Икономически ефект на квотната система за производство на мляко

Икономически ефект на квотната система за производство на мляко

0

Цветелин Цоневски

Като член на ЕС България е е длъжна да спазва правилата на Общата селскостопанска политика. Програмата е основана на принципа за насърчаване на свободната търговия в рамките на Общността, целите й са да осигури приемлив стандарт на живот на фермерите, да осигури качествена храна на разумни цени на потребителите и да спомогне за опазването на околната среда. Административната цена на подобна програма е в размер на 5,3 милиарда евро годишно, която разбира се се плаща европейският данъкоплатец.

В изпълнение на поетите задължения и за постигане на целите отбелязани в Общата селскостопанска политика, Министерството на земеделието разработва програми за регионално развитие на селскостопанския сектор, издава лицензи и определя разпределението на националните квоти между местните производители.

Преди няколко дни бе съобщено, че Държавен фонд „Земеделие” разработва програма за електронна търговия на млечни продукти. Сам по себе си този факт напълно разрушава мита за съществуването на свободен пазар в рамките на селското стопанство. Ако наистина съществуваше свободен пазар, нямаше да се разработва програма за търговия на млечни квоти, защото на свободния пазар подобни ограничения не съществуват. Икономическият ефект от съществуването на млечни квоти, както и административното определяне на фиксирана цена за килограм мляко за квотен период за квотни доставки и директни продажби, е негативен както за развитието на млечното производство, така и за млекопреработващата индустрия и за крайния потребител. Съществуването на система за разпределение на производството на мляко посредством квотна система, означава намалени доставки на мляко за млекопреработване, както и намалени доставки за крайно потребление. Икономическите последици от това са недостиг на предлагане, увеличени цени на продуктите, които използват мляко като междинен продукт, както и създаването на условия за съществуване на „сив сектор” за производство на мляко.

Определянето на квота създава изкуствена бариера върху производството на мляко. В резултат на квотната система, както при всяко административно решение на пазарен модел, се създават условия за ограничаване на конкуренцията в рамките на производството, което от своя страна гарантира съществуването на неефективни млекопроизводители. От друга страна съществуващата квотна система предвижда санкции за надвишаване на предварително определените количества, което според нормативните разпореждания или се приспада от последващия квотен период или се заплаща от производителя.
Всичко това води до обща за сектора неефективна производителност, което неминуемо се отразява върху привличането на инвестиции.

Създаването на електронна търговия с млечни квоти цели елиминирането именно на този недостатък на квотната система, но икономическите последици от подобно решение в сравнение със съществуването на наистина свободен пазар ще бъдат незначителни. Причина за това са транзакционните разходи, които „продавачът” и „купувачът” на млечна квота ще направят. Разбира се, съществуването на електронна борса неминуемо ще намали подобни разходи, но няма да ги елиминира напълно. За да се добие пълна представа за неефикасността на квотната система, макар и при съществуването на електронна борса, към транзакционните разходи трябва да се прибавят разходите на производителите за сдобиване с квота, лицензирането на изкупвачите на мляко, поддържането на държавна администрация.

В условията на свободна търговия производителите на мляко се ръководят в решенията си от пазарната цена на млякото и нивото на конкуренция на пазара. Наистина, в дългосрочен план неефективните производители постепенно ще губят пазарен дял, но този динамичен процес означава освобождаването на ресурси за производството други стоки. Потенциалът за развитие на сектора и потенциалът за реализиране на печалба са условия за привличане на инвестиции, модернизиране и оттам достигане на още по-висока ефективност. В допълнение към това свободният пазар елиминира разходите на производителя за привеждане в съответствие с нормативните документи изисквани от администрацията, което ще му даде възможност да се концентрира върху подобряване на качеството и увеличение на конкурентноспособността.

Съществуването на свободен пазар в настоящите условия на бюрократични процедури за сдобиване с квоти си остава едно добро пожелание. Това обаче в никакъв случай не е признак за слабост и неефективност на свободния пазар. Досегашната практика показва, че всяка държавна политика на изкуствена поддръжка на неефективни производители води до създаване на тъй наречените „глинени гиганти” – производители, които изпълняват разпределените им квоти и произвеждат продукция, но тъй като са защитени от външна конкуренция и пазарният им дял е гарантиран, нямат стимул да инвестират и да се развиват. В резултат на което са уязвими при навлизането на конкуренция отвън.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.