Но по-важно е принципното отношение към бизнесмена като към престъпник. Откак има модерна българска държавност, вече 140 години, успешният бизнес е изкупителна жертва зa етатисти от всякакъв вид и род: фашисти, комунисти, привърженици на социалната държава. Бизнесмените изплащат греховете и злините на бюрократите.

Който заслужава, да бъде съден, но по законния ред:

първо да се докажат престъпленията му, после да се произнесе съдът ! А не да въвеждаме извънредно законодателство и да пренебрегваме презумпцията за невинност!

Вместо това най-продуктивните, най-изобретателните и компетентните членове на обществото, са периодично заклеймявани, че държат на правото си да разполагат със своите средства за препитание (тоест с печалбата си), така, както работниците имат право да разполагат с техните средства за препитание (тоест със заплатата си).

Крайно време е честните български предприемачи да престанат да изпитват чувство на вина за способностите, за съществуването си, за успеха си, за парите си.

И освен за свободата на словото, да дадат пресконференция за свободата да успяваш на пазара.

Ако българските предприемачи не опровергаят публично клеветите, че са алчни, егоистични, безскрупулни и потенциално опасни за общото благополучие хора, ще позволят на една откровена лъжа да се превърне в истина.

Това е от полза само за правителството. Борисов, както и всички други премиери преди него, очевидно не иска – а според мен и не може – да създаде благоприятна среда за бизнеса. Некоректното му отношение вече уплаши доста чуждестранни инвеститори, ще предизвика и национална реакция – голяма част от фирмите просто ще отпрашат с Бентли-то и Ролс-а към сивата икономика. Но работата ще бъде свършена – който трябва, ще бъде омаскарен, който трябва – обожествен.

До следващия път.