Консервативна революция против елита? Не е точно така.

Консервативна революция против елита? Не е точно така.

0

Това не е консервативна революция. Това е просто временно разместване на пластовете.

Божидар Маринов

 

Преди да изпадаме в екстаз относно въображаемите изводи от победата на Тръмп на президентските избори в САЩ, трябва да сме наясно с един много важен факт: Тръмп привлече 1 милион по-малко избиратели към урните от Мит Ромни преди 4 години. Да, скучният Ромни, лишен от всякаква харизма и индивидуалност, би спечелил тези избори. Същият Ромни, част от същия корумпиран републикански истаблишмънт, който досега не правеше нищо, освен да помага на демократите да прокарват своите социалистически политики, и гласуваше в полза на всяка социалистическа иницитиатива на Обама, се оказа по-привлекателен от Тръмп.

Нещо повече, Тръмп спечели по-малко гласове от Маккейн през 2008. И от Джордж Буш през 2004. От 2004 насам, броят на имащите право да гласуват е нараснал с 23 милиона. За същия период, гласувалите за републиканския кандидат са намалели с 2 милиона.

Консервативна революция против либералния елит? Не е точно така. Народът се вдигнал против политическата коректност? Глупости на търкалета. Социализмът се отлагал? Да не бързаме с изводите.

Истината е, че въпреки безспорната оригиналност на Доналд Тръмп, и въпреки видимия ентусиазъм на онези, които гласуваха за него, неговата популярност е ограничена до една малка група от американските избиратели. Да, разбира се, той привлече тази група да гласува за Републиканската партия, но в замяна изгуби друга голяма група от гласоподаватели. Размени една група за друга. На финансов език това се казва суап (swap). Всяка такава размяна си има разходи, някаква комисионна. “Комисионната” за тази размяна беше около 1 милион избиратели. Тоест, около 2%. Суапите на фондовата борса са доста по-евтини.

Това не е революция. Това е просто временно разместване на пластовете.

И то не дава никакви шансове на Доналд Тръмп да разтърси политическата машина във Вашингтон, дори да е имал такива намерения. А дали наистина ги има, ще споменем малко по-долу.

Политическите коментатори правилно предвидиха тази загуба на консервативни гласоподаватели; и съответно, основаха предвижданията си за победа на Хилари Клинтън на нея. Сега, в ретроспекция, е лесно да се говори за “огромна изненада,” която народът им бил сервирал, или за това как анализаторите били “далеч от реалността” и “откъснати от истинските настроения сред народа.” Истината е, всички анализи относно истинската сила на Тръмп се оказаха правилни: “революция” няма, и няма масово движение против политическия елит. Или ако има, то не последва Тръмп, а по-скоро не гласува, или гласува за трети партии. Либертарианският кандидат Гари Джонсън, например, спечели повече от 4 милиона гласа, което е растеж от над 300% в сравнение с 2012. Като се има предвид, че поне половината от либертарианските гласоподаватели в САЩ не одобряваха Гари Джонсън за множество позиции, в които той изглежда прави компромис със съществуващата политическа система, един по-последователен либертариански кандидат – като Остин Питърсън, например – би могъл да вдигне резултата до 8 милиона.

Анализаторите бяха прави да очакват загуба за Тръмп при равни условия с предишните избори.

Техният проблем беше, че условията не бяха равни. Грешката в предвижданията на анализаторите не беше ентусиазмът на консервативните гласоподаватели, а липсата на ентусиазъм у гласоподавателите на демократите. Тръмп изгуби 1 милион гласа в сравнение с Ромни, но Хилари изгуби повече от 5 милиона гласа в сравнение с Обама. Ако въобще имаше някаква “революция” в тези избори, тя беше сред демократите. Анализаторите почти винаги приемат за даденост, че избирателите на демократите винаги ще се явят да гласуват, независимо какъв кандидат им бъде подхвърлен. Това е вярно в повечето случаи, но този случай беше особен: Хилари Клинтън е особено неприятна личност като излъчване, и тя определено нямаше как да не убие ентусиазма на много гласоподаватели. Като добавим към това и многобройните гафове около нейната личност, плюс закононарушенията извършени по време на нейния мандат като държавен секретар, плюс разкритията на Уикилийкс, плюс странното решение на директора на ФБР Джеймс Коуми да не я подвежда под съдебна отговорност въпреки множеството разкрития (което остави неприятния вкус на специални привилегии за Хилари), наистина е странно как анализаторите пропуснаха да отбележат влиянието на тези фактори против нея. Колкото за Тръмп, обаче, те бяха напълно прави. Доналд Тръмп всъщност не спечели нищо. Той просто изгуби с по-малко от Хилари Клинтън.

Републиканците нямат причина да се радват кой знае колко много. Хилари Клинтън стигна до дъното на демократическия ентусиазъм. Доналд Тръмп стигна до тавана на своето влияние. След 4 години който и да е демократически кандидат – стига да не е толкова противен като Хилари Клинтън, ще го победи; тези 5 милиона демократически гласоподаватели пак ще се върнат към урните. Доналд Тръмп няма откъде да вземе 5 милиона гласоподаватели, за да им противостои.

