Капитализмът и човешкият прогрес

Капитализмът и човешкият прогрес

Избор на редактора
1 views
0

Тази вечер ще обсъдим връзката между икономическата наука и всекидневния живот, както и последствията от развитието на икономическата теория.

Киплинг казва: “Изтокът е Изток, а Западът е Запад и тез два свята никога не ще се срещнат.” Несъмнено между Изтока и Запада от хилядолетия съществуват различия. Изтокът никога не развива идеята за научно изследване – търсене на познание заради самото познание, идея, дадена от древните гърци на западната цивилизация. Друго постижение на гърците, което винаги е било чуждо на Изтока, е идеята за политическа свобода и участие на отделния гражданин в управлението, т.е. за политически права и отговорности на обикновения човек. Западът се просмуква от тези идеи, но Изтокът така и не стига до тях; дори и днес последователите им на Изток са само шепа интелектуалци. При все това светът допреди около 250 години може да се смята повече или по-малко за единно цяло.

Допреди около 250 години обществените отношения и условията на живот са в общи черти еднакви по цялото земно кълбо. Няма съществени разлики в средното жизнено равнище между Изтока и Запада. Съвременните методи на производство и потребителски стандарти, техническите познания и равенството пред закона са непознати. Днес бихме оценили тогавашните условия като крайно незадоволителни. Изразът на Уендъл Уилки “един свят”, ако се абстрахираме от политическото му значение, е много по-приложим тогава, отколкото сега.

Преди около 250 години се забелязва демографски бум, за който допринася спокойната политическа обстановка. Но нарасналото население се оказва твърде многобройно за тогавашната обществена система. Страните, в които политическите условия са най-благоприятни, се напълват с крадци, разбойници и убийци – все хора, за които няма място при съществуващите икономически условия.

Тогава нещо се случва в Европа – първо в Западна Европа, Великобритания и Холандия – и се разпространява по целия западен свят. Именно това движение, наречено от историците Индустриална революция, създава важните разлики между Изтока и Запада. Радикалните промени в обществото са резултат от предшестващите ги радикални интелектуални промени – по-точно от интелектуалното движение, което създава икономическата наука като обособен клон от човешкото познание. Тези радикални промени водят до умножаване на населението и променят лицето на света.

Някои от идеите, променили света, се развиват още от предишните поколения. Един пример е законът на Грешам (сър Томас Грешам, ок. 1519 – 1579), според който нормативно надценените (“лошите”) пари в крайна сметка изместват нормативно подценените (“добрите”) пари от обращение. Тази парична закономерност е отбелязана и по-рано – от древногръцкия драматург Аристофан (ок. 448 – ок. 380 пр. Хр.) в “Жабите” и от френския епископ Никола Оресм (ок. 1320 – 1382). Но в по-ранните епохи не се е осъзнавало, че подобна закономерност съществува и във взаимовръзката и последователността на пазарните явления. Откриването на закономерности в обширната област на пазарните дейности е постижение на човешкия ум, на съзнанието. В резултат на новата идея, че пазарът се подчинява на закономерности, хората започват да оценяват всички стопански дейности от нова гледна точка.

Възниква например въпросът защо древните гърци, след като напредват толкова много в науката, не използват откритията си в практиката. Твърди се, че познанията им са били достатъчни за създаване на железницата; защо не са я създали? Защото някои от идеите им са били спирачки за прогреса и са ги дърпали назад. Една от тези идеи, която и днес има привърженици, е, че повишаването на ефективността на производството, особено ако става чрез нова техника, води до безработица. Затова в древна Елада е било престъпление да се отклоняваш от традиционните методи за производство, колкото и незадоволителни да са били те. Гърците така и не са проумели, че ако същото количество стоки се произведе с по-малко труд, освободеният труд няма да остане излишен, а ще може да се използва за направата на още стоки.

