Истанбулската конвенция и политкоректната идеология

Истанбулската конвенция и политкоректната идеология

148 views
3

Документът е с тежка юридическа структура и с много подробности, което не предполага задълбочен прочит. Но, както е известно, дяволът е в детайлите.

Александър Тацов

Навсякъде в Истанбулската ковенция лайтмотивът е: „защита на жената“! Но не се лъжете! Пътят към Ада винаги е покрит с добри намерения. Тази Конвенция изобщо НЯМА за основна цел борбата с насилието над жените, това е само димна завеса. Налице е поредният политически документ на левичарското обединение, носител на т. нар. политкоректна идеология.

Най-новата тоталитарна идеология е по-опасна от комунизъм, фашизъм и национал-социализъм, взети заедно.

Тя е анонимна, всепроникваща, коварна и разсредоточена – няма единна партия и програма, вожд и единен теоретичен Център (поне засега), не признава унифицирано наименование. Цитираният документ е само инструмент за продължаване настъплението към Главната цел превръщането на Хората в разнолика, безполова тълпа, съставена от най-различни „угнетени малцинства“, но пък всички мислещи ЕДНАКВО (т. е. “правилно”, според политкоректния речник). По този начин ще се осъществи голямата мечта на левичарите-неомарксисти от края на ХХ в., формулирана от бащата на политкоректната идеология, най-успешният ревизионист на марксизма, “философът-революционер” Херберт МАРКУЗЕ (1898-1979)1 и неговите сподвижници: “унищожаване на буржоазния морал и общество (а по този начин унищожаване и на омразната „буржоазна държава“).

Крайъгълен камък на идеологията е безкрайната и от нищо не ограничена толерантност към всички и всичко. Дори към неодушевени обекти и техните „права“ („правата на природата“ съвсем сериозно се обсъждат от Зелените)! Тези абсурдни идеи неизбежно сблъскват политкоректната идеология с основните принципи на човешкия морал („буржоазният“ морал според политкоректния речник). Оттам и главната задача на движението, формулирано от теоретиците му: „разгром на буржоазния морал и общество“. Има една малка, но важна подробност – толерантността е невалидна по отношение на идеи, чужди на идеологията на политкоректната идеология. Опонентите са подложени на медиен тормоз, на гонения и остракизъм (виж случая „Тило Сарацин“ в Германия), а в някои случаи – и на смъртни заплахи.

Можем да си представим какво ще се случи с несъгласните, ако Политкоректорите се домогнат до пълната политическата власт.

В редица страни от Европа и някои щати на САЩ, политкоректната идеология вече придоби ранга на официална политическа идеология, с която всички трябва да се съобразяват под страх от репресии…Нов принос към учението се явява създаването на Теорията за джендъра, според която биологичният пол е фикция и не е актуален в контекста на бъдещето човешко развитие. Ще го замести “социалния пол (джендър). Той е свободно ИЗБИРАЕМ И ПРОГРАМИРУЕМ 2 и ще доведе в крайна сметка до унификация на пола, т. е. до безполовото общество, което пък, в съчетание с мултикултурализма, ще освободи света от всяко потисничество (с други думи се отричат наследствените белези на пола, т.е. генетиката и тя се замества от евгениката, забравена „наука“ от края на ХIХ – началото на ХХ в., любима теория на националсоциалистите. Според нея всички хора се раждат еднакви като изходен материал, а определената среда, т.е. целенасоченото възпитание, ги извайва като конкретни личности 3).

Що се отнася до обсъжданата Конвенция, най-напред трябва да се отбележи неправилния превод на фундаменталния термин „пол“. Навсякъде в оригиналния английски текст* се говори само за „gender“, а терминът за биологичен пол „sex“ се споменава ВЕДНЪЖ и то заедно с “gender“ (Чл.4 §3)., което идва да покаже, че за авторите на документа това са две РАЗЛИЧНИ понятия, като понятието „gender е определящо (виж по-горе). Заслужава да се отбележи, че навремето понятието „gender в английския език е имало смисъл на граматичен род. Новото значение на „gender“, в смисъл на „социален“ пол, съществува отскоро и е въведено от политкоректните теоретици. В българския превод на Конвенцията* (вероятно най-съзнателно),genderвинаги се превежда, като „пол“, а само на едно място – като „социален пол (пак там – Чл.4 §3).

