Лихвеният процент по заеми като носител на ценна информация

Лихвеният процент по заеми като носител на ценна информация

1 views
0

Цветелин Цоневски

В общественото пространство отново се появиха предложения за разрешаване на бюджетния дефицит чрез облигационен заем от Международния валутен фонд. Идея за облигационен заем, с който да се решат краткосрочните финансови затруднения на правителството, датира отпреди няколко месеца, но за първи път се говори за нисколихвен облигационен заем от МВФ, с който да се избегнат „хищните” финансови групировки, които са готови да отпуснат заем на правителството, но срещу по-висок лихвен процент.

На пръв поглед предложението изглежда рационално – правителството ще получи свежи оборотни средства, а „цената” която ще заплати под формата на лихва ще е под пазарната, с което ще се спестят бъдещи разходи. Идеята, разбира се, е най-удобна за политическите сили – първо урежда финансовите проблеми, второ не налага бюджетни разходи, и трето не изисква увеличение на данъците към настоящия момент.

Наистина ли съществува толкова лесно и безболезнено решение на проблемите? Разбира се, че не.
От гледна точка на икономическата теория лихвеният процент е реалната цена за вземане на заем, която обезпечава инвеститорския риск. Връзката е пряко пропорционална, колкото по-висок е рискът от неплащане или забавяне по обслужването на заема, толкова по-висок е и лихвеният процент. Високата ликвидност на финансовия ресурс създава възможности за алтернативи в инвестиционните решения, но положителното в случая е, че високият лихвен процент и възможността за висока възвращаемост на инвестициите стимулират инвеститорите да поемат по-висок риск и така пазарният прнцип създава условия дори за кредитополучатели с лоши финансови показатели да имат достъп до кредитна линия. От тази гледна точка високият лихвен процент не само обезпечава риска, но и покрива евентуалните разходи, който кредитодателят ще направи в случай на неплатежоспособност (подобни инструмент за гаранция е застраховката за неплащане, на което ще се спра ще се спра в отделна колонка).

Оттук следва изводът, че един ниско лихвен облигационен заем от МВФ на стойност 1 млрд. евро, ще означава пълно игнориране на съществуващите икономически реалности като инвестиционен риск. Наистина, в краткосрочен план елиминирането на опасността от забавяне на изплащане на държавни плащания ще отпадне, което малко спорно може да се разглежда като положителен ефект, но този минимален положителен ефект е съвсем незначителен в сравнение с дългосрочните негативи. Ниският лихвен процент стимулира вземането на заеми поради измамно ниската цена по обслужването, но същевременно с това стимулира и високите разходи. С други думи, нисколихвеният заем ще подкрепи предпоставките, които създадоха условията на финансова криза – ясно е, че нито държавните структури са ефективен инвеститор, нито пък държавните поръчки ще стимулират икономически растеж. В този смисъл е особено важно да се отбележи, че проблемите ще продължат реално да съществуват, защото от финансова гледна точка външният заем е всъщност преструктуриране на сегашния бюджетен дефицит, начин да се покрият настоящите плащания с плащания, отложени в бъдещето. В конкретния случай на правителствен облигационен заем, високият лихвен процент може да се разглежда и като обективна пазарна оценка на външните инвеститори за икономическия климат в страната.

Както споменах миналата седмица, един от основните фактори за стабилен икономически растеж и просперитет е икономическата свобода. България е в дъното на международните класации по този показател и това се взима предвид от международните инвеститори когато определят посоката на инвестициите си. Инвестициите са обект на планиране и изследване на придвидимостта на икономическата среда – защита на правото на собственост, стабилна съдебна система, свобода за сключване на частно-правни договори, динамичен работен пазар с квалифицирани кадри, и други.

Когато предвидимостта в развитието на икономическата среда е ниска, естествено се пораждат условия за инвестиционна несигурност. Ясно е, че ниските нива на чуждестранни инвестиции в момеента са причината да се търси алтернатива в правителствени заеми, които да запълнят празнината. Това е контрапродуктивно и създава опасен политически прецедент, които би подкопал основите на частния сектор в икономиката. България не е обект на хищни финансови групировки, които в състоянието на финансова криза искат да спечелят от заеми с висок лихвен процент. Лихвеният процент, който се предлага, е всъщност информация за благонадежността на чуждестранните инвестиции и би трябвало да служи като „ориентир” за бъдещите стъпки.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*