Младежката безработица – мит за милиони

Младежката безработица – мит за милиони

1 views
0

Явор Алексиев

През последните години стана практика медиите и управляващите да стряскат народа със заглавия и изявления тип „всеки трети младеж е без работа”. В резултат на това постоянно се заделят огромни европейски и национални средства по програми за консултация, обучение и заетост на младите.

През април 2012 г. МТСП си постави за цел да намали младежката безработица до 23% в края на 2013 г. Въпреки това коефициентът на младежка безработица продължи да нараства, достигайки 29,5% по данни на НСИ през първото тримесечие на 2013 г. Отговорът на новите управляващи беше ясен – още програми.

Нещата видимо не вървят по план, но причината за това не е в недостатъчния обхват на въпросните инициативи. Дори не е и в крайно спорната им ефективност. Причината е в явното неразбиране на феномена „младежка безработица” и причините за неговото съществуване.

I. Коефициентът на младежка безработица изкривява реалността

Коефициентът на безработица сред младите се изчислява по същия начин, както този за другите възрастови групи – като дял на безработните от „работната сила”. В обхвата на това понятие влизат заетите и активно търсещите работа лица.

Проблемът е, че докато в други възрастови групи работната сила обхваща 75-80% от всички лица, при младежите на възраст между 15 и 24 г. (най-често цитираният като „младежка безработица” показател) в нея влизат 31,3% от тях.[1]

Графика 1: Обхват на работната сила в различните възрастови групи, %

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

Това означава, че всяко изгубено работно място в тази възрастова група оказва много по-голямо влияние върху коефициента на безработица, тъй като знаменателят в уравнението (коефициент на безработица = безработни/работна сила) е много по-малък.

За да илюстрираме това, нека приемем, че поради кризата биват освободени по 20 хиляди души от всяка възрастова група, а загубилите работата остават в „работната сила”, преминавайки към редиците на безработните.[2] Както се вижда от таблицата резултатът ще бъде повишаване на коефициента на безработица в групата на 15-24 годишните с 8,1 процентни пункта. При останалите възрастови групи повишението е 2,2-2,6 пункта, въпреки че е изгубен същият брой работни места.

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

Заключението е, че младежката безработица е много по-чувствителна към сътресенията на пазара на труда поради по-малкия обхват на работната сила в тази възрастова група. Вследствие на това показателят не бива да бъде приравняван по значимост с този за останалите възрастови групи, където се намира огромната част от икономически активното население.

II. Какво е „дял на безработните младежи”?

Наскоро Евростат обърна специално внимание именно на тези особености на коефициента на младежка безработица и неговото некоректно използване. Поради неговата условност и споменатите вече недостатъци, Евростат изчислява и друг индикатор – т.нар „youth unemployment ratio”, или „дял на безработните младежи”. Единствената разлика при него е, че броят на безработните лица се разделя не на броя на лицата, влизащи в обхвата на работната сила, а на общия брой на лицата в съответната възрастова група.

Изчислен по този начин, делът на безработните младежи в България е едва 8,5% при средно ниво за ЕС от 9,7%. В интерес на обективността трябва да посочим, че стойностите за страната ни са до известна степен следствие от традиционно ниската икономическа активност на младите у нас[3]. Можем спокойно да предположим, че в сегашната ситуация на пазара на труда, ако повече млади хора търсеха работа, делът на безработните щеше да тръгне нагоре, тъй като не всички от тях щяха да успеят да си намерят такава.

Графика 2: Дял на безработните от всички лица на възраст 15-24 години през 2012 г.

Източник: Евростат

Този подход към анализ на пазара на труда ни позволява да направим сравнение между броя на безработните и дела им от общото население в различните възрастови групи в България. Както се вижда от Графика 3, в периода 2008-2012 г. безработните като процент от всички лица в различните възрастови групи се движат в унисон с общото нарастване на безработицата.

Графика 3: Дял на безработните от всички лица в различни възрастови групи (2008-2012)

Източник: НСИ, сметки на ИПИ

Данните за дела на безработните сред младежите на възраст между 15 и 24 години не правят изключение. Нещо повече – ако можем да говорим за непропорционално нарастване в някоя от групите, то е по-скоро в тази на лицата на възраст между 25 и 34 години. Част от това нарастване, обаче, може да бъде обяснено с рязкото завишаване на броя на безработните лица в тази група следствие от ревизираните данни на НСИ за пазара на труда през 2011 г., съответно възможно подценяване за предишни периоди.

Заключението е, че делът на безработните младежи се движи в синхрон с този на останалите възрастови групи. С други думи – високата младежка безработица е следствие от цялостното състояние на пазара на труда.

III. Какъв е всъщност проблемът?

Некоректното интерпретиране на коефициента на младежка безработица и разглеждането ѝ като отделен феномен са все неща, които с нищо не помагат на младите да си намерят работа. Нещо повече, на база на този подход се правят политики и програми, по които се харчат все повече средства. Както се вижда – без особен резултат.