Друга пречка за напредъка на гърците е идеята, че при всяка сделка продавачът печели, а купувачът губи. Този едностранчив поглед има особено важни последици за международната търговия. Дори и днес не можем да се отърсим от старото суеверие, че външната търговия ще създаде безработица. Мнозина все още вярват, че износът е полезен, а вносът не е. Ако беше така, по същата логика ползата от купуването на хляб щеше да бъде в “износа” на парите, които даваме за хляба, а не в това, че се сдобиваме с нещо за ядене.

Понеже е било престъпление да произвеждаш и търгуваш по нетрадиционни начини – а всяко усъвършенстване неизбежно е отклонение от традицията, – ние и досега сме склонни да подминаваме добрите страни на Индустриалната революция. Не забелязваме големите промени, настъпили не само в производството, а и в потреблението. Виждаме масовото производство, но не успяваме да видим, че то задоволява нуждите на масите. Средновековните занаятчии произвеждат изключително за заможните прослойки. До Индустриалната революция и в нейния начален етап съществува интензивна търговия с дрехи втора употреба. Нови дрехи се шият за богатите, а когато се поизносят, се купуват от бедните. Търговията с дрехи втора употреба е била важна част от икономиката, но изчезва в резултат на новите методи за производство.

Индустриалната революция създава произвоство за нуждите на бедните, на народните маси. Масовото производство започва с най-евтините и непретенциозни стоки. Един от отраслите, развити от Индустриалната революция, е памучният текстил. Памукът е тъкан за бедняка – никой от висшата или средната класа не иска памучни дрехи. Качеството на масовото производство се повишава едва когато жизненото равнище на масите се вдига до такава степен, че и те започват да гледат накриво най-евтините стоки. Не толкова отдавна дамите и джентълмените си купуваха само обувки, правени по поръчка. Допреди около век в Германия не се продаваха ризи-конфекция. Всички тези отрасли се развиха през последните 100-150 години.

Индустриалната революция издълба между Запада и Изтока дълбока пропаст, която ги разделя и до днес. Изтокът още се вкопчва в идеята, която по-рано спъваше развитието на капитала в западния свят – че богатството на едни е причина за бедността на други. Появи се понятието “развиващи се страни” и идеята, че Западът трябва да им дава техническа помощ – “ноу-хау”. Това е смехотворно. В нашите университети има много способни студенти от Индия, Китай и други страни от Третия свят, които усвояват западното “ноу-хау”. Освен това много американци с охота биха отишли да работят в тези страни и да споделят познанията си. Това, от което наистина има нужда там, е капитал. Това, което не достига, е капитализмът.

Пита се каква е ползата от науката икономика, от теоретичните икономически дискусии. Всички постижения на физиката и химията щяха да останат “мъртва буква” без значение за живота на хората, ако идеите на икономистите от ХVІІІ век за разделението на труда, свободната размяна и т.н. не бяха подготвили почвата за практическо приложение на научните открития. Въпреки това дори и днес някои хора гледат на новото с подозрение. Например един германски професор, смятан за светило по история на икономиката и член на много научни дружества, в една от последните си книги окачестви като сериозен недостатък предоставената от нашето общество свобода на всеки да изобретява и внедрява. Според него може да се разреши създаването на изобретения, но не и въвеждането им в практиката; ако не служат на отбраната, те би трябвало да се държат в музеите, за да не нанасят вреда. (Това е принципът за водача, на немски Führerprinzip – идеята, че трябва да се подчиняваме на заповедите на всезнаещ фюрер, който получава инструкции направо от Бог, т.е. от Фюрера на вселената.) За щастие напредъкът на науката може да бъде възпрепятстван до известна степен, но вече не може да бъде спрян.

Някои смятат научния прогрес за “материален”. За тях “материализъм” е да се стремиш само към подобряване на материалните, външните условия на живот – по-добра храна, облекло, дом и т.н. Според тези хора всеки, който има такива цели, се грижи само за “еснафските” всекидневни нужди. От друга страна, те смятат себе си за много морални хора, които показват възвишен идеализъм, като гледат отвисоко на материалните подобрения. Да видим дали е така.

