Истинският вярващ

Истинският вярващ

Избор на редактора
1 views
0

Това е глава от книгата “Приключенията на Джонатан Гълибъл в света на свободната пазарна икономика” от Кен Скуланд. Публикуваме я по повод току-що приключилите избори за Европейски парламент

Кен Скуланд

 

Когато аплодисментите започнаха да утихват, Джо Кандидатът продължаваше да стои неподвижен. Нетърпелив да продължи шоуто, Фил Шоуменът потупа Джо по ръката и го побутна към изхода. Джо само се усмихна и не помръдна. Затова Фил вдигна ръце, за да поиска тишина.

Джо заговори:

Искам да се срещнете с един човек.

Да, Джо, разбира се, но нямаме много време.

Ще отнеме само минута. Искам да ти покажа един от нашите общи гласоподаватели, нашият общ гласоподавател номер едно! – Джо се обърна настрана и махна на някого извън сцената никой не се появи, но Джо продължи да маха подканващо с ръка, сякаш примамваше прохождащо бебе. Накрая се появи една бледа старица, която първо се държеше за завесата, а след това треперливо запристъпва напред.

Фил веднага се втурна да поздрави тази малка фигура и я издърпа напред.

Дами и господа – каза Фил нервно, и до свенливостта на жената ясно си пролича неговата фалшива възторженост, – щастливи сме да имаме тази чест днес! И така, кого имаме честта да посрещнем?

До старата жена, облечена в проста рокля на черни и бели квадрати, Джо изглеждаше като карикатура. Нейното бледо лице беше почти безизразно, очите й бяха сиви и избледнели. Сивопепелявата коса беше внимателно прибрана зад ушите. Тя здраво стискаше малка чернобяла чантичка, сякаш държеше най-ценното си съкровище.

Когато тя достигна Джо, той заговори равномерно:

Както знаеш, Фил, изборната активност на острова от години е в плачевно състояние, но това не е обезсърчило нашата гостенка, Феба. Феба просто е гласоподавателят-рекордьор на Корумпо!

Фил ококори очи от удивление.

О, аз знам за вас! Чувал съм толкова много за вас, госпожо. Това е царицата на всички гласоподаватели за всички времена; рекордният подавач на бюлетини; шампионът на островните мандати. Дами и господа, ние сме истински благословени от присъствието на Феба Саймън!1

Тълпата отново отговори на водещия с щедри аплодисменти, макар че някои хора вече се изнизваха през задната врата. Други прикриваха прозявките си зад театралните програми.

Феба – каза Фил Шоуменът, – имам един въпрос, който, сигурен съм, всеки иска да те пита. – Той замълча за миг. Залата утихна. Говорейки отчетливо, за да може всеки да чуе, той каза, – Защо гласуваш така редовно?

С вид на чиста невинност, Феба отговори с мек, приятен глас:

Ами, сър, мое задължение е да гласувам; Съветът ми казва това. Те казват, че няма значение за кого гласувам, само да гласувам. Затова гласувам. Гласувала съм на всички избори откакто за първи път получих право на гласуване преди петдесет години, до днес.

Уоу! – отговори Фил. – Петдесет години! Не е ли невероятно, приятели! – зрителите отново заръкопляскаха. – Но нека ти задам най-болния въпрос на гласоподавателите, Феба. Има една поговорка: “По-малката злина все пак е злина.” Сега, кажете ми истината, госпожо Саймън, гласувате ли дори когато не харесвате никой от кандидатите?

Винаги, сър. Едно време татко ми каза, че ако не гласувам, няма да имам право да се оплаквам от избраните политици. Аз гласувам, за да защитавам моето право да се оплаквам.

Чуйте това, приятели! Сега ми кажете честно, госпожо Саймън, вярвате ли на обещанията на Джо?

Разбира се, вярвам. Аз винаги вярвам. Ако не вярвах, защо ще гласувам за него?

Знаете ли какво казват за вас учените? Те твърдят, че вие сте последният останал истински вярващ на Корумпо.

Да, сър, чух за това. – Феба говореше така тихо, че едва се чуваше. – И на тях вярвам. Вярвам и на вас. Вярвам на всички.

Като се обърна към тълпата, Фил постави ръка на сърцето си и възкликна:

Дами и господа, чували ли сте някога нещо така нежно, така детско? Не е ли чудесно, че на нашия твърде циничен остров все още може да се намери такава невинност? – Като се обърна към своята гостенка, той попита, – Феба Саймън, а лъгал ли те е някога твоят народен представител?

О да – вдигна рамене Феба, – Той винаги ме лъже. Постоянно. Наранявал ме е толкова много пъти. Но каквото и да става, аз подкрепям моя народен представител. – Тя хвана Джо за ръката и се притисна към него. – И винаги ще го подкрепям. Не мога да си представя живота без Джо и без предишните ми народни представители преди него!

Тогава някой от зрителите извика:

Защо му вярваш след толкова много разочарования?

Тя погледна с болка Джо и отговори:

Вярвам, че той е добър по сърце. Има добри намерения. Вярвам, че може да се промени – аз мога да му помогна да се промени. Вярвам, че дълбоко в себе си той наистина е загрижен за мен. Той просто не ме разбира.

Ооо! – въздъхнаха зрителите в един глас.

Приятели, това ме насълзява. Но, Феба, тези сълзи са както на радост, така и  на загриженост. Някои твои роднини са се опитвали да те принудят да влезеш в Анонимни Гласоподаватели.2

О не, сър! – сви се тя. – Анонимни Гласоподаватели е за хора с проблем. Аз нямам проблем. Мислите ли, че имам проблем?

Феба, някои експерти заявяват, че ощетените гласоподаватели винаги се връщат при своите народни представители, независимо колко страдат от тях.

Като гледаше Джо с упование, тя попита:

Имам ли проблем, Джо? Аз не мисля така. – Като видя да се усмихва, тя изрече унесено, – Аз подкрепям моя народен представител.

Извън сцената се чу звънец, уведомяващ Фил, че времето е изтекло. Фил извика така, че всички да чуят:

Какво щеше да стане без истински вярващи като Феба Саймън? И така, дами и господа, времето ни изтече. Благодаря ви, че бяхте с нас. Нека да покажем на Феба Саймън и на Джо Кандидата колко много ги обичаме!

Тълпата избухна в ентусиазирани аплодисменти, доволна, че най-после започва истинското шоу.

Превод: Божидар Маринов

1 Авторът намеква за Феба Уилсън Казънс (1842-1913), американска юристка и феминистка, посветила цялата си кариера на извоюване на изборни права за жените.

2 Анонимни Алкохолици – обществена организация в САЩ за помощ за отказване от алкохолизма.

About author

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.