За естествената еволюция на капитализма – 1 част

За естествената еволюция на капитализма – 1 част

Избор на редактора
0

Задълбочаващото се социално неравенство е резултат от бързия технологичен прогрес

Асен Чорбаджиев

Със започването на “Голямата криза” от 2008 се възобнови с пълна сила дебата за това дали и колко икономиката, ръководена от пазара, е устойчива, ефективена и справедлива. Дискусиите и дебатите подновиха с нова сила идеи за социално инженерство, за капиталов контрол, икономически национализъм и преразпределение на доходи и капитали. Всичките такива идеи са насочени към ефективното развитие на пазарните отношение, често контрапродуктивни и най-вече водещи до изоставане на динамиката. Резултатът  от всякакви отклонения от идеите на свободната пазарна икономика се очаква да доведат до различни последици – от забавяне на икономическия ръстеж до превръщането в гета на цели общества и държави, приложили в пълна степен формите на социално инженерство и икономически национализъм.

На 12 януари 1781г. Маркиз дьо Лафайет е посрещнат с почести от Луи XVI във Версай като победител в Американската революция. По това време френският крал е най-могъщия държавник в света,но не само защото е спечелил войната в Америка. По това време Франция е най-централизираната икономически държави в света, а данъчната система е всеобхватна. Понятие като свободоен пазар не съществуват, а страната е разделена на 28 провинции с митнически бариери между тях. Бюджетните разходи растат. 10 години по-късно Луи XVI е обезглавен в резултат на революцията от 1789, икономиката е декапитализирана и върлува финансова криза.

Скоростта и последиците, с които се развиват такъв тип финансовите кризи, са различни и зависят от  предхождащите ги условия. Когато финансовите кризи се случват в отворени и капитализирани икономикиь социалният ефект е управляван и те бързо се връщат към растеж след период на реформи. Но в държави с предхождаща декапитализация и свръхрегулация,

и леки кризи водят до колапс на системата, социални сътресения и дори революции.

Основен мотив за политиките на силна централизация и регулация е желанието в различна степен за социално изравняване и бърз всеобщ икономически растеж. Този процес е винаги силно индоктриниран. Подобна е ситуцията с измислянето на различни версии на капитализма. Но предлаганите политики, които са обществено приемливи, винаги водят до рестрикции на пазара и удрят неговите фундаменти. Резултатите са силна декапитализация, забавяне на икономическия растеж и в крайна сметка до финансова криза.

Основната причина за провала на подобни политики е търсенето на икономически растеж чрез социално инженерство, слагайки прегради пред  най-ефективната политика на пазара. Скоростта на развитие и подем на едно общество винаги е зависило от бързината на иновациите и въвеждането на нови технолигии.Трайният растеж е продукт на технологичния напредък, който е силно капиталоемък. В следващите редове ще бъде обоснована тезата за неефективността на регулаторните политики по доходите, развитието чрез икономически национализъм, в частност държавно капиталообразуване и капиталови регулации. Накрая ще бъдат разгледан пример с масираните държавни екологични регулации в развитието на силно технологичен отрасъл като енергетиката.

 

1.Подоходно облагане

Основната политическа мотивировка за ограничаването на свободния пазар е социалното неравенство. Както статистиката ясно показва дисбаланса на доходите между горните 5% и най-ниската по доход 1/5 от американското общество се увеличава с ясен тренд през последните повече от 35 години. Основното обяснение за този процес в момента администрацията на Обама търси в намалените данъци на най-богатите по времето на Рейгън и Буш старши и младши. Но поглеждайки внимателно данните, се забелязва, че намалените данъци имат слабо влияние на разликите в минимален размер.

Данъчните намаления в САЩ започват през 1977 с намаляването на данъчната ставка на резидентите с най-нисък доход от 14% до 0%. Но това не спира тренда на намаляването на дела на най-нискодоходната една пета от обществото в доходната част от 4.2 % до 3.6%. Но при високите доходи намаляването на данъците сработва в очакваната насока до края на 80-те, където се забелязва ясна корелация между тегло в общите доходи и данъчна тежест. Но внезапно в първата половина на 90-те разликата между бедни и богати рязко скача. Това се случва въпреки увеличението на данъците за най-богатите от администрацията на Клинтън. Относителната тежест на доходите на най-бедната част от американското общество продължава да спада даже и след фактическото въвеждане на отрицателно дънъчно облагане с ваучери на сума, превишаваща платените данъци.

Това развитие доказва очевидната

липса на връзка между социалното неравенство и диференцираното данъчно облагане.

Вероятно обяснение е в наличието на силен фактор превъзмогващ класическите данъчни механизми. За негово най-правдоподобно обяснение би послужил модел предложен от Елиот Монтрол през 1987 в Бюлетина на Американското математическо общество. В него доходите и социалното и икономическо развитие се описват с физически зависимости от термодинамиката. Следвайки стандартни вероятностни изчисления за ентропията случайността на плащания между резиденти, Монрол потвърждава няколко предходни предположения, че разпределението на доходите е инвариантно спрямо инфлацията логнормално разпределение – логаритмична функция на нормално независимо разпределени величини.

Проблемът възниква, когато се оказва, че най-горните 1% не са лог-нормално разпределени, а чрез Парето разпределение. Това е степенна функция, която се характеризира със стръмен параметричен наклон. Първоначалното водещо обяснение е, че докато останалите доходи са предимно свързани с трудови възнаграждения, то в най-горната част на скалата водещ е процесът на капиталобразуване и инвестиционна доходност. Но данните не потвърждават в пълна степен това предположение. В периода 1993-95, моментът на най-силен процес на разслоение, няма особено висока капиталова възвращаемост от финансови и недвижими активи, за разлика на периода в края на същото десетилетие. Липсва каквато и да е корелация между възвращаемост от финансови активи и делът на горните 5% от обществото.

Много по-достоверно обяснение може да бъде намерено в книгата на Ерик Бриньолфсон и Андрю Мак Афии. В нея се защитава тезата за бързия технологичен прогрес, който изживяваме. С настъпващата роботизация идва времето на свръх-високата производителност. Такава икономика е идеална за високо квалифицираните, който ще печелят рекордни за историята възнаграждения. Обратно, за хората с ниска квалификация, настъпва времето на силна стегнация на доходите. Именно това изживяваме в момента. Неговото начало е някъде през 80-те години на 20 век, когато компютрите излизат от научните лаборатории и стават част от ежедневния бизнес.  Изчислителната мощ започва да расте, развиват се комункациите от всякакъв тип. Започва глобализацията. Първоначално плахо – изнасяне на ниско технологични производства от САЩ в Мексико. След това следват и други, даже в автомобилостроенето. Окончателно затвърдено с влизането в сила на НАФТА от 1 януари 1994 г.

Интересно следствие от анализа на социалната динамика  на доходите в резултат на технологичния напредък, е голямата мобилност в социалните групи. Технологичните нововъведения  и иновации  са виза за свръх-бързо забогатяване. В рамките на едно десетилетие бяха  изградени многомилярдни корпорации от нищото («Гугл», «Фейсбук», «Оракъл»), а техните основатели от представители на средната класа до мултимилионери и даже милиардери. Интересна е обаче и динамиката  при най-ниско платените слоеве в обществото. Според бюрото на САЩ за статистика, въпреки  силно увеличеното ниво на бедност в резултат на Голямата криза, трайната бедност се е увеличила от 3% на 3.5%.

Следва продължение

About author

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.