Една от последиците на Индустриалната революция е, че сега светът е населен от много повече хора и успява да ги изхрани. Освен това всеки човек в капиталистическите страни се радва на много по-високо жизнено равнище. Това означава значително увеличаване на средната продължителност на живот. Нарастването на населението се дължи не на повишена раждаемост, а на понижена смъртност, особено детската смъртност. Английската кралица Анна, последният монарх от династията на Стюартите, ражда 17 пъти, но нито едно от децата й не доживява до пълнолетие. Това има сериозни последици за Англия, защото води до историческия и религиозен проблем с протестантското престолонаследие. Друг пример за мащабите на детската смъртност са очарователните деца от Хабсбургската династия, рисувани от Веласкес – повечето от тях умират в ранна възраст. Можете да наричате “материализъм” подобряването на живота в резултат на Индустриалната революция. Но от гледна точка на родителите по-добрият шанс на децата им да оцелеят може би не е само материална полза.

Енгелс казва, че хората трябва да са нахранени, за да могат да развиват философски идеи. Съгласен съм с това. Сега европейците твърдят, че се борят срещу “цивилизацията на кока-колата”. Но да се казва, че капитализмът не е създал нищо освен кока-колата, е грешка. Капитализмът със сигурност е довел до подобрения и на философските идеи. В светлината на великите научни открития на ХІХ и ХХ век твърдението, че капиталистическата икономика е “цивилизация на кока-колата”, не изглежда непредубедено.

Заедно с Индустриалната революция се развиват важни права и свободи – схващането за икономическа свобода във вътрешната и външната търговия, за стабилни пари и за въздържание на държавата от намеса. Това са политически програми, а не научни истини; те се основават на субективни ценностни оценки, които от своя страна се основават на придобитото с Индустриалната революция познание. Трябва да си даваме сметка за отношението между познание и ценности.

По-лесно е да схванем това разделение чрез пример от медицината или химията. Науката може да установи факта, че веществото А е отрова, но не може да му даде ценностна оценка. Патологията и химията не казват как следва да се използва дадено вещество. Те са изпълнили задачата си, когато определят дали то ще удължи човешкия живот или точно обратното. Решението дали да се използва отровата или не, и как да се използва, трябва да дойде отдругаде. Това решение е резултат от ценностна оценка. Когато при раждане докторът не може да спаси живота и на майката, и на бебето, се стига до дилемата чий живот да бъде спасен. Медицинската наука не може да даде отговора; той се основава на ценностна оценка.

В областта на обществените отношения и човешкото поведение науката ни дава емпирични твърдения за това какви последици ще има даден причинен фактор. Има основна разлика между тези фактологични твърдения и ценностните оценки, които ни казват коя алтернатива е по-желателна и е за предпочитане. Ценностната оценка е твърдение какво трябва да се направи по мнението на хората, които споделят определени ценности.

На пръв поглед изглежда, че икономическата наука има малко значение за всекидневния живот. Но това не е вярно. Всъщност икономическата теория е много важна. За да се предприемат стъпки за постигане на определена цел, най-напред трябва да знаем състоянието на нещата – емпиричната ситуация. Следователно се нуждаем от икономическо познание и разбиране, за да можем информирано да прилагаме ценностни оценки, да вземаме решения и да действаме. Колко важна е икономическата грамотност, личи от събитията в Иран. Властите в тази държава неотдавна конфискуваха имуществото на Англо-иранското петролно дружество и национализираха петролния отрасъл, за да повишат жизненото равнище на народа . Съмнително е обаче, че тази политика ще има желания ефект.

