За естествената еволюция на капитализма – 2 част

За естествената еволюция на капитализма – 2 част

Избор на редактора
1

Глобалното измерение на темата за неравенството е за разликите в степента  на развитие на нациите

Асен Чорбаджиев

 

2. Икономически национализми и капиталово натрупване

 

Резултат от търсенето на социално равенство, съчетано с липсата на разбиране за механизма на икономическия растеж и социалното разделение, може да бъде само и единствено декапитализация на икономиката. Все по-силната зависимост на данъчните системи от хората с висок доход е забелязано от британския финансов министър Джорж Озборн в тазгодишното си изказване непосредствено след Новата 2014. В него той отбелязва, че съществува опастност от това да бъде убита кокошкате, която носи златни яйца. За това как би изглеждала една силно зависима от външни капитали система, може да се види ясно с кризата в т.н. “възникващи пазари”. Борсовите и валутни пазари на държави като Турция,  Индия, Бразилия, рухнаха само в резултат на затягането,а не спирането, на монетарните стимули в САЩ. А години преди това, за периода от 2009 до 2013, тези държави успяват да привлекат чуждестранни инвестиции в размер на 2 трилиона долара по оценка на банката за международни разплащания (BIS).

Характерна особеност на всичките страни, които изпитват валутни проблеми, е липсата на достатъчна собствена капиталова база. При внимателно вглеждане в групата от пострадали държави ще се забележат рецедивни практики на отнемане на богатство, високи данъци, нереформирани икономики с видок дял държавни капитали, често защитавани с протекционистични защити и икономически национализми, като например забраната на Индонезия на износ на никел през 2013.  И това не се ограничава само до печално известни държави като Венецуела или Аржентина. Това е характерно и за държави като Бразилия, където след дълги години бурен растеж местната икономика остава декапитарлизирана, а бягството на капитали довежда до 20% обезценка на местната валута, 3.7%  недостиг по текущата сметка, 3.5% спад на БНП и $65 млрд. бюджетен дефицит и масов социален метеж миналото лято.

Основните причини за регулярното изпадане на Бразилия в капиталови кризи са

ужасяващата данъчна тежест, държавната собственост и свръх регулациите. 

Така според класацията на Прайс Уотърхаус за дънъчна свобода – общата данъчна тежест в Бразилия е равна на 68.3%, а общото време необходимо за изправяне на данъчните задължение е равна на колосалните 2600 (!!!) часа на година. Поради това държавата се намира на незавидното 159 място в света по данъчна свобода. Но държавната намеса не се ограничава само до силния данъчен контрол. Фактически цялата добивна на суровини индустрия е под пряко държавно управление. А Бразилия си остава основно суровинодобивна икономика. Всичко това съчетано с фиксирани цени, протекционизъм и манипулирани валутни курсове може да доведе до световен прецедент – фалит на държавна петролна и газова компания по време на пик на цените на петрола.

Цялата история с държавната „Петробас“ започва през 2010, в началото на финансовия бум в развиващите се икономики, за нуждите за огромни инвестиции е капитализирана успещно със 70 млрд. долара и достигайки до обща капитализация от $196.21 млрд. С набрания капитал започва масивна кампания по инвестиции. Средата в началото е комфортна поради силните протекционистични защити за инвестиции в добивната индустрия. Но много скоро компанията става средство за социална политика. Следват масови ненужни назначения за борба с безработицата и замразяване цените на горивата. По този начин с настъпването на кризата цените на които компанията продава на вътрешния пазар, са по-ниски от тяхната себестойност. Така с настъпването на финансовата криза компанията се оказва с  дългове към 30 юни 2013 в размер на $112.4 млрд, със 17% повече от предходната година, а общата пазарна капитализация е спаднала до малко над $100 млрд. Но това не е всичко – общата вероятност за фалит според „Макроаксис“ е достигнала до 32.4% (при 0.89% за „Ексон“) за компанията майка и цели 85.6% за дъщерното поделение в Аржентина.

