Логика и референдуми

Логика и референдуми

Избор на редактора
111 views
0

След като при “референдума на Слави” отпаднаха половината въпроси, логично е да се зачитат само половината подадени гласове

Проф. Мартин Табаков
Логическата култура е необходимост,

особено за едно демократизиращо се общество, в което мнението на всеки човек е от значение. Дори само заради това, че е избирател. Човек с ниска логическа култура е лесно податлив на внушения, демагогия и манипулации. Той не различава логическо обоснованото разсъждение от демагогията. Такъв човек лесно може да бъде заблуден и да повярва, че някаква не-истина е истина.
Уместно е тук да се перифразира един стар афоризъм: “Министър към професор по логика: Докажете ми, че е необходимо да се изучава логика! Логикът: А как без да знаете логика ще разберете, че доказателството, което изисквате, е коректно?”

Надписът „Купуването и продаването на гласове е престъпление“ в края на всяка предизборна промяна също е резултат на недостатъчна логическа култура. Тук „е“ показва, че ЕДНО НЕЩО е престъпление, и това нещо е „купуването и продаването на гласове“ Но това е конюнкция на две неща, а конюнкцията е вярна, когато и двете и съставки са верни. Излиза, че е престъпление, ако някой прави И ДВЕТЕ НЕЩА заедно, но всяко едно поотделно не е престъпление! По прецизно би било да се каже: „И купуването, и продаването на гласове СА престъплениЯ“. И такава трябва да е формулировката в закона.

Затова винаги, когато се обсъждат въпроси, свързани с твърдения и аргументация (а законите и референдумите са точно такива), е добре да се чуе и мнението на специалисти по логика и семантика.

Какви въпроси е коректно да се задават на референдум? Надявам се, че за повечето хора е ясно, че

специализирани, свързани с експертна оценка неща, не са за референдум.

Има ограничения и в сегашния закон, но никой списък не може да бъде изчерпателен. Всеки казус е сам за себе си. Затова е коректно е да се пита за тенденции, а не за конкретни казуси и детайли, което е задача на експертите.

Нека се се спра на логическата структура на въпросите.

След като ще се питат много широк кръг хора, основното изискване е въпросът да е ЯСНО И ЕДНОЗНАЧНО ТЪЛКУВАНО ТВЪРДЕНИЕ. Не е коректно да се задават въпроси, които по същество са комбинация от няколко твърдения! Особено некоректно е комбинацията от тенденция и предлагано решение.

Манипулацията при такива въпроси е, че се внушава, че предлагано решение (често изгодно само за някаква клика), е единствено или най-доброто за осъществяване на тенденцията, тъй като е тъждествено с нея. Така се заобикаля дискусията за всички други, често много по-добри варианти за осъществяване на тенденцията!
За съжаление и при референдума за Белене, и при повечето въпроси на Слави, това основно изискване не бе налице. Въпрос от типа: „Искате ли А, което да стане чрез В“, какъвто бе за, Белене съдържа в себе си две неща: а) да се развива ли ядрената енергетика в Република България;  и б) чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала. Това е комплексен въпрос и не е коректно да се задава на референдум. Как да отговори човек, който иска едното, но не иска другото? Логически погледнато, трябва да каже „НЕ“, но психологически надделява „ДА“ – заради първата част на въпроса. Ако се държи и на двата, трябва да се разделят и да се питат две отделни неща:  а) да се развива ли…, и б) изграждане на нова АЕЦ. Да не говорим, че докато за А, което също е въпрос на експертна оценка, би могло да се направи компромис, че дава и обща тенденция, то В е недопустим, свързан с експертна оценка въпрос!

