За образованието като инструмент на държавата

За образованието като инструмент на държавата

0

проф. Алекс Токарев

Откакто се помня, все се говори за реформи в образованието. И отговор все не се намира. Проблемът е, че се търси на грешното място. Изхожда се от презумпцията, че образованието е задължение на държавата. Това за огромна беда означава, че образованието е поредния могъщ инструмент за налагане на държавната воля над индивида – в допълнение на всички регулации и на фискалната и монетарна политики.

Навярно повечето учители и служители в министерството на образованието и общинските институции от бранша нямат представа как се е зародила идеята за задължително държавно обучение на децата. Всичко започва с протестантската Реформация. В своите усилия срещу корупцията в католическата църква, Мартин Лутер се обръща за помощ към шепа амбициозни германски аристократи.

Човекът наивно вярва, че светската власт безкористно ще помогне за духовното обновление на християнските общности. Прокарват се закони, задължаващи родителите да изпратят децата си в държавни училища. На нарушителите се налагат финансови санкции. И дори ги заплашват със затвор.

Това, което следва, напомня историята на Балканския полуостров от 14 век. Както знаем, по това време българските и гръцки феодални владетели плащат на наемници от Мала Азия да се бият срещу враговете им. Постепенно наемниците поставят всички враждуващи държави от региона под властта на турските султани.

По същия сценарий светската власт в Европа използва държавните училища, за да наложи своето влияние варху църквата в преследване на свои политически цели. Времената се менят, а с това се мени и лицето на държавното образование. В началото е преподавана лютеранската интерпретация на Библията, но с времето идват нови догми.

В днешно време Бог е изключен от учебната програма, но училището е същия инструмент за индоктринация, какъвто е бил и преди 500 години. Според политическите ветрове държавните училища пробутват на децата какви ли не правоверни идеи – хуманизъм или национализъм, дарвинизъм или марксизъм, фашизъм или феминизъм, расизъм или научен социализъм, еко-болшевизъм или хомосексуализъм.

Каквато и конкретна цел да преследва в даден момент държавното образование, методът е винаги един и същ – учениците са свободни да мислят само в предварително очертани от правителството рамки. През 16 век Мартин Лутер инструктира светските власти да наложат със сила задължително държавно образование за всички деца в реформираните части на Германия. По думите му “никои светски принц не може да позволява поданиците му да са разделени от проповядването на противоречиви доктрини.”

Без да осъзнава, Лутер вкарва всички следващи поколения в интелектуална месомелачка. Чрез държавното образование се постила пътя за всякакви форми на тоталитаризъм. Изключително показателен е контрааргумента на правителството, когато в Америка се заговори за реформиране на държавните училища на пазарен принцип и за предоставяне на свободен избор на родители и деца по отношение на учебните програми.

Възражението на властта винаги се завърта около това, че частния пазар на образователни услуги ще принуди училищата да се конкурират, предлагайки твърде разнородни продукти. Това, видите ли, води до доброволна културна сегрегация. Пази Боже родителите да направят свободен избор на основата на етнически произход, политически предпочитания, философски наклонности, религиозни вярвания и прочие.

Както отбелязва Милтън Фридман: „Основното възражение срещу икономическата свобода е, че тя дава на хората това, което те искат, вместо онова, което определена група (властимащи) мислят, че им е нужно. В основата на всеки аргумент срещу свободните пазари е недоверието към самата свобода“.

About author

Алекс Токарев

Преподавател по икономика в университета Нортууд в щата Мичиган. Носител на престижни награди и стипендии. Автор на стотици статии, отстояващи класическите либерални идеи в сферата на бюрократичното регулиране, централното банкиране, международната търговия, държавното образование, здравната реформа, фискалната политика, демократичния процес и върховенството на закона. Изследванията му в областта на новата институционална икономика са представени на повече от 20 международни конференции, включително на Американската Икономическа Асоциация.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.