За ляво-дясното и превзетата държава

За ляво-дясното и превзетата държава

0

Николай Христов

На 09 декември 2016г. в страната се случиха няколко събития, които на пръв поглед нямат никаква връзка, но за мен са част от едно и също нещо.

Първо имаше безпрецедентен протест на съдии от софийския районен съд пред сградата на Висшия съдебен съвет. Някъде по същото време Главният прокурор „препоръча“ на законодателя да приеме законови промени в изборното законодателство в съответствие с проведения наскоро референдум. По-късно вечерта бившият министър на правосъдието Христо Иванов, заедно с Кристиян Таков и Мануела Малеева, участваха в събитие, на което се даде заявка за учредяване на нов политически проект. По същото време нашият скромен Институт за свободен капитализъм АТЛАС беше организирал събитие-среща на български бизнесмени с д-р Ярон Брук – президент на Институт Айн Ранд, САЩ по тема, свързана с етиката на капитализма.

Различни събития, различна тематика, дори различни сфери на живота – държава, политика, бизнес, етика. Нищо общо на пръв поглед. Но аз не мисля така. Тази активност има един и същ източник, който я предизвиква – ситуацията в страната, която е непоносима във всякакъв аспект.

Съдиите в най-големия и натоварен съд в страната не издържаха на безхаберието и бездействието на органа в съдебната система, който отговаря за осигуряване нормалното протичане на процеса на правораздаване. Системата е оставена „на самотек“ от отговорните органи, които се интересуват само от определени бизнеси и конкретни дела на конкретни хора и цялата им дейност се върти около това кого и къде да назначим, съответно да не допуснем да бъде назначен някой неподходящ – така, щото бизнесът на „корпорацията“ да си върви необезпокоявано. В последното нарицателно влагам смисъл на мафиотска корпорация – българският аналог на сицилианската „Коза ностра“, превзела почти изцяло държавната машина и достигаща с пипалата си на практика навсякъде. Тя е многолика и многопластова.

Някъде по същото време Главният прокурор се намеси брутално в политиката, раздавайки „препоръки“ към законодателя. Не че и друг път не го е правил под различна форма, но всеки път тази намеса става все по-осезаема и като че ли все по-малко й се обръща внимание. Подобни упражнения обаче не са запазена марка само на въпросната институция. Разделението на властите от години се руши и границите им се размиват. Всеки на отговорен пост в някоя от основните власти се изживява като самодържец. За мен произходът на това явление не е толкова в желанието за доминация, колкото в неспособността за дистинкция. Тези хора действително не си дават сметка, че определени действия не само че не им влизат в институционалните правомощия, но и че нарушават баланса между различните власти. Това е начинът, по който разсъждава мафията, за която има една власт и една дума – нейната. В „Коза ностра“ разделението на властите не е хоризонтално, а вертикално.

Стигнахме и до новия политически проект. Няма да крия, че познавам повечето от главните действащи лица. Всички са с различни политически възгледи, повечето дори нямат никакви ясно оформени политически възгледи. Съвсем нормално е, при това положение, да се търси някаква друга основа за съвместно политическо действие. И тя може да се изведе от коментара ми по-горе за другите две събития. Отзвукът от събитието обаче, особено сред десните среди, беше обобщен от рефрена „няма ляво, няма дясно“. Той не е нов. Поставен е на масата от няколко години. Само по себе си подобно съждение е дразнещо за всеки политически осъзнат човек, който много добре знае, че ляво и дясно има, откакто има цивилизация. Само че, за да има ляво и дясно, първо трябва да има цивилизация. Не „Коза ностра“. Когато се казва, че „няма ляво, няма дясно“, се има предвид точно това. И за лявото, и за дясното, кражбата като такава би следвало да е неприемлива. Левите идеалисти, колкото и малко да са те сред хората с по-леви разбирания, също не понасят нецивилизоваността, дори в краденето.

Тук ляво и дясно никога не е имало, за да са чак толкова придирчиви към този израз десните ни приятели. Опитваме се да изградим цивилизация върху руините на комунизма. За съжаление все още не успяваме, а тенденцията от поне десетилетие насам е тъкмо в обратна посока. Какво значение има, че данъкът ми е 10%, ако трябва да плащам още 50% „данък-рекет“ на мафията, която да го преразпределя сред своите си? И “нейните”иначе биха били същите несретници, каквито и останалите, на които социалната държава вместо донът преразпределя данъците ми? Какво значение има дали свещеното за всички десни хора право на собственост е закрепено в закона, ако фактически е невъзможно осигуряването на тази защита?

Разговорът тук е като този за кокошката и яйцето: кое е първо – цивилизацията или дясното? Цивилизацията ли е рамката на съществуване на ляво-дясното, или дясното създава цивилизацията?

Накрая, за да маркирам и последното споменато в началото събитие, ще спомена една от основните политически тези на „поетесата на капитализма“, както наричат Айн Ранд. Дори и за привържениците на малката държава (каквито би трябвало да са десните хора, ако са десни наистина) е ясно, че основната функция на властта е да защитава правата на индивида. Превзетата от мафията държава няма как да го направи. Фундаментът на цивилизацията е в разделението на властите и функционирането на правоохранителната система. Този фундамент е разрушен. Никакъв разговор за ляво или дясно не може да се води, без да бъде възстановен. Как десните хора успяваме да убедим по-лявомислещите, че капитализмът, и то свободният капитализъм, е единствената система, която облагодетелства цялото общество? Как успяваме да ги убедим в моралното му превъзходство, когато закичените с табелката „капиталист“ тук са основно представители на мафията, превзела държавата?

В този смисъл, изхождайки от „тук и сега“ – реалността такава, каквато е, не мисля, че „тук и сега“ съществува противоречие между дясно и „няма ляво, няма дясно“, казано в контекста на превзетата от мафията държава, необходимостта от преизграждане на правоохранителните системи и принципите на разделението на властите. Последните са фундаментът на цивилизацията – било по-лява или по-дясна. Пък ако някой наистина си мисли, че няма „няма ляво, няма дясно“ извън този контекст, това си е за негова сметка …

About author

Николай Христов

Завършил е магистратура по „право” в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Практикуващ адвокат от 2008 г. Специализирал е в областта на търговското и гражданското материално и процесуално право. Има интереси в областта на икономиката и философията. Участва в събитията и обществените процеси по време и след протестите от 2013г. и е отдаден и на редица обществени каузи. Член на Института за свободен капитализъм „Атлас“.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.