Класическите икономисти въведоха понятието “правилно разбрани интереси”. Различно дългите периоди от време отговарят на различни “срокове”. За да определим “правилно разбраните интереси”, трябва да разгледаме всички възможности, защото краткосрочните цели често се различават от дългосрочните. Една от най-честите атаки срещу икономическата наука е, че икономистите вземат предвид само кратките или само дългите срокове. Но това не е вярно. Икономистите просто посочват разграничението между двата вида срокове.

Човек има естествена склонност да предпочита краткосрочните интереси пред дългосрочните (не твърдя, че трябва да гледаме само дългосрочните). Опитите на правителствата да решават различни проблеми чрез намеса в икономиката не изглеждат разрушителни в краткосрочен план. Някои отрови действат бързо, други – бавно. Държавната намеса в икономиката е като бавна отрова. В дългосрочен план тя причинява последици, оценявани като бедствени дори от най-запалените й привърженици.

Джон Мейнард Кейнс (1883 – 1946) е казал: “В дългосрочен план всички ще сме мъртви.” Това е единствената точка, по която съм съгласен с Кейнс. Но макар твърдението да е вярно, то не е по-важно от знаменитата забележка на мадам дьо Помпадур, любовницата на Луи ХV. Опитвайки се да утеши краля след военно поражение, тя казва: “Успокойте се. Après nous le déluge (след нас и потоп).” За свое щастие мадам дьо Помпадур умира достатъчно рано. Но мадам дю Бари, която след нея става любовница на Луи ХV, няма същия късмет. Тя надживява краткосрочния план, за да бъде екзекутирана в резултат на дългосрочните провали на монархията.

Но идеите на Кейнс са незадоволителни дори от собствената му краткосрочна гледна точка. Неговите теории за кредитна експанзия, когато се приложат, създават изкуствен икономически растеж, който неизбежно води до депресия и криза. Тези нежелани последици могат да настъпят не само след смъртта ни, а и неколкократно в рамките на живота ни. Напълно е възможно човек, който живее днес, да помни депресиите от 1907, 1921, 1929 и 1937. А ако поживее още малко, ще види и следващата депресия.

Науката икономика посочва, че има както краткосрочни, така и дългосрочни интереси. Следва да разглеждаме и едните, и другите. Решенията трябва да се вземат в светлината на цялото налично познание. Икономиката не казва например, че свободната търговия е по-добра от протекционизма. Икономиката просто посочва различните последици от едното и от другото и изтъква, че протекционизмът не е начин да се подобри жизненото равнище на населението като цяло. Следователно не трябва да бъдем протекционисти, ако целта ни е икономическо благосъстояние. Това обаче може да не важи за случаите, когато имаме друга цел. Да си представим например, че в навечерието на Втората световна война САЩ, за да осигурят надеждно снабдяване с каучук, бяха наложили мито върху вноса на естествен каучук и бяха субсидирали производството на синтетичен. Това би могло да е оправдана мярка. Но тя щеше да е с военна цел, а не с икономическа, и щеше да се оценява от гледна точка на отбраната.

Икономиката не ни дава ценностни оценки – никоя наука не го прави. Икономиката ни дава нужната информация, за да прилагаме ценностни оценки и да вземаме решения.
Избирателят, а не икономистът, трябва да даде оценката.

Идеята за неутралност на науката понякога се критикува, най-вече от тези, които искат да издигнат определена ценностна оценка до равнището на закон, на който да се подчиняват всички. В Германия, особено след войната от 1870, професорите по политическа икономия са смятали за нежелателни толерантността, разбирането, мира и добросъседството между народите.

Идеята за неутралност на науката (на немски Wertfreiheit – свобода от ценности) е нейното най-характерно развитие. Неутралността на икономическата наука не значи, че тя не се занимава с практически проблеми, а само че не обяснява значението на човешкото действие. Но именно нейната неутралност позволява на хора с различни ценности да съжителстват мирно. Това е една от най-важните идеи, произлезли от Индустриалната революция и развитието на съвременната наука. Тя е напълно чужда на големите умове от ХVІ век. Почти никой тогава не е допускал, че хора с различни религии, ценности и идеи биха могли да живеят заедно в един град, страна или свят.

