Как бавенето убива

Как бавенето убива

1 views
0

Сагата с КТБ трайно окупира новините през последните месеци. Нормално – залогът са активи за милиарди левове. Или поне бяха, преди да се превърнат в пасиви. Очаквайки всеки момент предизвестения край, постепенно осъзнаваме, че сметката, която ще платим, набъбва всеки ден с милиони. И Цветан Василев отдавна не е единственият виновен. Виновни са ред длъжностнr лица, които със своите волни или неволни бездействия превърнаха КТБ в нагледен урок какво не трябва да се прави в подобни ситуации.

Поредицата от грешки започна още в деня на изпадане в неплатежоспособност на банката. Освен че забрани плащанията от банката, БНБ създаде нездравословна медийна среда. В нейните официални съобщения първо се твърдеше, че всичко в наред и проблемите на КТБ са временни. После лично шефът на БНБ заговори за изнесени от банката стотици милиони. След това се занизаха дни и седмици на слухове, развихрено въображение и криминални сюжети. После тихомълком се оказа, че не са изнасяни никакви сакове с пари. Но времето си течеше…

След това обществото бе облъчено с внушения колко важно е банката да бъде спасена, понеже била „системна“ и ако фалира, ще бъдат закрити десетки хиляди работни места. Последва трескаво търсене на спасители – от държавния бюджет до мистични и екзотични инвеститори. В крайна сметка не постъпи нито една реална оферта, но за щастие не мина и един криминален проектозакон, написан специално за КТБ.

Така свърши лятото. С идването на есента мъглата около неизбежния финансов колапс започна да се вдига. Първо се уверихме, че банката изобщо не е системна. Икономиката продължи нормалния си ход, нямаше апокалиптrчни фалити. След това се оказа, че доходите на КТБ не са толкова сигурни – през август банката пропусна да плати редовната вноска по облигациите. Накрая одиторите предоставиха счетоводен баланс за финансов недостиг от повече от 4 млрд. лева.

Ако всички описано дотук може да бъде обяснено с липса на решителност или объркване от страна на съответните длъжностни лица, то последвалите действия – или липса на такива – възбудиха огромни съмнения. Първо беше претоплен предложеният в началото на лятото крайно неприемлив проектозакон на Пеевски и Цонев. След това постъпи съмнителна оферта от офшорен фонд. Слава Богу, и двете бяха отхвърлени – съответно от парламента и БНБ. Но кой знае защо, БНБ бави до последния възможен момент обявяването на фалит. Сяаш след 6 месеца безплодно търсене, спасителното решение може в последния момент да падне от небето …

Именно това забавяне на БНБ ще струва твръде скъпо на данъкоплатците и обществените институции, най-вече на Фонда за гарантиране на влоговете. Много вероятно е облигационерите да заведат дела за неплатените вноски от лятото, когато банката не беше във фалит. Второ, в момента тече процес на сторниране. Всички длъжници на КТБ с реален бизнес могат да дисконтират дълга си, като купят един необезпечен депозит, направят приспадане, и платят само цената на тази цесия, без да връщат реално получените пари към банката. Според Пламен Донев, управляващ съдружник “финансов одит” в Крестън БулМар, до края на октомври общата сума на тези цесии е надхвърлила 1 милиард лева. Ако процесът продължи с това темпо, а БНБ продължава да бави обявяването на КТБ в несъстоятелност, в деня, в който това все пак се случи, в пасива на банката ще останат само гарантираните влогове и облигациите. Тяхно единствено „покритие“ ще бъдат кухите “активи” във фиктивни фирми. Ако БНБ продължи пасивно да наблюдава процеса, вместо да защити обществения интерес, като забрани последващото прихващане между кредити и депозити, разликата в загубите след сделки по цедиране в КТБ ще трябва да бъде поета от Фонда за гарантиране на влоговете, и оттам – от данъкоплатците. Заради бездействията на БНБ, почти сигурно е, и че облигационерите ще осъдят държавата.

Ако се осъществи най-кошмарният вариант, щетите на данъкоплатците и обществените институции многократно ще надхвърлят 4 милиарда лева. Едва тогава ще разберем колко скъпо може да струва неспазването – или погазването! – на закона.

Но щетите едва ли ще се ограничат само с тази сума. Подобно развитие на ситуацията със сигурност задълго ще прогони сериозните и качествени чуждестранни и местни инвеститори. И ще останат само инсайдерите …

_________________________________________________

Съвместна публикация на Института за свободен капитализъм “Атлас” и сайта Вечерни новини – www.vecherni-novini.bg

About author

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.