От въпросите на Слави само един – намаляването на броя на депутатите, отговаряше на горните изисквания за яснота и еднозначност. Но точно той не участва в референдума. Останалите не бяха коректни.
Например въпросът за избирателната система бе комплексен и както този за Белене включваше тенденция – само една от възможните реализации на тенденцията „засилване на мажоритарния елемент“,  и то далеч не най подходящата! Има различни мажоритарни системи, напр. във Франция до втори тур се допускат и ТРИ кандидата. Най-справедлива избирателна система е немската. Мажоритарният елемент може са се засили и като се увеличи ролята на преференцията. Но… така се заобиколи дискусията„коя да е системата“. Не се обсъждаха и множеството негативни страни на предположението.
Опасна е и другата крайност -прекалено общ въпрос! Такъв бе въпросът за задължителното гласуване. Ако е въпрос само на декларативен текст – такъв вече е налице и допитването става безсмислено. Ако се търси тенденция в резултата от референдума, тя е в друго – да се засили задължителния момент. Но това може да стане само ако се засилят санкциите за негласувалите! Дали обаче така формулиран въпрос би получил същата подкрепа?
Въпросът за партийните субсидии също бе комплексен. Референдумът даде ясната тенденция – да се намалят, и скритата – да са под засилен контрол и да се ползват само за истинска партийна дейност – медии, конференции…, но не и за облаги и пране на пари! Реализацията обаче е задача на експерти!
Затова, когато се обсъждат резултати от референдуми с некоректно зададени, комплексни въпроси, след като се съобрази с тенденцията,

парламентът трябва задължително  да предостави конкретната й реализация на експертите!

И ако реши да засили мажоритарния елемент в избирателната система, да го направи така, че максимално да се избегнат големите недостатъци на някои варианти на мажоритарна система. Например. при само две големи партии (връщането на т.нар. „червено-синя мъгла“); голям процент от гласовете се губят; увеличава се значението на купения вот; стават огромни спекулации при определянето на районите. Районирането може да промени съществено резултата от изборите. Отделен въпроса е и ще има ли избирателни райони в чужбина. Проблемът има добри решения, но те трябва да дойдат като резултат от широко обсъждане с привличане на експерти! Дали настоящият парламент има сили, време и морална подкрепа да го направи, е друг въпрос!

На един референдум трябва да се задава само по един въпрос

Когато са прави подписка, включваща няколко въпроса, отпадането впоследствие на част от тях поставя под съмнение легитимността на подписката. Много вероятно е доста хора да са се подписали именно заради отпаднали въпроси. Например поне 100 000 са се подписали именно заради отпадналия въпрос за намаляването на броя на депутатите. Много са били и привържениците на електронното гласуване. И те нямаше да се подпишат при питане само с останалите след решението на Конституционния съд три въпроса. Поради липса на други критерии, математически погледнато, валидните подписи под подписката са колкото процента на останалите в питането въпроси! В случая с подписката на Слави отпаднаха половината въпроси – значи могат да се зачитат само половината от събраните подписи! Но така съобразяването на парламента с референдума на Слави става незадължително, а референдумът – спорен! Да не говорим, че покрай няколкото разумни и важни въпроси, се вкарват и спорни, неясно и некоректно зададени, и дори вредни въпроси!

За да се избегне тази бъркотия,

трябва да се правят отделни подписки за всеки въпрос.

И това да влезе като член в закона за допитването до народа!
Сходен е и случаят с отчитането на резултатите при един референдум с няколко въпроса. Логично е да се взима предвид участието за всеки конкретен въпрос, а не общото участие! Иначе се допуска и въпрос, за който са участвали само 10% от гласувалите, и повечето от тях – 6% – са казали „ДА“, да стане задължителен, само защото глаувалите за други въпроси са участвали над квотата!

Което е безумие!

About author
Профилна снимка на mtabakov

Мартин Табаков

Мартин Табаков Магистър по математическа логика от СУ „Св. Кл. Охридски“. Доктор на философските науки от БАН, професор по логика. Научни интереси в областта на философията, логиката, философията на познанието, политологията. Главен редактор на сп. „Философски алтернативи“, издание на Института за изселдване на обществата и знанието при БАН.

Коментари
  • Питащият#1

    ноември 18, 2016

    Не мога да твърдя със сигурност че Слави е плетен идиот, но се оказа в ролята на полезен идиот. Аз съм на мнение ,че референдумът трябва да има състезателен характер и да предлага цялостно решение на проблем. Например няколко проекта за конституция, няколко проекта за избирателен кодекс или друг закон , няколко проекта за градоустройство и т.н. Преди да бъде подложен въпросът на референдум, той трябва да бъде обсъден и проверен дали не противоречи на морала и съществуващите закони , дали не нарушава човешки права . Представете си че въпросът е дали искаме България да е президентска република , но не е ясно какви ще са точно неговите правомощия, какви на парламента и въобще нищо друго . Какво ще се обсъжда в публичното пространство.

    Отговор

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*