Министърът на здравеопазването е опасен за вашето здраве

Министърът на здравеопазването е опасен за вашето здраве

0

Приемането на концепция за „по-добро здравеопзване”, с което се запазва статутът на Националната здравно-осигурителна каса като единствената институция, разпределяща средствата от задължителното здравно осигуряване, едва ли е изненадваща стъпка на правителство, което отдавна съвсем открито е абдикирало от провеждането на каквито и да било пазарни реформи. В този смисъл обаче изказването на министъра на здравеопазването Стефан Константинов, че „нито един експерт не е доказал, че конкуренцията между повече здравни каси води до по-добро качество на здравеопазването”, чупи всички рекорди за политическа демагогия и икономическо невежество.

Общоизвестен факт е, че държавно доставените услуги са винаги с по-лошо качество от пазарните, както това се отнася както за цената и качеството на услугите, предоставяни от „Топлофикация” АД, така и за държавно финансираните медицински услуги. Вероятно подтикван от собствените си убеждения, че правилни решения могат да се налагат „насилствено” срещу волята на здравно-осигуряващите се, министърът допуска, че и свободният пазар на здравно осигуряване действа по същия начин. За разлика от държавния модел на здравеопазване обаче, пазарният модел се основава на принципите на доброволност и солидарност. В този смисъл изявленията на министър Константинов, че частните фондове, движени от желанието за печалба, се интересуват само от 20-40 годишните за сметка на възрастните хора, които боледуват по-често, са не само заблуждаващи, но и категорично не отговарят на истината.

Точно държавно-контролираната система на здравно осигуряване с определянето на клиничните пътеки създава административни механизми, с които ограничава правото на ползване на медицински услуги, като по този начин лишава част от здравно-осигурените да се възползват от здравната си застраховка. Съществуването на ограничен брои клинични пътеки, както и административно-контролираното ценообразуване, поставят здравно-осигурените в положение да плащат здравно-осигурителни вноски с неясен характер за ползите, които могат да получат в случай на нужда. При този тип система паричните средства се разпределят административно от държавната здравно-осигурителна каса и пациентите „следват” инвестициите.

Точно този вид административна уредба с неясен харектер и непрозрачно изразходване на публични средства предизвиква и явното нежелание на населението да се осигурява доброволно.

В този смисъл пазарният модел е пълна противоположност на държавния монопол. Съществуването на няколко здравно-осигурителни дружества дава право на здравно-осигуряващите се правото да избират не само дружествата, но и нивата на осигуряване. В резултат на това се създава пазарна среда, основана на принципа на конкуренцията, при която „средствата не се разпиляват”, както твърди министър Константинов, а се изразходват ефективно. Ползите за здравно-осигурените лица са предварително известни и в случай на нужда парите следват пациента.

Конкуренцията между здравно-осигурителните дружества създава условия не само за поддържане на качество, но и за намиране на обективните, пазарни цени на медицинските услуги.

Конкуренцията е многостранен процес. Пазарният принцип създава условия за здравно-осигурителните дружества да се конкурират за здравно-осигуряващи се лица като развиват мрежа от специалисти с които работят. От друга страна медицинските центрове, както и специалистите, се конкурират помежду си за привличане на пациенти с предлагане на качествени услуги. Конкуренция съществува и между пациентите, които се конкурират помежду си за достъп до качествени медицински центрове, така и за достъп до признати специалисти. Концепцията на министъра на здравеопазването не само обявява конкуренцията между здравно-осигурителните дружества за неефективна, но и предвижда също така ограничаване на конкуренцията на ниво доставчици на медицински услуги чрез затваряне на болнични заведения, но напълно игнорира потенциалния ефект които тази концепция ще има върху конкуренцията между пациентите.

Решението за затваряне на болнични заведения, взето по административен начин и при липса на обективен механизъм за преценка, може да означава затваряне на болнични заведения там, където са необходмими, и оставяне на болнични заведения там, където няма нужда. В сега действащата система преценката се прави на база политически контакти и синдикален натиск. В една пазарна система, при която конкуренцията действа на всички нива: здравно-осигурителни дружества, доставчици на медицински услуги (болнични заведения, лекари) и пациенти, пациентите като краен потребител биха имали решаваща роля за избора кои болнични заведение следва да останат и кои да се закрият.

Целта на здравеопазването е да осигури качествени услуги на възможно най-ниска цена. Тук е мястото да се отбележи, че за сведение на министъра на здравеопазването наистина съществуват експерти, които доказват по-високата ефективност н частното здравно-осигуряване. Отказът от запознаване с тези изследвания не означава, че те не съществуват.

В заключение отправям директна покана: аз твърдя че частната здравно-осигурителна система е по-добра и по-ефективна от държавно-контролираната и съм готов да го докажа в открит дебат. Предоставям на министър Константинов да избере мястото и времето.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.