Как терористите четат Корана? Буквално.

Как терористите четат Корана? Буквално.

Избор на редактора
4 views
0

Калин Манолов

На 12 януари 2016 г. в своя лекция пред БАН главният мюфтия критично анализира „методологическите и доктринални проблеми в идеологията на Ислямска държава“. В издържаното си в академичен дух изложение Мустафа Алиш Хаджи направи две директни внушения: че ислямът е религия на мира, а ислямските терористи в действителност не са мюсюлмани; и че джихадът е индивидулаен стремеж към морално усъвършенстване на всеки мюсюлманин, а не война против неверниците. Третото и може би най-важно внушение – че  Ислямска държава на желае възстановяването на халифата, бе индиректно: Мустафа Хаджи нарече „груба езикова грешка“ чрез думата „унаследяване”, ал-истихляф, да се легализира „така наречения и претендиран „халифат”.

И трите твърдения просто не са верни. Всеки ден някъде по света ислямистки фанатици планират как да избиват нас, „неверниците“. Те вършат това заради теорията си за расово превъзходство, която противопоставя исляма на целия свят и заповядва на правоверните да унищожават всички несъгласни. Да се каже това не е нападение над една религия, нито неуважение на свободата на вероизповедание. Това е обективната истина, платена с хиляди човешки животи. Това е все по-ограничаваната, но свещена за цивилизования свят свобода на словото.

Какво се случва, когато някъде по света ислямска групировка, която води джихад, извърши ужасяващо терористично нападение? Групировката, общността и роднините на извършителите гордо ги обявяват за shahids, или мъченици. Политиците и експертите, които обикалят като на парад медиите след атентата, спокойно ни обясняват, че нападението всъщност няма нищо общо с исляма.

13 години след като получил първото си откровение, Мохамед се преместил от Мека в Медина. В „строфите от Медина“ Мохамед призовавал открито за война против враговете. Проповядвал, че ислямът превъзхожда всички други религии, а политическо задължение на всеки мюсюлманин е да разпространява правата вяра чрез пример, убеждение, и ако е необходимо – с насилие и меч. Тези части от Корана се цитират най-често от ислямските терористи.

Всъщност те самите се смятат за революционери, призвани да възродят и обновят исляма. Възраждането се налага, защото след края на „Златния век“ на исляма (700 – 1258 г.), ислямският свят изостава от Запада. Причина за изоставането според ислямските радикали е, че много мюсюлмани са се отвърнали от Бога. Радикалите твърдят, че ислямът може да се обнови само ако се завърне при най-чистите си извори от VII век.

Така мислят и терористите от Ислямска държава. Според тях ислямът е цялостна, всеобща система, която включва едновременно политическа визия, социален ред и закони. Националните държави са с измислени граници. Истинската граница е между световната ислямска общност, Umma или Dar al-Islam, и общността на неверниците, Dar al-harb. В Корана било ясно казано и Мохамед го потвърдил – мюсюлманите са новият избран от Бога народ, ислямът трябва да се разширява и халифатът да завладее света, а Dar al-harb – да намалява. Единственият начин това да се случи, е да се създаде ислямска държава, в която да се прилага точно шериата, както са правили Мохамед и първите четирима правилно напътствани халифи. За това има строен 20-годишен план, описан в книгата на американския консервативен журналист Глен Бек „Всичко е заради исляма“, която скоро предстои да излезе и на български език.

Подкрепящите догмата, че ислямът е „религия на мира”, твърдят, че идеята на самата дума „ислям“, което означава „подчинение”, е мирна, а подчиняването на Аллах е личен избор на всички мюсюлмани, за да намерят мир и спокойствие. За доказателство най-често се цитира Корана, където се казва, че „който убива невинни, все едно е убил цялото човечество, който спасява човек, спасява цялото човечество”.

Но това не са всички стихове от цитираната сура 5:32. Целият текст гласи:

„Тъй като Ние заповядахме на децата на Израел, че ако някой убие човек не в отмъщение за убийство, или (и) разпространи злини из земята – това би било все едно, че е убил цялото човечество, и ако някой спаси живот, това би било все едно, че е спасил живота на цялото човечество. И наистина, при тях дойдоха Нашите Пратеници с ясни доказателства, свидетелства и знаци, и дори тогава мнозина от тях продължиха да прекрачват границата (напр. чрез несправедливо потисничество прекрачват границата, поставена от Аллах, като извършват големи грехове) в земята!”

Тоест, това е заповед към евреите, не към мюсюлманите. В следващата сура от Корана, 5:33, се казва:

„Заплащането на тези, които водят война с Аллах и Неговият Пратеник и вършат злини по земята е, че те ще бъдат убити, разпънати на кръст или ръцете и краката им ще бъдат отсечени, или те ще бъдат изпратени в изгнание. Това е техният позор в този свят, и ги очакват големи мъки в Отвъдното”.