Още в самия Преамбюл на документа се съдържат невероятни и скандални твърдениявиж абзаци 10 (Като отбелязват, че насилието …“) и 11 (Като отбелязват структурната…“), които директно създават внушение за състояние на тотална война между половете (виж също Чл.1, §1б, посл. абзац, за: ...“овластяването на жените“, което е в пълно противоречие с постановката „равнопоставеност между жените и мъжетепак там). Изобщо цялата Конвенция е изградена върху тезата за противопоставянето между половете, вследствие подчинението на жените от мъжете 4, представена чрез методика, аналогична на тази от марксистката теория за класовата борба. Оттук, като червена нишка през целия документ се прокарва убеждението, че решаването на този „проблем“ може да стане единствено чрез ДВЕ мерки: „овластяване на жените“ и „изкореняване на …идеята … за стереотипни роли на жените и мъжете“ (Чл. 12, §1). Което пък означава директно прилагане на Джендър-теорията (виж по-горе), с крайна цел безполово общество – унифицирано, безволево и безгласно, лесно контролируемо.

Гръбнак на Конвенцията е тежкия бюрократичен механизъм за управление и информация

Той е нормативно предвиден, раздут и застрашителен, и заедно с GREVIO (виж по-долу), оформят нещо като „Големия брат“. Финансира се от обществото и е осигурен с човешки ресурси, както от държавата, така и от привлечени (естествено, „политкоректни“) медии и НПО. Целта е пряко да се финансират политкоректните движения и да се потиска свободата на словото, да се създаде атмосфера на страх и доносничество в обществото, за да могат безпроблемно да се внедрят основните принципи на политкоректната идеология, както това става вече в Западна Европа и САЩ. В киното вече ни залива политкоректната продукция на Холивуд – филми, където виждаме властни и мъжествени жени, объркани и женствени (бели) мъже, както и достойни цветнокожи и ЛГБТ, всичките в аритметично зададени пропорции. Киноиндустрията се стреми да „възпитава“ зрителите в дух на „социално и полово многообразие“ чрез преобладаващи жени в главните роли, с повече гей и ЛГБТ тематика, с преобладаващи представители на определени раси и етноси в актьорския състав, с „правилни“ сценарии, и т.н. Всъщност това е претворяване на по-горе цитираната постановка за изкореняване на идеята за стереотипни роли на жените и мъжете, както и на основни тези на мултикултурализма.

Масовата литература се подчинява на същите „нормативи“. В САЩ отдавна вече има специализирани цензори – т. нар. “sensitivity readers”, които „помагат“ на авторите да оформят „правилно“ книгите (и филмите). Вече започват да се преиздават цензурирани класици (Марк Твен, Агата Кристи, Астрид Лингрен), в „правилна“ редакция. Фалшифицират се и исторически персонажи, за да се приведат в „правилен и възпитателен“ вид (наскоро National Geografic произведе в този дух политкоректен „биографичен“ филм за Айнщайн). Посяга се вече и върху науката: много изследователи в областта на генетиката се оплакват, че се пречи на изследванията, свързани с генетичната основа на пола, отказват се субсидии, оказва се натиск от администрацията и от левичарски студентски организации… Ако се продължава по същия път,

доминацията на политкоректната идеология ще ни доведе до „1984“, а дори и оттатък.

Добре е също, да се обърне внимание и на заключителната част на Конвенцията –  тази за правата на контролиращия орган GREVIO (виж чл. 66 и най-вече Приложение — Привилегии и имунитети (Член 66), на края на Конвенцията).

В Истанбулската конвенция съвсем ясно се разчита почерка на ударния ешелон на политкоректната идеология – крайнияj Феминизъм 5, чиято чудовищна цел, по всичко личи, е разпалване на война между половете 6, което би означавало и началото на края за humani generis.

