Защо интелектуалците клонят към социализъм

Защо интелектуалците клонят към социализъм

1

Фридрих фон Хайек

Откъс от есето “Интелектуалците и социализма”

Силите, които привличат интелектуалците, спомагат да се намери обяснение за факта, защо толкова много от най-способните сред тях клонят към социализъм. Естествено, сред интелектуалците има толкова различни мнения, колкото и в другите социални групи; но изглежда е вярно, че  най-активните, интелигентни, и оригинални хора сред интелектуалците клонят най-често към социализъм, докато техните противници обикновено са от по-нисш калибър.

Това е особено вярно за ранните стадии на проникването на социалистическите идеи; по-късно, макар извън интелектуалните среди все още да се счита за акт на смелост да се изповядват социалистически убеждения, натискът върху преценката на интелектуалците в полза на социализма става понякога толкова силен, че от човека ще се изисква повече сила и независимост, за да се противопостави на това течение, отколкото да се споделят така наречените “модерни възгледи”. Никой, който познава отблизо академичния живот (а от тази гледна точка и мнозинството университетски преподаватели, които по всяка вероятност ще трябва да се категоризират по-скоро като интелектуалци, отколкото като експерти), не може да пренебрегне факта, че е по-вероятно най-брилянтните и успешни преподаватели да са социалисти, докато тези, които се придържат към по-консервативни политически позиции, обикновено са по-посредствени. Сам по себе си това е важен фактор, който води по-младото поколение в лагера на социалистите.

Социалистите, естествено, разглеждат този факт като доказателство, че днес по-интелигентният човек няма как да не стане социалист. Но това далеч не е най-необходимото,  или дори най-вероятното обяснение. Главната причина за това състояние на нещата по всяка вероятност трябва да се търси в обстоятелството, че пред изключително способния човек, който приема сегашния обществен ред, са открити много други пътища към влиянието и властта, докато за недоволния и неудовлетворения кариерата на интелектуалец е най-перспективният начин за постигане на неговите идеали. Нещо повече: по-консервативно настроеният човек с първокласни способности ще избере поначало интелектуалния труд (и материалната загуба, която този избор обикновено води след себе си), само ако го харесва, ако му доставя лично удовлетворение. В резултат на това по-вероятно е той да стане учен-експерт, отколкото интелектуалец в специфичния смисъл на тази дума; за по-радикално настроените интелектуалният дебат е по-често средство, отколкото цел –  път към точно онзи вид широко влияние, което упражнява професионалният интелектуалец. Не че по-интелигентните хора обикновено стават социалисти; по-скоро голяма част от блестящите социалисти посвещават усилията си на такива интелектуални занимания, които им осигуряват решаващо влияние върху общественото мнение.

Подборът на кадрите сред интелектуалците също е тясно свързан с проявявания от тях преобладаващ интерес към общите и абстрактни идеи. Размисълът и теоретизирането по възможно най-цялостното преустройство на обществото осигурява на интелектуалеца духовна храна, която му е повече по вкуса, отколкото по-практичните и краткосрочни съображения на онези, които се стремят към постепенно подобряване на съществуващия обществен ред. Социалистическата идея е привлекателна за младите хора до голяма степен благодарение на своя призрачен характер; самият кураж да се потопиш дълбоко в утопичните идеи се превръща в източник на сила за социалистите, иначе печално лишени от добродетелите на традиционния либерализъм. Това различие работи в полза на социализма не само защото размишленията по основни принципи дават възможност за игра на въображението при хора, необременени с много познания за фактите от днешния ден, но също така и поради възможността да се разбере рационалната основа на всеки социален ред. Това дава простор за упражняване на онзи конструктивен импулс, за който либерализмът, след като е спечелил великите си победи, остави малко отдушници. Поради общото си предразположение интелектуалецът не се интересува от технически детайли или практически трудности. Привличат го просторните визии, правдоподобното схващане за социалния ред като цяло, обещаван от една планова система.

Самият факт, че тези вкусове на интелектуалеца намират по-голямо удовлетворение в теоретичните конструкции на социалистите, се оказа фатален за влиянието на либералната традиция. От момента, в който основните искания на либералните програми изглеждаха удовлетворени, либералните мислители се насочиха към детайлното решаване на проблемите и проявиха склонност да пренебрегнат развитието на общата философия на либерализма, в резултат на което той, т.е. либерализмът, престана да бъде актуален проблем, предлагащ простор за общи разсъждения. Така в продължение на малко повече от половин столетие единствено социалистите бяха тези, които предлагаха нещо подобно на ясна програма за социално развитие, картина на бъдещото общество, към което те са устремени, и набор от общи принципи, насочващи решенията по отделните въпроси. И макар че, ако не греша, техните идеали страдат от вродени вътрешни противоречия, а всеки опит да се реализират в практиката води до резултати, абсолютно различни от очакваните, нищо не променя факта, че тяхната програма за преустройство е единствената, която в последно време действително влияе върху развитието на социалните институции. Това се дължи на факта, че тяхната обща философия остана единствената ясно формулирана програма за социална политика, поддържана от голяма група хора, и единствената система или теория, която повдига нови проблеми и разкрива нови хоризонти. Така социалистите успяха да запалят въображението на интелектуалците.

Действителното развитие на обществото през този период бе определено не от схватката между конфликтни идеали, а чрез контраста между съществуващото състояние на нещата и онзи идеал за възможно бъдещо общество, който единствено социалистите предлагаха на народа. Много малко от другите налични програми съдържаха истински алтернативи. Повечето от тях бяха просто компромиси или нещо средно между по-крайните видове социализъм и съществуващия ред. Всичко, което беше нужно, за да изглежда всяко социалистическо предложение разумно за тези “здравомислещи” умове, органически убедени, че истината винаги е между крайностите, беше да се намери някой, който да пледира за някое крайно предложение. Изглежда съществува само една посока, в която можем да се движим, и единственият въпрос е колко бързо е това движение  и колко далеч ще ни отведе.

Превод: Йорданка Чакалова

 

About author

Фридрих фон Хайек

Фридрих А. Хайек(1899-1992). Роден във Виена. Под ръководството на Лудвиг фон Мизес работи в Австрийския институт за изследване на стопанските цикли, а от 1929 до 1931 г. е преподавател по икономика във Виенския университет. През 1931 г. Хайек е назначен за професор по икономически науки и статистика към Лондонското училище по икономика и политически науки, а в 1950 г. получава предложение за професура по социални и нравствени науки към университета в Чикаго. През 1974 г. става лауреат на Нобелова награда за икономика. Сред книгите му са Чистата теория на капитала(1941), Пътят към робството (1944), Контрареволюция на науката (1952), Конституция на свободата (1960), Фаталната самонадеяност (1988).

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.