Несправедливостта на минималната работна заплата

Несправедливостта на минималната работна заплата

0

Цветелин Цоневски

Широко разпространено е мнението, че икономиката е подчинена на здравия разум, при който всеки анализ обикновено води до идентични заключения. По тази причина съвсем естествено е мнението, че наличието на държавно установено минимално заплащане е защита на правата на работниците, което им дава допълнителна тежест в преговорите с работодателите и същевременно гарантира минимални прагове за достойно преживяване. Оттук, разбира се,е съвсем естествено и желанието за увеличаване на минималното заплащане, защото това според защитниците на идеята означава повишаване на жизнения стандарт, по-висока покупателна способност, достъп до по-качествени потребителски стоки, почивки и др. Съществена част от защитата на тезата за минимални прагове на заплащането е и идеята, че в тяхно отсъствие всички биха работили за много по-ниско трудово възнаграждение, тъй като работодателите биха се възползвали от правния „вакуум“ и биха оказвали натиск за намаляването на заплащането. По тази логика е съвсем нормално тези, които се противопоставят на идеята за държавно установени прагове за минимално заплащане, да бъдат определяни като обслужващи защитаващи интересите на малка група предприемачи, чиято единствена цел е да увеличи печалбата за сметка на наетите от тях работници.

Икономиката обаче наистина е подчинена на здравия разум. Сравнително елементарния модел за ценова регулация обяснява действията и последиците от нормативно определените минимални прагове на заплащане. Този икономически модел е консенсусен, приема се от различни икономисти и не обслужва интересите на нито една политическа идеология. От една страна са работниците, които представляват така наречената „крива на предлагането“ (тук става дума за предлагане на работна ръка), от другата страна са работодателите като “крива на търсенето”. В отсъствието на външна намеса пресечната точка между двете, известна още като точката на равновесие, определя броя на заетите по хоризонтала, и нивото на заплащане по вертикала. Нормативно уреденото минимално заплащане естествено трябва да е над нивото на равновесие, иначе си губи смисъла. Непосредственият ефект от това изкуствено повишаване на цената на труда е, че на това ниво търсенето на работна ръка намалява, което пък от своя страна увеличава конкуренцията сред работниците, търсещи работа. В условията на повишена конкуренция и намаляващо търсене на работна ръка работа намират тези, които са с по-висока квалификация, трудов опит и умения.

Свойственото на този модел е, че третира работната ръка, която се конкурира за тези работни места, като взаимозаменяема, т.е. това са работни места, при които квалификацията и трудовите умения се придобиват на работното място. Обикновено професиите, които оперират на нивата на минималната работна заплата, изискват работна ръка със сравнително ниска квалификация и образование. Точно тази част от трудоспособното население се нуждае от гъвкавост при намирането на работа и договаряне на условията за труд. Това е нейният единствен шанс да придобие необходимите знания и умения, нужни за да заеме работни места, където придобитите знания и умения, заедно с трудовия опит, ще бъдат оценени по-високо и съответно ще гарантират по-високи трудови доходи. Нормативно уреденото ниво на минимално заплащане елиминира тази възможност за групата хора, която най-много се нуждае от нея. Нещо повече, обявяването за незаконно договарянето на заплащането под определени нива означава, че когато тези хора въпреки всичко успеят да уговорят по-ниско заплащане с цел придобиване на доход и трудови умения, те са оставени без законова защита и в много случаи остават излъгани. По този начин точно тази група, която най-много се нуждае от правна защита, не само остава без нея, но е и насилствено лишена отвъзможности за намиране на работа и обречена на получаване на социални помощи.

Привържениците на идеята за минимално заплащане често изтъкват, че при липса на минимални прагове всички ще получават много по-ниски трудови доходи. Това, разбира се, е логически непоследователно, защото ако минималното заплащане е определящо в тези случаи, то тогава няма никаква логика да се получава заплащане над нивата на минималната трудова заплата. Истината е, че трудовото заплащане се формира на база производителност и заменяемост на трудовата квалификация от друг работник или служител. Колкото по-висока е личностната специализация в определена професия и колкото е по-висока производителността на един служител или работник в комбинация с конкуренцията между работодателите в съответната икономическа сфера, толкова по-високи ще са и трудовите му доходи.

В заключение трябва да се отбележи, че наистина намеренията на поддръжниците на идеята за минимално трудово възнаграждение са благородни и желанието им е наистина да се помогне на определена група от трудоспособното население, която има нужда от помощ. Важното е да се намерят подходящите методи за постигане на желаната цел. Установяването на минимална работна заплата не само че не е такъв метод, но е и инструмент, който поражда социална несправедливост, като лишава от право на труд точно тези, на които следва да помогне. Хората са различни и всеки индивид има качества и умения, които иска да развива. Проблемът с правителствените програми е, че напълно игнорират личностния елемент и търсят унифицирано решение на различни по своя характер проблеми.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.