На тези избори се сблъскаха два провала, и по-малкият провал спечели.

Това не е революция. Това е присъда против политическата система. Такава присъда означава, че революцията вероятно е близо. Но определено още не е станала. И няма как да стане в президентството на Доналд Тръмп.

За да стане такава революция, не е достатъчно правилният човек да е на върха на пирамидата. Противно на вярванията на много хора, социализмът и етатизмът не се държат благодарение на някакъв елит на върха; и следователно смяната на едни хора на върха с други хора не може да премахне или спре социализма. Съвременната тотална социалистическа държава се крепи на огромната бюрократична машина на междинни нива, между политиците на върха и мнозинството от производителни индивиди и частни бизнеси в основата. Тази бюрократична машина се разраства по свои собствени закони; тя не зависи от законите, прокарвани от политиците в Конгреса, нито от изпълнителните действия на президента. Тя се движи от десетките хиляди подзаконови актове, които се пишат от самите бюрократи, които се възползват от тях, и не минават през гласуване в никое законодателно тяло. Тези десетки хиляди актове биват поставяни под въпрос само в изключително редки случаи, когато даден индивид или компания бъдат засегнати и регистрират оплакване в съда. В повечето случаи, бюрократичната машина продължава да си работи без никакви предизвикателства нито от политици, нито от частни индивиди и бизнеси.

За да може тази машина да бъде премахната, риторика не е достатъчна. Всъщност, дори законодателство не е достатъчно, тъй като никой законов акт не може да вземе предвид множеството подзаконови “тълкувания,” които бюрократите могат да си измислят, за да се възползват дори от най-правилните закони. За да бъде премахната тази машина, трябва да се премахне нейното финансиране. Не просто намаляване на данъците. Не просто балансиране на бюджета. Всички тези са само непреки действия. Трябва да има съвсем конкретен

отказ от формиране на федерален бюджет за цели клонове на бюрокрацията.

Никаква друга реформа не е необходима. Просто спиране на кранчето за пари. Така бюджетът ще се балансира сам. Така няма да има нужда от повече държавен дълг. И данъците няма защо да са високи. Но дървото трябва да се отсече от корена: трябва да се затворят сметките на почти всички федерални департаменти и агенции. Без обяснения и без показни реформи и уволнения. Единственият фактор, който влияе на държавната администрация, е това кранче от бюджета. Когато то бъде спряно, бюрокрацията сама умира.

Няма никаква причина да смятаме, че Доналд Тръмп е водачът, който ще постигне такава революция. Досега поне той не е заявил такива намерения. Около него няма съветници, които да са заявили такива намерения. Всъщност, както CNN правилно показа, всички имена, които се спрягат за негови назначения на водещите постове във Федералното правителство, са на стари муцуни от предишни администрации, никой от които не е известен с някакви революционни идеи за намаляване на администрацията. Примери: Нют Гингрич, Руди Джулиани, и други. Старата гвардия на Републиканската партия, от която Тръмп набира своите помощници, няма за цел да премахва лостовете на властта, а само да ги завземе. И ако управлението на Джордж Буш може да ни даде някаква информация, не само да ги завземе, но и да увеличи властта на Федералното правителство за сметка на щатите. Накратко, социализмът не е спрян, просто смени партията. И този път няма да има опозиционно мнозинство в Конгреса и Сената, което да блокира инициативите на президента. (Не че предишното блокираше инициативите на Обама, де.)

Когато през 2020 следващият кандидат на демократите спечели наново онези 5 милиона гласа, които Хилари изгуби, ще стане ясно, че четири години на Републиканска власт само са натрупали повече власт, която демократите да използват за своите си цели. Така получихме Обамакеър. Кой знае какво друго ще получим след 2020.

Но във всичко това има една светлина в тунела, която повечето наблюдатели извън Америка не забелязват: фактът относно истинския победител в тези избори.

И този истински победител  в изборите е . . . марихуаната.

Заедно с всички останали избори, няколко щата имаха референдуми за легализиране на медицинската марихуана. Марихуаната спечели няколко от тях – всъщност, тя спечели повече щати от Хилари Клинтън. Тази победа има значение далеч отвъд простото право на употреба на някаква трева. Тя е шамар в лицето на Федералното правителство, и поредната стъпка към възстановяване на суверенитета на отделните щати. От самото начало “войната против наркотиците” е замислена като федерална програма, и е използвана за прехвърляне на все повече власт от щатите към Вашингтон, да не говорим за нарастващата милитаризация на полицията, финансирана от Вашингтон. Легализирането на марихуаната слага прът в колелата на този процес. За разлика от Европа, в САЩ отделните щати – и дори окръзи и градове – имат много по-голям суверенитет спрямо централната власт. (Всъщност, налагането на федерални закони може да бъде спряно просто с отказ на съдебните състави да потвърдят вината на хора, съдени по тези закони.) Обръщането на процеса на централизация, и възстановяването на суверенитета на местните власти е много по-силно оръжие против социализма от президентството на Тръмп.

И именно в този локализъм е надеждата за Америка.

About author

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.