Неефективното финансиране на държавното здравеопазване

Неефективното финансиране на държавното здравеопазване

0

Цветелин Цоневски

Когато преди няколко дни проблемите в здравеопазването станаха водеща тема за медиите, правителството ги “реши” за един ден… и нещата продължиха по старому. И така до следващия път. Историята се повтаря през определен период, но никой от „актьорите” в играта не желае промяна.

Затова не e изненада, че вече не се говори за реформи, качеството на здравните услуги не се коментира, но всички уверяват че интересите на пациентите са гарантирани от НЗОК, Българският лекарски съюз, та дори и от Министерството на финансите с отпускането на желаните 200 млн. лева. Парите, разбира се, са събрани от данъкоплатците, но какъв ще е ефектът от изразходването им, не е предмет на публично обсъждане. Тук е необходимо да се отбележи, че разходите за здравеопазване през последните 10 години варират между 4 и 5 процента от БВП, което в реални измерения, поради икономическия растеж, означава двойно увеличение. Тези данни изключват частните разходи направени от домакинствата, които са в порядъка на 3 до 4 процента. Оказва се, че за последното десетилетие финансирането на здравеопазването като цяло е на средно европейско ниво. Оттук следва извода, че истинският проблем в здравеопазването е не липсата на финансиране, а неефективното изразходване на вложените средства.

От гледна точка на икономическата теория здравеопазването е нематериално икономическо благо, при което важат принципите за всяка частна пазарна услуга – потребителите се конкурират при ползването на услугата (на англ. rivalrous), и ползването от един от тях изключва всички останали, които не могат да я ползват по същото време (excludable). Действащият в момента модел на здравеопазване обаче игнорира икономическата реалност и третира здравеопазването като „общо благо”, т.е. услуга, при която потребителите се конкурират помежду си, но използването на услугата от един не изключва ползването от други. В този случай за устойчивостта на предлагането на услугата в дългосрочен план е особено важно потреблението да е под определено ниво, в противен случай свръхпотреблението води до намаление на качеството или недостиг. Подобно положение предполага изключително стриктно регулиране на нивото на потреблението на тези услуги.

Подобно желание за пълен контрол и игнорирането на икономическата реалност, разбира се води след себе си „нежелани” последици, които са породени от три „вградени” в самата система проблеми:
1. Централното планиране на броя на клиничните пътеки. То създава „купонна” система – клиничните пътеки са вид купони, чийто брой се определя централно и няма нищо общо с реалната нужда на пациентите. Системата стимулира пълното използване на предоставените клинични пътеки, защото цената е предварително калкулирана и разходите са предвидени в бюджета на НЗОК, но всичко това е направено в отсъствие на система, която може да идентифицира кои пациенти се нуждаят най-много от клинична пътека. В отсъствието на подобна система съвсем рационално за всички пациенти е да се явят на преглед в началото на месеца, когато има налични пътеки. Подобна форма на потребление на услугите води до изключително неефективно използване на ресурсите в здравеопазването, тъй като клиничните пътеки се получават главно от гледна точка на времето за първоначален преглед, а не от гледна точка на необходимост.
2. Здравноосигурителните вноски са пряко свързани с доходите. Това означава, че всеки внася различни суми, но придобитите права за ползване на услугите са идентични. Това положение е контрастимул за заплащане на вноските, което води до създаване на условия за укриване на доходи и „сива икономика”, и в резултат – до ниска събираемост. Тогава първосигналната реакция на държавните структури е да повишат размера на вноските, а не да създадат система, която реално да стимулира плащането на вноски.
3. Ценообразуване на услугите. В сегашната система цените в здравеопазването се определят от НЗОК, Българския лекарски съюз и представители на Министерството на финансите по разработена от тях методика, която взема предвид разходите към отделните отделения, разходите към немедицинските звена, остойностяване на дейностите на всяко едно от медицинските звена, калкулация на ниво пациент и други. Видно е, че подобна методика на изчисление на цените на клиничните пътеки елиминира всички стимули за съкращаване на разходите в здравните заведения – намалените разходи означават по-ниско заплащане на услугите, а оттам и по-ниски приходи за здравното заведение. Проблемът с изчисленията на цените на клиничните пътеки, разбира се, се отразява и върху разходите, които пациентите правят когато не използват клиничните пътеки. Това е неизбежен ефект на една порочна практика на злоупотреба с монополно положение, в което пряко участват държавни органи и Българският лекарски съюз.

От всичко казано дотук става ясно, че държавно контролирано здравеопазване няма нищо общо с пазарните принципи и конкуренция. Истинският пазарен модел означава, от една страна, съществуването на здравноосигурителни дружества, които да предлагат задължително здравноосигуряване и нива на осигуряване, което ще доведе до подобряване на контрола върху изразходваните средства. От друга страна означава разделение на здравните заведения и създаване на конкурентна среда за предлагане на качествени здравни услуги. Всичко това, разбира се, се отразява на пациентите, които като потребители на услугата ще имат възможност да избират здравноосигурително дружество с което да сключат договор, както и здравно заведение където да се обърнат в случай на нужда.

Когато се създаде подобна алтернатива на сегашната система, изборът коя да се предпочете е предопределен.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.