От казаното дотук е видно, че Комитетът за човешките права при Съвета на Европа изглежда е пробит от политкоректорите, като поне някои от комисиите са поставени под техен контрол.

Обаче в случая основният проблем не е теорията за “джендъра” или пък митичния “трети пол”, а е въпросът за ОБРАЗОВАНИЕТО и ВЪЗПИТАНИЕТО на подрастващите. Най-близката практическа Цел, която си поставят политкоректорите в Конвенцията, е овладяване на образователната система, превръщането ѝ в оръдие за разпространение на идеологията, както и овладяване на системата за възпитание на най-малките.

Конвенцията е инструмент за промиване на мозъци и преди всичко, мозъците на ДЕЦАТА И МЛАДЕЖИТЕ

(виж чл. 14), вече предварително подготвени от новите медийни технологии и социални медии. Защото политкоректната идеология е идеология на заблудените души, на невежите, които ИЗОБЩО не познават историята, не четат книги, нямат собствено мнение и за всичко неясно търсят в Гугъл и в социалните мрежи. Така че, започвайки от ранна детска възраст и смятайки детската душа за tabula rasa, идеолозите на политкоректната идеология очевидно се надяват в рамките на едно-две поколения да създадат Новите хора: безполови, мултикултурни, аморални и същевременно – еднакво мислещи…Главният залог в борбата на политкоректната идеология срещу humani generis ще бъдат ДЕЦАТА 7.

Наблюдава се, обаче, странен парадокс. Истанбулската конвенция се осъжда не само от хора и организации с десни, демократични и консервативни възгледи, но също и от прослойки и организации, свързани с диктаторски, плутократични и клептократични режими. Това поведение е напълно логично, защото тези режими виждат в политкоректната идеология опасен конкурент в тоталния контрол над обществото и са уплашени от бързия успех на това движение в Северна Америка, Европа и Австралия. Известно е, че най-силно е противоборството между сродните идеологии, или такива с общи цели 8. Интересно е и друго: намират се у нас хора с примитивни умове, които застават в подкрепа на Конвенцията (ergo на политкоректната идеология), само защото тя, видите ли, била критикувана от руската агентура в България?!

Все едно да се твърди, че комунизмът е приемлив, защото анти-хуманният национал-социализъм се бори срещу него.

________________________________________________

Конвенцията може да бъде прочетена на  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52016PC0111

1 За Херберт Маркузе работническата класа вече не е двигател на революцията, защото се е обуржоазила; в нейната роля ще влязат малцинствата: расови, сексуални, религиозни, национални и т.н. Новите теоретици допълниха Маркузе и добавиха в списъка като угнетено малцинство ЖЕНИТЕ с хилядолетия потискани от мъжете (твърдение, буквално преписано в Преамбюла на въпросната Конвенция) и по този начин си осигуриха подкрепата на вече съществуващите крайни феминистки организации. Друг идеен източник на политкоректната идеология са трудовете на т. нар. Франкфуртска школа, създадена от представители на културния нео-марксизъм, които се занимават с политическите и културни аспекти в развитието на марксизма, и към които принадлежи първоначално и самият Маркузе. Съзряването на новата политическа теория става в периода между 40-те и 70-те г.г. на ХХ век, в университетите на Източното крайбрежие, където се установяват като преподаватели повечето от дейците на Франкфуртската школа (и самият Маркузе, който тогава още не е скъсал със своите съратници). Новите неомарксистки идеи намират почва най-вече сред студентите от хуманитарните дисциплини, а получават бурно разпространение през 60-те години на база на антивоенното движение и на обединяването на всякакви левичарски движения под знамето на новата идеология и нейният гуру – Херберт Маркузе; и досега, като базови теоретици на политкоректната идеология си остават хуманитарните университетски преподаватели в САЩ.