 

  1. Екологичен контрол

 

Глобалното измерение на темата за неравенството е за разликите в степента  на развитие на нациите. С разрастването на глобализацията и кризата от 2008-09 се засилват и разрастват теориите за неравномерното използване на природни блага и тяхното „правилно“ и справедливо използване. Това става основно оправдание за разрастването на т.н. “суровинен национализъм”. Най-характерен пример са експортните тарифи за износ на метали от Китай и Индонезия, с цел да се контролират печалбите на местните и чужди частни инвеститори. Но това се очертава да стане глобална тенденция. Според риск наблюдателя „Мейплкрофт“ рискът пред минната индустрия расте непрекъснато. Естествено класацията се води от Венецуела, Конго, Боливия, Ирак и Казахстан. Русия е  14-та, Аржентина 20-та, по-зле от Иран.

Основеният риск, който този тип национализми носи на световната икономика, е краткосрочен. Дългосрочните щети обаче са за обществата, прибегнали до самите национализми. Характерна особеност на световната минна индустрия е, че леснодостъпните залежи са към изчерпване, а за по-труднодостъпните са нужни технологии, които тези страни не притежават. Най-ярък пример е шистовият добив на петрол, станал популярен след като петролът надскочи цена от $100 за барел.

Но големи части от съвременните общества не са готови да приемат новата технологична революция.

По своята същност такава съпротива си е вид лудитско движение. Неговото зараждане е в борбата срещу ядрената енергетика. В момента то се разраства като зелено движение, обхващащо съпротива от базови торови технологии  в земеделието, до добива на шистови газ и петрол и ядрена енергетика. Измеренията на тази идеология за зелен пазар обаче е възможна само на базата на свръхскъпи заместители. Пример за това е ЕС и неговите субсидии за ВЕИ и забраната в почти целия съюз на добива на шистов газ.

Първоначалните щети за икономиката се появиха в края на предходното десетиление, чрез поскъпването на цените горивата и електроенергията за бита, което сви потреблението на домакинството и доведе до появата на енергиина бедност в Европа. Но с разрастването на тези политики и паралелно протичащата шистова революция в САЩ, резултатът е бягство на капитали и преместване на мощности. През 2013 германският концерн БАСФ обявява изнасянето на цялото производство и развойна дейност на строителни химически блокове в Порт Артур, чрез смесено предприятие с Тотал от Франция. Само благодарение на либералния пазар на газ в САЩ, където цената на газта е на 1/3 от цената на газта в Европа, БАСФ очаква да спестява близо $700 милиона на година. Но това вероятно ще е само началото, понеже се очаква изнасянето и на други мощности в посока на Мексиканския залив.

 

  1. Заключение

Зараждането и развитието на капитализма е продукт на появата на манифактурното производство и началото на технологичната революция. Фактически

капитализмът се развива паралелно с прогреса на технологичната революция.

Неговата успешна адаптация към новото зависи от функционирането на свободния пазар, който налага ефективните и нужни иновации.  Всеки опит за изкуствено налагане на едно или друго решение, възпрепятства естествения ход на нещата, довеждайки до ситуация на забавен растеж и на кризи. В миналото тези кризи, често са били локални и бавно развиващи се. Но с еспоненциалното развитие на технологиите и все по-лесното и бързо пренасяне на прозводства увеличава скоростта и мащаба на развитие на кризите. По този начин все повече държави ще плащат много по-скъпо за непремереното си вмешателство на пазара. Никакви нови социални модификации на пазарния механизъм няма да сработят. За решаването на социалните проблеми трябва да бъдат търсени решения извън намесата в свободния пазар. В противен случай ще се наблюдават все повече пропаднали държави.  Между другото, посока към която се е насочила от няколко години с много висока сила България.

 

 

Цитати:

  1. Elliott W. Montroll, On Dynamics and Evolution of some sociotchnical systems, Bulletin of the American Mathematical Society, volume 16, Number 1, p.1-46
  2. Erik Brynjolfsson and Andrew McAfee, “Race Against The Machine: How the Digital Revolution is Accelerating Innovation, Driving Productivity, and Irreversibly Transforming Employment and the Economy”, Digital Frontier Press 2011, eISBN 970-0-9847251-0-6

 

 

About author

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.