Здравей, оръжие!

Здравей, оръжие!

Избор на редактора
64 views
0

Държавата е като кучето и сламата: нито ни пази, нито ни позволява да се пазим сами

Калин Манолов

Всяко село вече ще има полицай, обяви премиерът в оставка Бойко Борисов на първото редовно правителствено заседание през януари 2017. Малко преди това вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова съобщи, че в МВР започват да пристигат първите от 300-та нови патрулни автомобила по обществената поръчка, приключила през август 2016.

Времето обаче е предизборно и тази демонстрация на загриженост очевидно бе преценена като недостатъчна. Три дни по-късно на извънредно заседание правителството прие мерки срещу битовата престъпност. За да ни бранят от нея, 1000 пенсионирани военни ще преминат допълнителна полицейска подготовка и ще бъдат назначавани в села, където няма полицаи. Масрафът ще ни струва 7 милиона лева – 5 млн. лева за „подготовката на кадрите“, още 2 милиона за коли, които да патрулират в малките населени места.

Макар и безумно закъсняла за правителство, което управлява България шест от последните осем години, „мярката“ можеше да бъде приветствана, ако можеше да промени нещо. Но не може. Според последното преброяване от 2011 г. селата в България са 5 045. В тях живеят 2 002 324, или 27.3% от населението на страната. Във всяко село да се появи полицай, ще му се налага да пази по 397 души.  Ако сега не достигат 1000 полицаи, съществуващите в момента пазят по 495 души. Как един полицай ще опази било то 400, било 500 души и техните имоти, даже Бойко Борисов не знае. Ако знаеше, щеше да го направи – или като главен секретар на МВР, или като два пъти премиер. Но не знае, защото не може. полицията не може и никога не е могла да опази живота, имота и честта ни.  Такова нещо е практически невъзможно.

Борисов просто купува гласовете на пенсионирани военни. Разбира се, с наши пари.

Дебатът “за” и “против” самозащитата с оръжие обаче е толкова важен, че в никакъв случай не трябва да позволяваме поредната план-програма за борба с престъпността за пореден път да го подмени. Битовата престъпност в България е умопомрачаващо висока заради пълната невъзможност – или нежелание, което би било още по-скандално – на държавата да й противодейства. През последните години статистиките отчитат все между 130 000 и 160 000 престъпления годишно. Всяка година на населението на един град като Пловдив или Варна му разбиват и ограбват имота, крадат или палят автомобила, нападат го на улицата, преджобват го в трамвая, и т.н. Официалната формулировка за този вид престъпления е “посегателства над собствеността и личността на гражданите”. Държавата не може да се пребори с тези посегателства, но и не ни разрешава да се борим сами. А това е недопустимо. Когато не успява да се възползва от монопола си върху насилието,

една държава трябва да позволи на всеки свободен и законопослушен гражданин да се въоръжи.

И да използва оръжието си по предназначение, когато са заплашени живота, имота и честта му.

Един от аргументите, с които властта не позволява да се сдобием с оръжие, е че ще се изпозастреляме за един откраднат велосипед или заради една обрана овошка. Тоест, животът на когото и да е, е по-важен от собствеността, каквато и да е тя. И това го пише в множество закони.

Което е много показателно за начина, по който законодателите гледат на собствеността.  А те до един гледат по социалистически. Когато чрез закон забраняват на хората да пазят собствените си пари и вещи, законодателите дават израз на дълобкото си подсъзнателно убеждение, че могат да им ги отнемат чрез закон. Социализмът е законно ограбване, писа преди 160 години великият  френски либерал Фредерик Бастиа. Нищо не се е променило оттогава. В свободните държави човек притежава своя собствен живот. Продуктът на неговия живот и свобода е неговата собственост. И този,

който извършва покушение над нашата собственост, извършва покушение над това, което ни прави хора.

Той отнема тази част от нашия живот, през която сме спечелили съответната вещ. Това не е ли убийство?Трябва да можем да се защитите от престъпника, ако той посегне на най-свещеното ви право – нашето имущество. Включително с оръжие. Защото той е „стрелял пръв“.

Така че не трябват поредни безсмислени план-програми, чиято единствена цел е да купят предизборно гласовете на потенциално облагодетерстваните от тях. Жизнено необходим е обаче дебат за отдавна назрели промени в законите, уреждащи правото на притежание, носене и употреба на оръжие. За да гарантираме правото си на живот, което упражняваме чрез правото си на собственост върху този живот.

