдействие от другите държавни органи при подпомагане на неговите действия и решения в хода на даден съдебен иск.

12. Съдиите се избират в пряк мажоритарен вот от гражданите, живеещи на територията, която попада под юрисдикцията на съответната съдебна инстанция.

13. Мандатът на един съдия в дадена съдебна инстанция е 8 години и не може да бъде прекъсван предсрочно освен по реда на чл. 6 на Глава II или по собствено желание.

14. Върховният съд е последната и най-висока инстанция в съдебната йерархия. Неговите решения по всички граждански, административни и наказателни дела са окончателни и не подлежат на обжалване.

15. Върховният съд е и крайната инстанция която се произнася по дела инициирани от и засягащи членове на Изпълнителната власт или Законодателната власт, по ред определен в тази Конституция.

16. Само Върховният съд може да тълкува настоящата Конституция, като неговите решения не могат да променят или подменят съдържанието й. Президентът или ¾ от пълния състав на Народното събрание могат да свикат референдум, ако не са съгласни с тълкувателно решение на Върховния съд по отношение съдържанието на настоящата Конституция. Резултатът от референдума е окончателен.

17. Върховният съд се състои от 12 члена, всеки с мандат от 12 години. Четирима от тях се посочват от Президента, четирима се посочват от Народното събрание, четирима се избират в пряк мажоритарен вот от всички избиратели.

18. Един президент или един състав на Народното събрание могат да посочват само двама върховни съдии от своята квота.

19. В една календарна година само двама от върховните съдии могат да се избират с мажоритарен вот на всички избиратели. Изборът се провежда едновременно с избора на Президент или Народно събрание.

20. Всеки от мандатоносителите може да отзове върховен съдия от своята квота и да посочи нов на негово място. В случая с избраните с мажоритарен вот върховни съдии, това става с подписка от 500 000 гласа, която предизвиква референдум. Решението на референдума е окончателно.

 

V. Глава

Общински власти

1. Общинското събрание е орган на местната власт, имащ правомощието да изработва и гласува необходими нормативни уредби, имащи сила върху територията на дадена община.

2. С обикновено мнозинство общинското събрание одобрява или отхвърля проектите за нормативни уредби.

3. Право да внесе в за разглеждане в общинския съвет проект за нормативна уредба има всеки общински съветник, главата на изпълнителната власт в общината, всеки гражданин живеещ на територията на общината или сдружение на граждани.

4. С обикновено мнозинство общинското събрание одобрява или отхвърля проекта за общински бюджет, подготвен от кметството на общината.

5. С обикновено мнозинство общинския съвет определя своите устройство и правилник на работа.

6. Общинското събрание се състои от общински съветници, чиито брой е пропорционален на населението на общината, избирани в пряк мажоритарен вот от жителите на общината.

7. Общинския съветник носи политическа отговорност само пред гражданите от своя избирателен район.

8. С подписка от повече от половината гласове, подадени за даден общински съветник в неговия избирателен район, може да се предизвика повторно гласуване, което да препотвърди избора на общинския съветник или да го отзове от общинското събрание. В случай на отзоваване се пристъпва към нов, извънреден избор на общински съветник от този избирателен район.

9. Мандатът на общински съветник може да бъде прекратен предсрочно само по реда на чл.8 или в случай че бъде признат от съд за виновен в нарушаване правата на други граждани или техните сдружения.

10. Главата на изпълнителната власт в общината (кмет) организира прилагането и съблюдаването на общинските наредби и правилници, разпорежда се с общинската собственост, изготвя и представя пред общинското събрание за гласуване общинския бюджет.

11. Кметът сам организира и назначава службите и общинските органи, които осъществяват неговите конституционни задължения.

12. Един гражданин не може да бъде кмет повече от два мандата.

13. Кметът не може да заема по време на своя мандат ръководни длъжности в сдружения на граждани.

14. Кметът не може да изпълнява функции или да заема длъжности в други държавни или общински органи, извън попадащите в неговата пряка юрисдикция.