Мирната обмяна на идеи и мирното съжителство на хора с различни идеи тържествуваше в началото на ХІХ век. Тогава развитието беше в посока към свобода (особено интелектуална свобода на идеите) и мир, към отказ на държавата от прилагане на жестоки наказания и мъчения при наказателния процес, както и към повишаване на жизненото равнище. Хората започнаха да вярват, че това развитие към свобода и мир е неизбежно. През ХІХ век те бяха напълно убедени, че никой не може да спре насоката към повече свобода. Във Великобритания през 20-те години на ХІХ век Манчестърската търговска палата дори заяви, че ерата на войните е отминала завинаги. Това беше безкръвната икономическа теория. Щом имаме свободна търговия и представително управление, няма нужда от войни. Но хората не осъзнаха, че може да се породи реакция и че тя дори беше вече започнала. Развиваше се движение в обратна посока.

Огюст Конт беше един от опонентите на идеята за свободата. Тази реакция срещу свободата днес разделя света на два лагера. Парадоксът е, че поддръжниците на режимите, които произволно затварят хора и преследват всяко различие, се наричат “прогресивни”.

Т. нар. “етични икономисти”, които се противопоставяха на “материализма” на британската безкръвна икономическа теория, станаха предтечи на нацизма. Нацистите по примера на марксистите не търпяха опозиция. Добрият германец трябваше да има само германски идеи. Природните закони би трябвало да принудят всеки да мисли според “естествените” интереси на своята раса или нация. Нацистите срещаха трудности при опита да обяснят хора като Бетовен, Гьоте, Кант и др. – все германци, но германци с негермански идеи. Днес в светлината на последвалите събития можем да се запитаме дали нацистките идеи, наложени на германския народ уж за негово добро, наистина са му донесли полза в дългосрочен план.

Някои днешни комунисти твърдят, че са предсказали възхода на нацизма. Това не е вярно. Никой не успя да го предвиди. В края на 20-те и началото на 30-те години Нацистката партия се появи на германската политическа сцена. Неутралните наблюдатели казваха: “Вярно е, че те печелят известен брой гласове, но не е възможно Германия да стане нацистка. Погледнете статистиката. Повечето германци са работници и марксисти. Те никога няма да гласуват за нацистите.” Това показва, че не можем да познаем бъдещето. Можем да правим прогнози, но не можем да знаем дали те ще се окажат верни.

Всяка конкретна група със специални интереси е вероятно да бъде малцинство. Говедовъдите, млекопроизводителите, памукопроизводителите, зърнопроизводителите и т.н. са малцинства, всяко от които има свои специални интереси. Но ако държавата се намеси, могат да възникнат съюзи между тези групи, макар интересите им да не съвпадат и понякога да са дори противоположни. Същото е положението при наемните работници – текстилните работници, железничарите, въглекопачите и т.н. Групите за натиск, с които си имаме работа в политиката, не са обединени от естествени общи интереси, а са подпомогнати от държавата съюзи на няколко отделни малцинства.

Привилегиите носят полза само когато са дадени на малцинство. При определени обстоятелства някои малцинства могат да си издействат икономически привилегии. В крайна сметка обаче предимствата (например за земеделците) ще бъдат отнети, защото другите хора ще осъзнаят нежеланите им последици. Не е трудно всяка група със специални интереси да се убеди, че ще загуби от чуждите привилегии повече, отколкото ще спечели от своите. Затова съюзите между отделните групи могат да съществуват само временно. От друга страна, при представителна власт едно малцинство може да си осигури привилегия само в съюз с други групи. А най-добрата политика за цялото общество може да се избере само ако хората са просветени.