Отнасяйки се прекалено хуманно към престъпниците, държавата се отнася нехуманно и изключително несправедливо към спазващите закона граждани.

Може би защото държавата и престъпниците са си социално близки? И държавата, и престъпниците преразпределят. Нашите пари и вещи. В собствена полза. За да ги преразпределят обаче, първо трябва да ги присвоят. За целта държавата трябва да ни забрани да ги пазим. Това е „грижа за човека“, ни казват прохибиционистите. Кой човек обаче? Защото хората са различни. Има такива, които спазват законите, и други, които ги нарушават.  Животът на първите има положителна стойност, на вторите – отрицателна. Животът на престъпника, откраднал чуждо имущество, не е по-ценен от имуществото на честния човек, заработил това имущество. И кой изобщо определя стойността на имуществото? Само в пари ли се измерва тя? Раната ви може да зарасне, но никой не може да възстанови творение или изобретение на гений, унищожено от дегенерат.

Правото на живот е основно конституционно право. Наред с достойнството и другите права на личността то съгласно чл. 4, ал. 2 от Конституцията се гарантира от държавата. Конституцията може да гарантира, но Конституционният съд – не. През 1997 г.  правителството на СДС, което се опитваше да озапти вилнеещите по това време мутри, правителството разшири т.нар. “статут на неизбежната отбрана” с промени в Наказателния кодекс, като изброи ситуациите, в които това се допускаше: нападението от страна на две и повече лица, въоръжен нападател, при незаконно проникване в жилище, нападението да е в някакво превозно средство, да е извършено нощем или да не може да бъде отблъснато по друг начин. Няколко месеца след приемането на тези промени в Наказателния кодекс Конституционинят съд ги отмени.  В момента чл. 12, ал. 3 от НК, който урежда „статута на неизбежната отбрана“,  гласи: „Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище”. При нивото на битова  и органиирана престъпност в България в момента,

тази  уредба на института за неизбежната отбрана по никакъв начин не помага на нападнатия.

Стига се до парадокса, ако нападението е извършено от повече от едно лице в собствения ти дом и когато нападателите са въоръжени с хладно оръжие, а нападнатият притежава законно огнестрелно оръжие, да не може да го използва, защото това би се приело за превишаване на пределите на неизбежна отбрана!

Крайно време е текстът в НК отпреди 20 години да се възстанови, и ако трябва – да се разшири. Жизнено важно е законът да защитава гражданите, а не престъпниците. Възможността те сами да се грижат за сигурността си, когато държавата не може да направи това, няма да създаде предпоставки за превратно тълкуване,  нито ще доведе  до прикриване на умишлени убийства като неизбежна отбрана. Има прокурори и съдии, които преценяват при какви обстоятелства е използвано оръжието, има следствени и криминоложки техники, чрез които могат да се съберат необходимите доказателства, които да попречат на възможните злоупотреби.

Не по-малко важно е да се облекчи и процедурата за издаване на разрешително за притежание на оръжие. Според чл. 58 на сега действащия Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия: „Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице:… което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение!”

Такъв разрешителен режим превръща притежанието на оръжие от право в привилегия,

поставя правата на гражданите в зависимост от конкретния бюрократ, и предполага даването на подкуп за сдобиване с разрешение. Режимът трябва да стане уведомителен: гражданинът уведомява властите, че желае да се сдобие с пистолет или револвер, и те са длъжни да му издадат лиценз, ако не е подсъдим, не е наркоман, не е безработен и т.н.  Да  решава не чиновникът, а законът! И решението на съответния орган на изпълнителната власт да може да се оспори съдебно.

ПС: За малко да забравя: В интервю пред бТВ на 12 март 2012 г. премиерът Бойко Борисов заяви: “Моето мнение е, ако може да се подразбере – който влезе там, да си носи последствията, каквито и да са те. Без да го казвам на глас, съм готов ако влезе в парламента, да го подкрепя, това е ми е виждането”, заяви Борисов. “В дома ти никой не е по-голям от тебе”, заяви още Борисов.

Точно така, г-н премиер. Но това важи за всеки дом – не само за вашия.

 

About author

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.