Водачът на Ислямска държава Абу Бакр Ал-Багдади, наскоро самообявил се за халиф, съвсем сериозно казва: „О, мюсюлмани, ислямът нито за ден не е бил религия на мира. Ислямът е религия на войната”. Той никак не е глупав, когато цитира: „Вашият пророк….беше изпратен с меча, като милост за мирозданието. Нему беше заповядано да воюва, докато само Аллах бъде признат за Бог”. Ал-Багдади едва ли се интересува, че думите „бях изпратен с меч” не просто че не се съдържат никъде в кораничното съдържание, но не са и автентични, както каза в словото си главният мюфтия Хаджи. Силно се съмнявам, и че лидерът на Ислямска държава „наивно прикрепя тези думи към кораничния текст, само за да обслужи военната си идеология“. Ислямът е в основата на всичко, което терористите от Ислямска държава, Ал Кайда, Хизбула, Хамас, казват и правят. Наемници от цял свят се присъединяват към тях именно заради исляма.

Що се отнася до джихада, очевидно е налице много широка дефиниция, която може да се тълкува всякак. Но „отбранителният джихад“ нито е индивидуален стремеж към морално усъвършенстване, нито „необходимост от самозащита в условията на война“. В Корана на мюсюлманите се припомня, че те са длъжни да се сражават срещу неверниците, дори и да не им се иска:

„Джихад (свещена война в името на Аллах) е заповядана за вас (мюсюлманите), въпреки че не ви харесва, и може вие да харесвате нещо добро за вас и да харесвате нещо лошо за вас. Аллах знае, но вие не знаете”. Коран, сура 2:216

Коранът разяснява и целта на свещената война – разпространението на исляма:

„Кажете на тези, които не вярват, че ако се откажат от невярата си, миналото им ще бъде простено. Но ако те се върнат (на това място), тогава примерите на онези (наказаните) преди тях ще бъдат (като предупреждение). Коран, 8:38

Сега – за халифата. „Така нареченият и претендиран халифат“ според израза на главния мюфтия, ни-най-малко не е „езикова грешка“. Това е световната държава на мюсюлманите, която след битка между тях и „армиите на Рим“ (разбирай западната цивилизация) при Дабик (градче в Североизточна Сирия, еквивалент на библейския Армагедон), ще наложи шериата над всички оцелели.

Тази опасност става все по-реална. Вече около шест милиона души в Сирия и Ирак живеят под власта на „халифата на радикалите”, както US News & World Report и други медии определят Ислямска държава. Ислямска държава използва Корана и шериата, за да оправдае действията си в подвластната й територия, наречена „халифат”. Ислямистите не убиват и завладяват от тяхно име, а от името на Аллах. Въпросът дали това е „законно” за другите мюсюлмани, е безсмислен. Водачите на Ислямска държава не се интересуват дали другите признават халифата им.

Но какво точно е халифатът? Терминът се използва за наименование на ислямските империи след смъртта на пророка Мохамед в 632 г. след Христа. Неговият тъст Абу Бакр е посочен за „халиф” – или „наследник”, за да управлява последователите и терориторията, завладяна от Мохамед. В резултат на властването на различни управници и раздори по наследството, първоначалните граници на халифата се разширяват и намаляват през годините до 1258 г., когато последната столица на халифата, Багдад, пада под властта на монголите. Скоро след това отоманските турци основават нов халифат в Константинопол, който се разпада при разгрома на Отоманската империя в резултат на Първата световна война.

На 28 юни 2014 г. Ислямска държава официално установи халифат. В тържествената прокламация се казваше, че те са „придобили основните средства за създаване на khilifah, халифат, и мюсюлманите ще се считат за грешници, ако не го подкрепят”.  Халифатът се превърна в  сбъднато пророчество за ислямските радикали, които масово се присъединяват към все още слабата, но предопределена да се разшири в четирите части на света политическа структура. Така е заповядал Аллах.

Най-важното обаче е, че установяването на халифат е необходимата стъпка за завръщането на Махди, последният наследник на Мохамед, преди Съдния ден. Ислямистите искат не само пари, власт и земя. Те са необходими, но са само средство за постигане на определената цел. А целта не е нищо друго, освен Апокалипсис. Тоест, краят на Западната цивилизация.

Вярно е, че много мюсюлмани отхвърлят и заклеймяват джихада и насилието. Но това не значи, че агресивните джихадисти от Ислямска държава, Ал-Кайда и съюзниците им, не са истински мюсюлмани. Те не извращават исляма. Те вярват, че действат в съгласие с вярата си, цитират глави и стихове от Корана, за да оправдаят обезглавявания, разпъване на кръст и вандализъм.

Да, има разлика между исляма и ислямизма. Ислямът е вярата на 1.5 милиарда хора на планетата. Ислямизмът е расистката, политическа теория за превъзходството над света, която налага със сила ислямския свещен закон над всички не-мюсюлмани. Но сега десетки милиони мюсюлмани по света са ислямисти, включително терористите от Ал Кайда и Ислямска държава. Те може и да не подкрепят обезглавяванията и самоубийствените атентати, но искат хората като вас и мен да приемем исляма, или да бъдем третирани като второкласни граждани.

Помислете върху това.

About author

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*