Капитализмът и демократите-реформатори

Капитализмът и демократите-реформатори

0

Калин Манолов

Един на пръв поглед странен спор избухна тези дни между икономистите на Реформаторския блок и либералните икономисти от няколко пропазарни тинк-танка по повод решението на правителството да въведе необлагаем минимум в плоския данък, равен на минималната работна заплата. Намерението на правителството всички, които получават минимална заплата (340 лв. за 2014 г.), да получат обратно платените си данъци в началото на 2015 г., бе подкрепено от „икономистите-реформатори“, тъй като на практика бе тяхна идея, и остро критикувана от пазарно-мислещитe икономисти, които не са членове на Гражданския съвет на Рефоматорския блок или на негови партии-членове. От блока решиха, че това е „приятелски огън“ и тъй като не се съмняват, че поради липса на алтернатива критиците им ще гласуват за тях на едни предсрочни парламентарни избори, побързаха да приключат спора. Казвайки каквото имаха да кажат, до три дни либералните икономисти скоро също ще замълчат. До следващия път.

Тъй като прогнозирам много “следващи пъти”, истината трябва да бъде казана сега. А истината е, че икономистите от Реформаторския блок и от пропазарните тинк-танкове не са от една и съща икономическа школа. „Реформаторите“ са предимно кейнсианци и институционалисти, либералните икономисти – лесеферисти и монетаристи. Те трябва да се разграничат помежду си – публично и категорично. Както заради самите себе си, така и най-вече заради потенциалните дясно мислещи избиратели, на които ще им се наложи да избират поне между икономическите им идеи, ако не между кандидатските им листи. И всеки да поеме своя път.

Не се съмнявам, че както категоризациите ми, така и претенцията, че казвам истината, ще бъдат или игнорирани, или оспорени. Но за всеки с малко по-дълга политическа памет самата принадлежност на всички водещи икономически експерти на Реформаторския блок към СДС и негови производни през годините е достатъчно доказателство, че те не са нито десни, нито пропазарни. И че никога няма да бъдат. Не защото са непременно лоши – просто като Звяра от „Красавицата и звяра“, „така са нарисувани“ – в СДС и всички следващи сини отломки.

СДС никога не е искал капитализъм – искаше социална пазарна икономика. Никога не се е клел в Свободата – кълнеше се в демокрацията. Неговите лидери ни представяха социалната пазарна икономика и демокрацията за по-добри алтернативи на капитализма и свободата. Особено демокрацията – тя бе обявена за алтернатива на комунизма, и дълго време – а за доста хора и все още!- това бе Откровение. Приписваха й чудодейни свойства, каквито тя никога не е притежавала. Затова всеки неин провал – победа на комунисти на избори, етническо напрежение, взрив на национализъм, срив на банкова система – се възприемаше като национална трагедия.

Водачите на СДС, част от които станаха лидери на партии – отломки от СДС, никога не обясниха – а може би и до днес не знаят, че подмяната на диктатурата с демокрация не води автоматично до свобода. Демокрацията – и то не винаги – е само път към свободата. Свободата е неин двигател. Свободата определя целите на управлението, демокрацията е метод за тяхното постигане. Вследствие на тези премълчани истини многопартийната система, свободните избори и парламентаризмът бяха обожествени. Това позволи на най-лошите да достигнат върха. Нормално – успехът в рамките на една партия винаги е зависил от готовността да се вършат неморални неща. СДС не правеше изключение, но грехът му е по-голям, отколкото на другите партии, защото излъга много надежди, и най-вече тази, че ще победи комунизма.

Това бе първороден грях. Антикомунизмът на демократите бе всъщност комунизъм наопаки. Те също бяха колективисти, и също като комунистите бяха чужди на идеята за автономна личност. Като комунистите искаха обобществена икономика, просто я „подобряваха” с елементи на пазар. А трябваше да заменят държавата с пазар, за да поправят пораженията от комунистите, които замениха пазара с държава. Казваха, че не го правят, за да смекчат тежестта на прехода, че са длъжни да мислят за доброто на всички.

В името на това добро „демократите“ периодично сключваха сделки с „врага”, които ни научиха да приемаме за нормални. В парадигмата на едно откъснато от политиката и икономиката безконфликтно общество те наистина бяха. Особено когато гласът на тези, които мислеха критично, бе заглушаван, а останалите мислеха каквото Партията, медиите и социологическите агенции им наредят.

24 години „демократите“ от СДС или части от тях бяха абонирани за властта. Абонирани от нас. Ако сметката ми е вярна, за 24 години сме гласували на 28 редовни и предсрочни избори за парламент, президент, кметове, общински съветници и Европейски парламент. Това означава, че сме избирали „демократите“ по повече от веднъж годишно! На всеки следващ избор обаче те печелеха все по-малко гласове. От милион и триста хиляди сините симпатизанти оредяха до петстотин хиляди. После до триста хиляди. На последните парламентарни избори най-добре представилата се синя отломка – ДСБ, събра 103 хиляди гласа, а „автентичното“ СДС – едва 48 хиляди! Никой обаче не извика:„Демокрацията е в опасност!”

А може би наистина не е. Никаква част от целокупния политически елит няма намерение да променя или подменя толкова удобна политическа система като парламентарната демокрация, която централизира властта, като дава право на мнозинството в парламента да излъчва правителство. Това превръща законодателната и изпълнителната власти в оперативни инструменти на партийната централа с мнозинство в парламента. Избраният от това мнозинство кабинет става всесилен. Участието на гласоподавателите в управлението на държавата и възможността им да контролират ефективно властта съществува само на хартия.

Такова намерение нямат и в Реформаторския блок. Там също не мислят, че където индивидът може да се грижи за себе си – а той е съвсем способен да прави това в повечето случаи! – друг, включително държавата не трябва да се меси. Да сте чули някой от Реформаторсския блок по някакъв повод да е предложил принципът „Всеки да решава сам”, да замени принципа „Да решаваме всички”?

Няма и да чуете. И в Реформаторския блок – както правеха в „автентичното“ СДС – ценят демокрацията, не свободата. И там не знаят, че те не са едно и също нещо. „Демокрация” бе правилен отговор единствено на въпроса „Тоталитаризъм или демокрация?” Но това е политически въпрос. Икономическият въпрос е: „Комунизъм или капитализъм?“ Ако изберете демокрацията, но не изберете капитализма, оставате в полето на несвободата. И грижливо избягвате отговор на въпроса: „Какво реформирате? И в каква посока?“

Ако реформирате комунизма в посока капитализъм, добре, макар че и БСП прави това. Но ако реформирате капитализма в посока комунизъм? С какво тогава се различавате от сегашното управляващо малцинство?

Отговорите на тези два прости въпроса са далеч по-важни от спора дали необлагаемият минимум разстройва данъчната система или не, и полезен или вреден ще бъде ефекта от него. Преди да чуем тези отговори, всеки друг спор ще бъде за това колко дяволи могат да се съберат на върха на една игла.

About author

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.