Мястото на България в новия Европейски съюз

Мястото на България в новия Европейски съюз

1 views
0

Георги Стоев

Формалните детайли на проекта на нов Европейски съюз тепърва ще бъдат уточнявани. На неформално ниво обаче вече наблюдаваме няколко важни промени. Най-отчетлива е новата структура на лидерството. Германското правителство е неотстъпчиво пред другите членове на съюза за важните решения за бъдещето. Франция и президентът Сакрози преживяват политическо маргинализиране в рамките на съюза. Другите големи са с тежки собствени фискални проблеми, което им дава малко възможности за силен глас в еврозоната. Всички те накуп сякаш признават незначителната роля на комисията и нейния президент Барозу.

На този фон мястото на малките страни става по-благоприятно. От една страна Германия традиционно настоява за по-широк европейски съюз и новата силна позиция на страната ще означава по-добри шансове за малки страни да се присъединят към досега “забранени” клубове в рамките на съюза. От друга – бройката на страните има значение, когато се взимат съдбовни решения за прекрояване на съюза. В някои страни ратифициране на нов договор ще трябва да мине през референдум, процесът ще отнеме технологично време, в което е важно системно да се показва, че Европа не се разпада, а напротив – става по-широка и по-силна.

Идеите за промени в договорите на съюза излизат също от Германия и са фокусирани върху основния въпрос как да дисциплинираме публичните финанси в отделните страни. Съгласието на Франция ще дойде вероятно лесно, дори по трудни мерки за популистките и лидери, само и само да получи така желаната активна позиция на Европейската централна банка при спасяване на затънали правителства. Грешката на президента Саркози беше, че още от началото на кризата действа като представител на няколко френски банки (явно близки до правителство и синдикати), а не като лидер, който се е заел да вкара фиска на страната си в ред. Това е и в основата на неговото политическо фиаско, което по-малките членки в Европа ще научат, най-вече от практична гледна точка на бъдещата дипломация.

България ще бъде поканена от лидера Германия в новия клуб. Страната има формално добри показатели и това ще е добър аргумент за всички скептици вътре и около Германия за убеждаване, че новият ЕС трябва да е максимално широк. Бюджетният дефицит в Българтия за последната приключила година е по-нисък от повечето от 17-те страни в еврозоната. Изключения са само Естония, Люксембург и Финландия. Нивото на публичния дълг е по-ниско от всички с изключение на Естония. Тази позиция трябва да се запази, като политическите ползи ще се равняват на пълноправно членство в новия ЕС, дори в затворени досега територии като “шенген” и “общата валута”. Цената – може би малка загуба на гласове тук заради свити публични разходи – изглежда приемлива за правителство, което вероятно ще получи още един мандат от избирателя.

Фискалната стабилност, която досега изглеждаше доста абстрактно за средния избирател и сякаш имаше само негативно значение от изявленията на синдикатите, сега придобива особена важност за всеки. Стабилността не се изразява само в балансиране на бюджета, но и в способност да посрещнеш дълговете си. Явният публичен дълг е по-лесен за контролиране, макар и там да има рискове при сегашните неспокойни пазари (в случай че правителството разчита на рефинансиране). Но по-притеснителен е скритият дълг на държавата, основно към пенсионери, зависими от социално осигурителната система. Това са обикновено проблеми, които ескалират постепенно във времето, най-вече по демографски причини. Но днешните кризи на дълга идват да ни напомнят, че трябва да държим под контрол както явната, така и скритата част от държавния дълг.

Както веднъж си позволих да прогнозирам, кризата в Гърция явно ще донесе повече позитиви отколкото негативи на България. Сред най-важните ползи са уроците от нескопосаната фискална политика. Уроците от декласирането на Франция от лидерството на Европа са също важни. Популизмът и слугуването на избрани заинтересовани групи не може да е основа за политически успехи нито в национален, нито в международен план.

About author

Георги Стоев

Георги Стоев е управляващ съдружник в Industry Watch – водещ изследователски център в областта на икономиката и икономическата политика в България. Образованието си получава в Английската гимназия в София, Университета в Лувен (Белгия), а след това и в Института за пазарна икономика, където започва професионалната си кариера през 1998 г. Стоев е част от кръга икономисти, които през последните 15 години упорито настояват за ниски данъци, про-пазарни реформи и минимално държавно присъствие в стопанството. Заедно с д-р Фридрих Баерзакс „списват” Вот Х – сайт за политическо и икономическо ориентиране. Един от авторите на проекта http://www.easibulgaria.org/what_to_know.php - (ИЗИ означава икономически знания по интернет).

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.