Държавната стандартизация е заговор на администрация и браншови организации срещу потребителите

Държавната стандартизация е заговор на администрация и браншови организации срещу потребителите

1 views
0

Цветелин Цоневски

Връщането на държавния стандарт за хранителните продукти се представя като необходимо условие не само за повишаване на качеството, но и като гаранция за потребителите, че държавната администрация защитава техния интерес. Потребителите, разбира се, са доволни, че в крайна сметка държавните органи вземат мерки в защита на техния интерес, но някак си незабелязано за всички остава факта, че въвеждането на държавния стандарт се приема с огромна охота и от браншовите организации на производителите.

Възможно ли е производителите да са загрижени за интересите на масовия потребител и да лобират в техен интерес? Логиката и практиката на пазарния модел всъщност показват, че нещата съвсем не стоят по този начин.
Държавният стандарт като форма на унифициране на продуктите е присъщ на централизираната планова икономика, в която единствен собственик, в случая монополист, на средствата за производство, е държавния апарат. В настоящата ситуация подобна икономическа форма е невъзможна, но с въвеждането на единен стандарт създаването на условия за браншови картел е много вероятно. Икономическата теория дефинира картелизацията като споразумение на независими фирми в определена индустрия, с което те координират размера на производството, а оттам и ценовите нива. В този смисъл, браншовите организации се доближават изключително много до модела на картел, и затова нерядко са обект на разследване от Комисията за защита на конкуренцията.

Законовите разпоредби забраняват не само създаването, но и опита за създаване на картели. Практиката обаче показва, че въпреки това процесите на производствена координация продължават. Тук е и мястото да се отбележи, че картелите не са устойчиви в продължителен период от време, но причината не е в законовата забрана или действията на антитръстровата администрация. Истинската причина за разпадането на картела е, че фирмите са различни по големина и използват различни технологии и материали т.е налице са обективни фактори, които затрудняват постигането на споразумение относно нивата на продукция на всяка една фирма поотделно и на цялата индустрия като цяло. Максималните нива на печалба за всяка фирма са различни и постигането на разбирателство е сравнително сложен процес на преговори, които неминуемо оставят „следи” и създават реална възможност за намеса и разследване от страна на Комисията за защита на конкуренцията. Дори и да се стигне до споразумение обаче, постигането на поставените цели – поддържане на определени нива на производство и цени, преминава задължително през необходимостта на създаване на контролиращ механизъм, който да следи поведението на всяка една фирма дали спазва поетите задължение към участниците в картела. Продуктите във всяка една индустрия се различават по своите свойства, качество, вложени материали, които ги прави различни един от друг и въпреки че носят сходни наименование по същество са различни.

При споразумение да поддържат високи цени, фирмите имат стимул да произвеждат повече от първоначално уговореното, за да могат максимално да се възползват от ограничената конкуренция и високи цени. Подобно поведение по принцип остава скрито за останалите участници точно поради самата диференциация на продуктите, и това още повече стимулира отклонение от предписаното от картелното споразумение поведение. Поради различията на крайните продукти във всяка една индустрия точно създаването на подобен механизъм е условие за самостоятелния разпад на картела. Фирмите произвеждат различни продукти и докато споразумението за поддържане на високи цени облагодетелства картела като цяло, всяка една от фирмите участници се конкурира с останалите за по-голям дял в рамките на самия картел.

От всичко казано дотук неминуемо следва заключението, че въвеждането на унифицирана система на крайния продукт намалява значително пречките пред браншовите организации за постигане на споразумение за координиране на нивата на продукция и цени. Държавният стандарт в случая играе ролята точно на липсващия елемент за увеличаване на устойчивостта на картелното споразумение и в този смисъл се явява държавна закрила за антиконкурентното поведение на пазара. В естествени условия картелът е неустойчив именно поради вътрешната конкуренция, което води до натиск за намаляване на цените. В условията на държавно толерирана стандартизация обаче фирмите, обединени в браншови организации, се намират в състояние на неконкурентен стабилитет, т.е. липсва потенциалната опасност от налгане на санкция от страна на картелизиранта браншова организация. Фирмите изпълняват своята част от споразумението и не пласират над договореното, защото подобно поведение не остава незабелязано за останалите участници.

Държавната намеса в пазарния модел неминуемо води до изменения в пазарното поведение на производители и потребители. В случая въвеждането на държавен стандарт създава условия за координиране на производителите и ще се отрази на конкуренцията. В резултат на това ще последва и увеличение на цените, което няма да е следствие от промяна на чисто пазарните условия, но ще е следствие от конкретна държавна политика – политика, която уж има за цел да защити интересите на масовия потребител. Доста спорно е дали увеличените цени на „стандартните” продукти защитават потребителския интерес, но едно е сигурно – подобни мерки се радват на огромна популярност сред браншовите организации.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*