15. Кметът се избира на всеки четири години в пряк мажоритарен вот на всички избиратели в общината.

16. С подписка от повече от половината гласове, с които е бил избран действащия кмет, може да се предизвика повторно гласуване, което да препотвърди изборът му или да бъде отзован. В случай на отзоваване се пристъпва към нов, извънреден избор на кмет, по обичайния ред за общинските избори.

17. Мандатът на кмета може да бъде прекратен предсрочно само според чл. 15 на настоящата глава или по собствено желание или в случай че бъде признат от съд за виновен в нарушаване правата на други граждани или техните сдружения.

 

VI. Глава

Общинска администрация

1. За функционирането на държавните органи, Президентът предлага, а Народното събрание одобрява държавен бюджет всяка календарна година

2. Средствата от държавния бюджет могат да бъдат изразходвани само за издръжката на държавната администрация, за отбраната и сигурността на страната, и за покриване на международните задължения на страната.

3. Средствата в държавния бюджет се набират от вноски на общините, пропорционални на населението на всяка една от тях.

4. Средствата в държавния бюджет се набират и от държавни такси, прилагани само за онези дейности, в които държавата осигурява съществени условия и предпоставки за тяхното извършване.

5. Средствата в държавния бюджет се набират и от митнически сборове върху вноса и износа от страна, съгласно държавното законодателство и международните споразумения.

6. За осигуряване събираемостта на вноските от общините, в закона за държавния бюджет се посочват минимални ставки на преките и косвените данъци, събирани от общините.

7. При надвишаване на заложените приходите в държавния бюджет, излишъкът се използва за намаляване на минималните ставки на преките и косвени данъци, събирани от общините през следващата финансова година.

8. Всяка община сама определя и събира преките и косвени данъци на своята територия, като размерът им не може да бъде по-малък от минималните ставки, определени в държавния бюджет.

9. Сумите, постъпили от събирането на преки и косвени данъци, които надхвърлят вноските към държавния бюджет, остават в общинския бюджет.

10. Средства в общинския бюджет се набират и от общински такси, прилагани само за онези дейности, в които общината осигурява съществени условия и предпоставки за тяхното извършване.

11. При надвишаване на заложените приходи в общинския бюджет след издължаването към държавния бюджет, излишъкът се използва с нарочен акт на общинското събрание, подписан от кмета. При липса на съгласие между кмета и общинското събрание излишъкът се връща на данъкоплатците, живеещи на територията на общината

12. Данъците се плащат от всички граждани, както и от техните сдружения, с изключение на онези, определени със закон.

 

VII. Глава

Промяна на Конституцията

1. Искане за промяна на Конституцията може да постъпи от не помалко от 1,000,000 пълнолетни граждани, от 2/3 от пълния състав на Народното събрание, или от Президента, чието искане подлежи на одобрение с обикновено мнозинство от страна на Народното събрание

2. Исканията за промяна на Конституцията се депозират във Върховния съд, който със свое решение открива процедура за свикване на Велико народно събрание.

3. Великото народно събрание се състои от 120 народни представители, избрани в пряк мажоритарен вот в 120 избирателни окръга.

4. Великото народно събрание има правомощието единствено да събере и проведе дебати върху проектите, постъпили с искането за промяна на Конституцията, и не суспендира работата на съществуващото Народно събрание.

5. Народните представители във Великото народно събрание не могат да бъдат настоящи членове на Законодателната, Изпълнителната или Съдебната власт.

6. Всеки гражданин, сдружение на граждани, Президентът, или съществуващото Народно събрание може да депозира свой алтернативен проект на този, с който Върховния съд е свикал Великото народно събрание.

7. Великото народно събрание разглежда постъпилите проекти и представя за одобрение на референдум не повече от три проекта.

8. Промените в Конституцията се приемат чрез референдум, на който гласовете на най-много граждани посочват за спечелил един от проектите, представени от Великото народно събрание

About author
Профилна снимка на Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*