Необходима ли е законова уредба на желанието да бъдеш родител?

Необходима ли е законова уредба на желанието да бъдеш родител?

1 views
0

Цветелин Цоневски

Документалният филм на бТВ Репортерите и публикация на вестник Монитор от 14 юни 2010 за изкуственото оплождане, дава повод да се вгледаме в алтернативните начини за сдобиване с дете.

Отглеждането на чужди деца като свои е институция, която е възникнала още от античността и е породена от биологично заложеното желание на хората да бъдат родители. С векове наред осиновяването е била единствената възможност за бездетни семейства или самотни хора, в повечето случаи жени, да отгледат собствено дете. В последните три десетилетия, с икономическото развитие и напредъка на медицината, алтернативните начини за сдобиване с дете като изкуственото оплождане са не само леснодостъпни, но и по-малко рискови.

Като сравнително ново явление, изкуственото оплождане е интересен феномен поради въздействието, което оказва върху поведението на потенциалните родители и тяхното желание да осиновят дете. И осиновяването, и изкуственото оплождане имат сходна цел – сдобиване с дете, но е ясно, че изкуственото оплождане превъзхожда осиновяването, не само защото позволява на бездетните родители да се сдобият със собствено дете, носещо техния ДНК, но и защото позволява на семейства с генетична несъвместимост да се сдобият със собствено дете чрез използване на чужд генетичен материал. Естествено недостатъците на новия метод са, че е по-скъп от осиновяването, носи рискове за здравето на жената, не гарантира забременяване и износване на плода.

От тази гледна точка осиновяването е по-ниско рисков метод, но не винаги е по-желан заради административната процедура, която законодателят е предвидил. Колкото по-рестрикивна и усложнена е процедурата на осиновяването толкова повече желаещи да станат родители ще предпочетат методите на съвременната медицина.

В своя известен труд „Видимото и невидимото” Фредерик Бастиа посочва, че законодателят се концентрира върху видимите ефекти и почти винаги игнорира „невидимите”ефекти, които неизбежно съществуват. Предвиденият в Семейния кодекс режим на социално проучване и наличието на национален регистър на желаещите да осиновят дете отказва много потенциални осиновители. Административната процедура е тромава, изнервяща, и е много съмнително дали успява да намери подходящите родители за „допуснатите за осиновяване” деца.

От алтернативните начини за сдобиване с дете специално внимание заслужава изкуственото оплождане с чужд генетичен материал. Документалният филм на екипа на БТВ показва, че това се е превърнало в доходоносна дейност на млади жени и частни медицински клиники, които предлагат услугата срещу заплащане. Обяснението за подобни действия е, че стимулите имат значение при решението. Юридически погледнато, подобни транзакции не нарушават формално законови разпоредби, просто защото подобни разпоредби, които уреждат подобна материя, не съществуват.

Проблем ли е липсата на законови разпоредби? Не задължително. Липсата на законови разпоредби не е проблем, защото тази дейност е от частно-правен характер и всички страни са наясно, или биха могли да се информират, за съществуващите рискове, които са свързани с процедурата.
Интересен е случаят с жени над определена възраст, които са готови да дадат живот на деца, които са с висок риск да се родят недоносени или да нямат възможност да водят пълноценен живот като възрастни. Това е обширна тема, но сегашната ситуация просто създава погрешните стимули за страните в договорното отношение.

Възможността на жените на определена възраст да дадат живот на пълноценни деца, е строго индивидуално. Преценката, разбира се, е в отговорност на лекарите, извършващи процедурата. В сегашната ситуация те са готови да поемат риск над нормално приетия, защото в случай на недоносено дете или други проблеми след раждане, грижите на родилката и детето се поемат от друго здравно заведение и се заплащат от здравната каса. Ако следродилните грижи и заплащането на манипулациите се извършват от клиниката, извуршила процедурата, тогава лекарите биха постъпили по друг начин и биха преценили риска, свързан с процедурата.

Решението дали да се извърши процедурата е в пряка зависимост от това как са подредени стимулите на всички страни в частно-правното отношение, и дали има намеса на чужди фактори. Ясно е, че при сегашния държавен монопол в сферата на здравното осигуряване, подобни промени са трудно осъществими и затова подобни случаи ще продължат.

Що се отнася до критиките, че сдобиването с дете се е превърнало в бизнес – отглеждането на дете също е икономическа дейност за родителите от момента на раждането или осиновяването. Децата консумират голяма част от доходите и свободното време на родителите, които по този начин се лишават от почивка в чужбина, нов автомобил, по-голям апартамент или тишина през уикендите. Въпреки всички „неудобства”, които причиняват децата, повечето хора предпочитат да бъдат родители, защото отглеждането на деца прави живота на възрастните пълноценен. Фактът, че жените са готови да преминат пред животозастрашаващи манипулации и бременност, е достатъчно доказателство за това.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*