В условия на икономически спад е напълно естествено младежката безработица да достигне високи нива. Младежите са уязвима група на пазара на труда дотолкова, доколкото им липсва опит. Те са инвестиция в бъдещето, но по-рядко са необходими за „оцеляването” на една или друга фирма. Когато ножът опре до кокала и трябва да се съкращават разходи или служители, младите кадри често са първи на мушката. Не само защото създават по-ниска добавена стойност за своите работодатели, но и защото могат лесно да бъдат склонени да преминат на непълен работен ден или направо да работят без договор.

Причините за неуспеха на програмите и продължаващия ръст на младежката безработица са:

  • Според данни на Евростат едва 5% от младежите на възраст 15 г. влизат в обхвата на работната сила (т.е. работят или търсят работа). При 24-годишните в работната сила влизат 80%. Близо половината от лицата в групата 15-24 г. са в училищата, голяма част от останалите учат редовно в университетите. Разработването на програми за адресирането на потребностите на една толкова хетерогенна група е изключително трудно, да не кажем невъзможно. Това е и основната причина, поради която въпросните програми са придружени с колосални количества документация и се възприемат от бизнеса като прекалено тромави. Тяхното базиране на индикатори като коефициента за младежка безработица води до желание за залагането на условия за продължаваща заетост след първоначалния период на стаж/обучение/работа, което допълнително възпира потенциални участници, тъй като ги обвързва със задължението да наемат лица, от които може в даден момент да нямат нужда.
  • Програмите за младежка заетост в държавните и местните администрации продължават да се разрастват противно на всякаква житейска и икономическа логика. Ако една администрация има нужда от стажанти или желание и капацитет да развие собствена програма, тя ще задели ресурс, за да го направи. Така стават нещата в частния сектор. Работодателите инвестират пари, време и усилия за организиране на конкурси, интервюта с кандидати и тяхното последващо обучение. Стажовете в държавната администрация са много често фиктивни и със спорна полезност както за самата администрация, така и за самите младежи. Нещо повече – този подход до голяма степен обезсмисля идеята за „задължителен стаж” по време на висшето образование и намалява подготовката на кадрите, които излизат от университетите. Преобладаващата част от административните структури нямат нито нуждата да приемат стажове, нито капацитета да ги превърнат в нещо полезно.
  • В наскоро разпространения с цел обществена консултация Проект на Доклад за младежта 2010-2012 г. правилно се посочва, че „проблемът с младежката безработица не е да се намери работа на младите хора, а как да се превърне тази част от младите хора с ниска степен на образование и грамотност в реална работна ръка”. Или с други думи: проблемът е в образованието. Посочва се още, че от безработните младежи 46,7% са с основно и по-ниско образование.[4] Безработните висшисти са едва 11,9%. С това наум е спорно доколко изобщо има нужда от програми за младежка заетост, насочени към хора с висше образование. Нещо повече – държавата вече е направила немалка инвестиция в голяма част от тези, които са завършили държавните университети под формата на субсидии за обучение.
  • Бюрата по труда също не могат да бъдат определени като институции, които се ползват с доверието на младите хора. В Проекта на Доклад за младежта 2010-2012 г. се посочва, че едва 23% от работещите младежи са се обърнали към бюрата по труда. За сметка на това близо половината от тях са търсили работа в интернет или са се обърнали към приятели. От работещите младежи без чужда помощ са намерили работа общо 40%. С помощта на бюрата по труда – едва 3%. Младежите рядко търсят (или намират) работа с посредничеството на държавата. Няма и защо да го правят, ако пред тях съществуват много по-удобни и бързи опции.

Младежката заетост не трябва да бъде разглеждана като отделен феномен. Напротив – тя е тясно обвързана със ситуацията на пазара на труда. В условия на анемична икономическа активност и повишаващи се минимална заплата и осигурителни прагове[5], за младежите (както и за други ниско квалифицирани групи) е по-трудно да намерят работа. Единственият начин, по който държавата може реално и трайно да помогне в този процес, е да спре да пречи на бизнеса да създава работни места чрез постоянното производство на регулации и промени в данъчната и осигурителната политика. Когато заетостта в икономиката тръгне нагоре, младежите ще последват.

 

 


[1] Това е напълно разбираемо поради факта, че от 15-24 годишните близо половината са в училищна възраст, а значителна част от останалите учи редовно в университетите. Това са все лица, които статистиката не брои за част от работната сила и съответно не ги включва при изчисляването на младежката безработица. Статистиката не включва в обхвата на работната сила и лицата, които са в допълнителен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, част от които са на възраст под 24 години.

[2] За изходна база сме използвали данните за средногодишното ниво на безработица по възрастови групи през 2012 г.

[3] Наред с други неща това се дължи на нарастващият брой на студентите в редовно обучение, намаляващият брой на задочниците, особеностите на образователната ни система, както и на редица социални аспекти.

[4] Данните в Проекта са от Национално представително лонгитюдно изследване на Агенция „Медиана” от 2011 г.

[5] Според цитираното в Проекта на Доклад за младежта 2010-2012 г. изследване на Агенция „Медиана”, 39% от работещите младежи не се осигуряват на пълната сума, която получават.


Текстът е публикуван за пръв път на сайта на Института за пазарна икономика.

 

About author

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.