Изборите за президент: SWOT анализ

Изборите за президент: SWOT анализ

261 views
0

Създалата се ситуация предлага повече шансове, отколкото крие рискове

Николай Христов

 

Нищо кой-знае колко драматично не се е случило на първия тур на изборите за президент на 6 ноември 2016. Още по-малко случилото се бе изненадващо. Тъкмо напротив – на фона на общата минорна тенденция има няколко позитивни явления в дългосрочен план:

 

1.Оказа се, че

огромна част от електората не е “крепостен”

въпреки обратното общо впечатление, създадено през годините. Никоя от политическите сили (с изключение на ДПС може би, но и там като че ли все по-слабо) не може просто да призове да се гласува за някой от кандидатите на втори тур – нито директно, нито индиректно. Първо, че не могат да си го позволят. Второ, а то води до първото, че няма кой да ги послуша.

2. Политическата криза, която вече е очевидна, е

възможност за прочистване на системата

точно толкова, колкото и опасността да стане още по-лошо. Просто вечно мрънкащите, иначе нормални и свестни люде, трябва да спрат да мрънкат и да излязат от зоната си на комфорт, ангажирайки се по-сериозно с политически действия (казвам политически, не е задължително да са партийни, макар второто така или иначе да е необходимо). Никой няма да ни свърши работата, ако сами не си я свършим.

 

3. Апокалипсисът, предвещаван от противниците на „референдума на Слави“, няма да се случи

по много причини, дори да е възможно първоначално да доведе до по-скоро негативни резултати (но и това не е съвсем сигурно). Активността на този референдум, заедно с активността на саботиралите го, в съвкупността си показват сериозна политизация на хората. Явлението „Марешки“ допълва картината (самият той обаче подлежи на отделен анализ, защото далеч не става въпрос само за елементарен популизъм и протестен вот).

 

4.  Отворило се е “прозорче на възможностите” за създаване на

нова дясна формация на мястото на Реформаторския блок.

(и на други формации в ляво и в центъра – Марешки и Слави Трифонов вече дадоха заявки за това. Нас обаче ни интересува дясното политическо пространство). Тази възможност обаче не трябва да бъде отново пропиляна чрез оставяне на инициативата за това в ръцете на същите хора, които повече от четвърт век (зло)умишлено я провалят. “Новото дясно” минава през политическите трупове на досегашните му представители.

 

5. В т. нар. „патриотичен вот“ също има някои позитивни неща. Трипартийната коалиция се оказа единствената малко по-сериозно идеологически идентифицирала се политическа сила в политическия ни живот (дали ни харесва самата идеология, или не, е друга тема), което трябва да ни подскаже, че

„гладът“ за консистентни идеологии в обществото се завръща,

докато безпринципните “мениджърски управленски решения” започват да се разбиват в стената на общественото безразличие.

 

About author

Николай Христов

Завършил е магистратура по „право” в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Практикуващ адвокат от 2008 г. Специализирал е в областта на търговското и гражданското материално и процесуално право. Има интереси в областта на икономиката и философията. Участва в събитията и обществените процеси по време и след протестите от 2013г. и е отдаден и на редица обществени каузи. Член на Института за свободен капитализъм „Атлас“.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.