Преди нацизма Германия беше наричана страна на поетите и мислителите. Нацистите развиха теорията за всеобщ протекционизъм, протекционизъм за всяка национална организация и цялото национално производство. Те не разбираха, че ако подпомагаш всички в една и съща степен, то всеки като потребител ще губи толкова, колкото ще печели като производител. Щом това можа да стане в Германия, страната на поетите и мислителите, какво да очакваме от другите страни? Резултатът е, че хората започват да желаят друг начин на управление и гласуват за управници, които да ги защитят от осъзнаване на собственото им невежество.

В дългосрочен план всяка страна трябва да се управлява според идеите на мнозинството. Ако се управлява против тези идеи, рано или късно мнозинството ще свали управниците чрез революция. В своето есе “Основополагащи принципи на управлението” Дейвид Хюм изтъква, че в дългосрочен план общественото мнение прави властта силна. Затова представителното управление е добро – то отразява общественото мнение. Когато се появят несъгласия, те се отстраняват на следващите избори.

Ако мнозинството е приело лоши идеи, не можем да направим нищо освен да се опитаме да променим лошите идеи. Това е работа на писателите, журналистите, икономистите и т.н. За жалост много от писателите, журналистите и икономистите също не струват. Но дори при това положение трябва да се опитваме да заменим лошите идеи с добри. В областта на държавното управление и организацията на икономиката последиците от дадено политическо действие се проявяват едва след много време, а когато се проявят, са само исторически факти. Доколкото е трудно даден факт да се припише на конкретна причина, промяната на идеите може да се окаже много трудна. И все пак единственото, което трябва да правим с лошите идеи, е да се опитваме да ги заменим с добри.

Философите и икономистите от ХVІІІ и началото на ХІХ век са били проникнати от идеята, че прогресът към по-добри условия на живот и повече свобода ще продължи неограничено време. Те не са успели да предвидят събитията, настъпили през нашия ХХ век.

За бъдещето не можем да узнаем нищо повече от това, което ни дават методите на историческото разбиране. А те не могат да ни дадат сигурно познание. Но от друга страна, фактът, че бъдещето е несигурно, и фактът, че сме личности със свободна воля за действие, всъщност са едно и също нещо. Ако можехме да знаем бъдещето, нямаше да сме свободни, нямаше да можем да вземем решения и да действаме, нямаше да сме хора, а мравки в мравуняк. В днешния свят има сили, които се опитват да превърнат хората в мравки, но аз не вярвам, че те ще успеят.

Превод: Майя Маркова

About author
Профилна снимка на lmises

Лудвиг фон Мизес

Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (1881-1973). Роден през 1881 г. в Лемберг, Австро-Унгария, в семейството на преуспял инженер. В противовес на мнозина, той обяснява как паричната политика на правителства всъщност създава рецесиите, а не ги преодолява, и още в началото на 20-те години предсказва Голямата депресия от 1929 г. Мизес се противопоставя на набиращата подкрепа идея за създаване на планово стопанство без свободен пазар и частна собственост. Във фундаменталния си труд „Човешкото действие” (1949) Мизес определя икономиката като наука за човешкото действие на индивиди със собствена свободна воля. Интелектуален ментор на Фридрих Хайек, Мизес не доживява да види интереса към идеите си, който идва след като Хайек спечелва Нобелова награда през 1974 г. Но още приживе учениците му Вилхелм Рьопке и Лудвиг Ерхард връщат Германия към свободата на пазара и сътворяват “германското икономическо чудо”. Като президент на Италия личният му приятел Луиджи Еинауди възпира комунизма в страната, а във Франция друг негов ученик, Жак Рюф, като съветник на Шарл де Гол води борбата за стабилна парична единица и свободен пазар. Всички те са членове на създаденото през 1947 г. Общество “Мон Пелерин”, което обединява икономисти- практици, и на което Мизес е сред основателите и първите ръководители.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*