Картелът не означава липса на конкуренция

Картелът не означава липса на конкуренция

2 views
0

Цветелин Цоневски

В последните две седмици Комисията за защита на конкуренцията се занимава с два случая за картелизация, тези за банковите лихви и минималната цена на хлебопроизводствато. По-интересният от двата е този на хлебопроизводителите, защото е симптоматичен. Дейността на браншовите организации покрива няколко от основните елементи на картел: координиране на търговска дейност, достъп до пазари, цена, стандарти на продукта и други, но това което прави този случай толкова интересен, е желанието на Регионалното сдружение на хлебопроизводителите и сладкарите в Монтана да определя минимални цени.

Определянето на минимални цени е не само посегателство върху свободния пазар, но по- важното в случая е, че регионалното сдружение с този акт се идентифицира като картел, търсещ държавна гаранция за изпълнение на картелното споразумение – членовете на сдружението постигат споразумение за определена минимална цена и държавният орган признава определен минимален ценови праг. Брилянтна идея, която обаче няма да бъде изпълнена, и то не защото КЗК обявява, че подобно действие противоречи на правото на конкуренция – все пак КЗК признава, че държавната намеса в ценообразуването е крайна мярка, която коригира „пазарен провал” или защитава определена социална цел , държавна намеса в ценообразуването под каквато и да е форма е обречена на провал. Идеята на регионалното сдружение в Монтана, както и на всички други, които търсят подобни решения, е обречена на провал, защото конкуренцията е неразделна част от дейността на пазара.

Икономическата реалност е, че дори и да постигнат споразумение за цената, да разделят пазара на сектори на влияние, да определят квоти, картелните партньори ще продължат да се конкурират помежду си, защото продуктите на пазара никога не са 100% стандартни, производствените технологии са различни, както и нивата на ефективност на отделните фирми. Накратко, съществуването на картелно споразумение е обречено на провал, защото обикновено фирмите в рамките на картелното споразумение елиминират конкуренцията само на определени нива (обикновено цена, географски райони), но продължават да се конкурират на други и да търсят начини да направят произвеждания от тях продукт забележим и желан за потребителите.

От друга страна, партньорите в картела постоянно са изправени пред опасността, че картелът може да се разпадне във всеки един момент и неконкурентните точно в този момент фирми, тези на които производствените разходи за значително по-високи от разходите на останалите, ще бъдат загубят пазари. Дори и да няма опасност за стабилността, най-конкурентните фирми сред картелните партньори ще „притиснат” останалите фирми да намалят картелната цена до ниво на което маргиналната цена на производство би изравнила маргиналната цена на търсене, иначе казано нивото на което печалбата се максимално ниво. Точно този елемент на максимизиране на нивата на печалба е важен, защото повишаването на цената не означава автоматично увеличаване на печалбата, както и обратното – намаляването на цената не означава автоматично намаляване на печалбата. Друг важен елемент е, че картелът няма механизъм да забрани на нови фирми да навлязат в картелизирания пазар и да търсят част от високите нива на печалба. Точно тези елементи на картелното споразумение действат като центробежни сили и елиминират негативното му влияние върху пазарните механизми. Икономическта теория отдавна е приела това за даденост.

И все пак, определени картелни споразумения представляват потенциална опасност върху свободния пазар и това са точно тези, които се признават и гарантират от държавния орган за защита на конкуренцията. КЗК признава, че би се намесила в случаи на „пазарен провал” или в защита на оределена социална цел. Това е сигнал за браншовите организации, че държавната администрация ще гарантира изпълнение на картелно споразумение в определени случаи, те само трябва да се аргументират че подобна защита е необходима. В подобни случаи държавната намеса отнема правото на нови фирми да навлязат на пазара защото поддържа неконкурентните фирми на пазара и създава контрастимули на потенциално по-конкурентни фирми да навлязат в защитената индустрия.

В съвременните условия на производство, мобилност на капитали, работници и технологии „пазарните провали” са само теоретична дефиниция, която няма реално практическо приложение. Същото важи и за социалната функция на държавна намеса.

В този ред на мисли е напълно допустимо да се смята, че държавната защита на конкурентната среда е не само неефективна, но и заплашва интересите на точно тези, които по принцип би трябвало да защитава – потребителите.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*