2 На 26 Юни 2000 г. беше официално обявено, че в общи линии е разчетен човешкият геном; тази гиганска книга разказва за историята на човешкия род отпреди 4 000 000 000 години до днес и съдържа генетични инструкции както за анатомията, така и за поведението на Човека; вече с увереност може да се каже, че в гените са закодирани от 50 до 80% от нашата поведенческа същност, което с най-голяма сила важи за ПОЛОВАТА ИДЕНТИЧНОСТ, където само нищожен процент се определя от условиятаоколна среда, образование, възпитание

3 През 1924 година Джон Уотсън, американският баща на влиятелна школа по психология, наречена „бихейвиоризъм“, обобщава по следния начин своите възгледи по отношение на възпитанието:Дайте ми десет здрави, добре оформени бебета, и ви гарантирам, че ако взема наслуки което и да е от тях и го възпитам, ще го превърна в какъвто тип специалист поискам: лекар, адвокат, художник, търговец и дори просяк и крадец, независимо от неговите таланти, наклонности, тенденции, способности, призвание и расата на неговите предци“. Тази теория категорично е разбита от съвременните резултати при генетичното изследване на еднояйчните (монозиготни) близнаци, отглеждани при еднакви условия (когато се отглеждат заедно) и при различни условия (когато се отглеждат разделени); такива изследвания всячески се спъват от феминистки и други политкоректни организации.

4 Това звучи познато, ако заменим термина „жени“ с „работници“, а „мъже“ с „капиталисти“.

5 За “стълбове” на политкоректната идеология (основните кооперативни общности) се смятат: феминист(к)ите, ЛГБТ, мултикултуралистите, Зелените, организации, подкрепящи религиозни малцинства (ислямът в Европа и Америка), веганите и др.

6 Феминистката, позната в мрежите като Jenny Kiss, стана популярна със свое изказване в YouTube, че всички бебета-момчета и мъже трябва да бъдат избити: http://www.faktor.bg/bg/articles/aktivistka-za-pravata-na-zhenite-prizova-da-se-ubivat-vsichki-bebeta-momchentsa (след 25.01 .2018 точно това видео е изтрито).

7 ЛГБТ-активистите и ПК-теоретиците упорито работят върху проблема за декриминализиране и официализиране на инцеста, както и за частично узаконяване на педофилията, като се снижи възрастта за декриминализация; тук си сътрудничат с мултикултуралистите, които отдавна се борят за узаконяване на детските бракове сред „културните“ малцинства; в Швеция и някои скандинавски страни, в Канада, медиите вече пропагандират тезата за половата неутралност на новородените – половата им ориентация трябвало да се потвърди чак при пълнолетието или пък да се решава предварително от родителите, по тяхно усмотрение; в тези страни зачестяват случаи, когато на бебета се правят операции за смяна на пола; политкоректни медии и НПО внушават на обществото (най-вече на младежите), че половата принадлежност е признак относителен, променлив и програмируем, че между жените и мъжете няма никакви разлики, а това са само културни стереотипимъжете и жените са еднакво способни да се научат да вършат каквато и да е работа; фактът, че мъжете са по-многобройни в дадена сфера, а жените — в друга, се обяснява от тези теоретици, като резултат от различно действащ обществен натиск (възпитанието): за мъжете се подготвяла една съдба, за жените — друга; всичко започвало от завиването на момиченцето с розово одеялце, а на момченцето — със синьо; ако тези процедури се превъзмогнат и децата се възпитават по един и същи начин, мъжете и жените ще станат ЕДНАКВИ (каквото и трябваше да се докаже от Джендър-теорията, също виж по-горе „Евгеника“).

8 Основният метод на ПК за осъществяване на тотален контрол над обществото е умъртвяване Свободата на словото (защото тя влече ВСИЧКИ граждански свободи) и като следствие: налагане на страх от репресии и принуждаване на хората да мислят еднакво; в момента в Германия и Франция вече има лица, осъдени на затвор за изказване на мнение…; при класическите тоталитарни идеологии е същото!

About author

Институт за свободен капитализъм "Атлас"

Институтът за свободен капитализъм “Атлас” е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели. Създаден в София на 25 март 2010 г., Благовещение, от 13 предприемачи, икономисти, политолози и журналисти.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*