Земеделието – глезеното дете на държавата

Земеделието – глезеното дете на държавата

0

Мария Петкова

Субсидиите, както и всеки друг вид преференции, обикновено се възприемат позитивно от общество, но оставят негативен отпечатък в секторите на икономиката, където се прилагат. Защо става така?

Представете си едно глезено дете, на което нищо не му се отказва. Доказано е, че когато пораснат, такива деца са неспособни да се оправят сами в живота и обикновено служат за лош пример. Същото важи и за субсидирането, държавното подпомагане и кредитирането в сектор „Земеделие”. Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, от времето на де Гол до наши дни, е основана на идеята за мир между държавите и икономически просперитет, постигнат при спазването на принципите на свободната конкуренция и отворените граници. Вече пет десетилетия обаче Европейският съюз води икономически войни и се противопоставя на нужната либерализация в приоритетните си сектори, един от които е земеделието. Днес тази Обща селскостопанска политика включва: отпускане на експортни субсидии, директна намеса на пазара на селскостопанска продукция с цел гарантиране на минимални изкупни цени, пряка финансова помощ към производителите, високи мита за вносна продукция, импортни квоти … Все мерки, които разглезват „любимото дете”.

Доказателство, че подходът е погрешен, е фактът, че всяка година за селскостопански субсидии се отделя половината европейски бюджет, а в същото време селското стопанство, въпреки огромната финансова помощ, формира едва 2% от европейския брутен вътрешен продукт (БВП). Ситуацията с българското земеделие не е по-различна. Прекалената държавна помощ – родна и особено от европейските фондове – утрои броя на занимаващите се със земеделие, но ги докара почти до просешка тояга. Такъв е ефектът от всяка субсидия, чиято единствена цел е да стимулира едно производство, но не и да го направи конкурентноспособно и ефективно.

Това с особена сила важи за българското селско стопанство. Освен глезено, любимото дете се оказа и необразовано, както стана ясно от големия брой върнати проекти, кандидатстващи за европейски субсидии. Логично е, когато нямаш познания за това, с което се занимаваш, да сбъркаш или да се провалиш в начинанията си. В България некомпетентността на хората в сектора „Земеделие” е във възходяща градация – от производителите до служителите в държавните инстанции, които изготвят проекта и го представят на Европейската комисия за одобрение. Естествено, некомпетентно направените проекти се връщат. Вината отново е на държавата, която не подготовя квалифицирани кадри в този сектор, а единствено удовлетворява капризите на вечно недоволното дете – селскостопанските производители.

Доказателство за важността на инвестициите в образованието и подготовката на кадрите в даден сектор, където държавата играе важна роля, е Израел. Въпреки лошите природо-климатични условия, израелците са световен лидер в иновациите си в селското стопанство. В Израел се произвеждат най- качествените хибриди и сортове на житни култури и царевица в света, най-ефективните селскостопански торове и препарати, както и най-модерните системи за капково напояване и селскостопански машини. Интересно, как държава, намираща се в пустиня, с толкова малка площ, може да постигне подобен успех, и то точно в селското стопанство?

Отговорът е, че евреите разбират важността на познанието и подготовката на кадрите в даден сектор за неговия възход. Ако направите едно проучване в България колко от хората, занимаващи се със земеделие, имат аграрно образование и опит, ще се окаже ,че процентът е нищожен. Лошото е, че покрай некадърните страдат и кадърните. Наскоро председател на земеделска кооперация, създадена през 1993 г., която обработва около 23 000 дка земя, ми каза: „ В момента за кооперацията е най-тежкият период, откакто съществува. С отпускането на европейските субсидии се появиха много нови арендатори, които предлагат по-висока рента, и ние се принудихме да вдигнем нашата, за да запазим хората, които са ни дали земите си под наем. Най-лошото е, че тези нови арендатори примамват хората с обещания за висока рента, карат ги да сключат договор с тях за една година, но след това нито обработват земята, нито хората си получават парите. С дребни букви в договора пише, че при лоша стопанска година рента не се изплаща, а за арендаторите всяка година е лоша. Изключително малко са тези арендатори, които разбират от земеделие, останлите не са на ясно с чисто техническите процедури, необходими при обработката на земята, и тя остава в лошо стопанско състояние, както и продукцията (ако има такава) от нея.” Можещите в този сектор се потискат и демотивират, съответно селското стопанство непрекъснато върви надолу.

Основна причина за това са европейските селскостопански субсидии. За разлика от частните заемодатели обаче, които рискуват собствени пари, и кредитополучателят не върне заема ,загубата е единствено за тяхна сметка, държавните институции – български и особено европейски – „рискуват” с парите на данъкоплатците. Ако държавата действаше на принципа на частните заемодатели, изобщо нямаше да се занимава с кредитиране, а процентът на глезени, некадърни деца-селскостопански производители, нямаше да е толкова висок.

Крайно време е българските политици да пуснат „детето си” самò да се бори с живота, самò да си намери мястото на пазара и самò да реши в кой негов сектор ще се развива най-добре. Защото ако грешките на архитектите се виждат в техните сгради, грешките на лекарите – в гробищата, а грешките на родителите – в техните деца, грешките на управляващите се виждат в икономиката. И всички плащаме за тях.

About author

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.