Живот на заем

Живот на заем

0

Цветелин Цоневски

Само преди няколко дни пресцентърът на Министерството на финансите гордо обяви, че търсенето на български държавни ценни книжа (ДЦК) е надвърлило предлагането. Това накарало правителството да се възползва от рекордния интерес и да продаде книжа близо седем пъти над планираното на обща стойност 234 млн. евро, при доходност за инвеститорите от 6,45%. Експертите от министерството се опитаха да внушат , че високото търсене е знак не само на доверие, но и на финансова стабилност. Дали наистина е така? Разбира се, че не. Фактът, че новината вече не е на сайта на министерството, е красноречив.

Ясно е, доходност от 6.45% на деноминирани в евро ДЦК е изключително висока. Ако наистина високото търсене беше причината за увеличение на емисията, съвсем естествено беше да се прибегне до смъкване на процента на доходност, но такова решение разбира се нямаше, защото водещо във случая е икономическото правило, че колкото по-рискова е инвестицията, толкова по-висок е и лихвения процент.

Доколко доходността на настоящата емисия е висока, всеки сам може да прецени, като сравни доходността на гръцките държавни ценни книжа от март месец, която беше 6,25%. Съвсем естествено е при това положение независимите финансови експерти да не споделят еуфорията на Министерството на финансите.

Последиците от високия лихвен процент и почти половин милиард лева вътрешен заем са известни. Инвестиционният пазар се лиши от тези средства, които можеха да бъдат използвани, за да се стимулира частния сектор. В допълнение към това високият лихвен процент неминуемо оскъпява заемите за бизнеса. Вместо да стимулира инвестициите в частния сектор, правителството всъщност ги ограничава.

Всъщност действията на правителството могат да бъдат обяснени с факта, че емитираният държавният дълг е предназначен да покрие моментни финансови затруднения, породени от съществуващата криза. Разбира се, подобна мярка има само временен характер и не решава проблема с бюджетния дефицит, а просто го преструктурира, като отлага решаването в бъдещето. Точно тук е и проблемът на политическия процес като средство за вземане на ефективни икономически решения. Политическата среда стимулира управляващите политически сили да стабилизират държавните финанси само по време на техния мандат, и тъй като преизбирането им е несигурно, те правят всичко възможно да отложат вземането на „болезнени”, но необходими решения за следващите няколко години.

Настоящата ситуация и действията на правителството по нищо не се различават от тези на всички предходни. За никого не е тайна, че бюджетният дефицит се дължи основно на огромните социални плащания и силно раздутия държавен апарат. Очакваните приходи от данъци и такси в никакъв случай няма да могат да покрият заложените разходи. С увеличаване на възрастта на населението и емиграцията на работна ръка към държави с по-високо заплащане, дефицита по сметката ще продължи да расте, а липсата на свеж финансов ресурс, който да стимулира частния сектор няма тъй като политиката на предишните и на сегашното правителство е да администрира пенсионното осигуряване и медицинските услуги, които са основни в разходната част на бюджета, с което реално демотивира населението да спестява. Ниските нива на спестяване водят и до ограничени инвестиции в производствената сфера.

Особено фрапиращ е случаят с пенсионното осигуряване, което е нефинансирано задължение на държавния бюджет, т.е при сегашната система на пълен държавен контрол няма спестяване, а прехвърляне на средства между поколенията. При застаряващо население подобен подход неминуемо означава увеличаване на финансирането с държавен дълг, с което да се покриват разликите.

Очевидно бюджетното финансиране с държавен дълг още повече отдалечава настоящото правителството от извършване на обещаните в началото на мандата пазарни реформи. Наличието на „свободни” средства в бюджета обаче е сигнал за добре организираните групи със специален интерес да упражнят натиск върху правителството да използва тези средства точно по желания от тях начин. Както споменах в началото, Гърция обслужваше групи със специален интерес и на всички е известно до какво доведе подобна политика. Политическата активизация в България на синдикати и браншови организации е признак, че подобно развитие съвсем няма да е неочаквано. Все пак за никого не е тайна, че пазарните реформи в пенсионното осигуряване и медицинските услуги срещат открита съпротива от страна на синдикати и Българския лекарски съюз. Проблемът при подобна ситуация е, че облагите се ползват от определена група, докато цената се разпределя и заплаща от всички, включително и от бъдещото поколение.

В заключение искам да отбележа един от основните принципи за политическа отговорност развит от президента на Фондацията за икономическо образование Лоурънс Рийд, който е категоричен, че всички политически решения следва да съобразят не само краткосрочния ефект и определена група със специален интерес, а с дългосрочния ефект от тези решения и как те се отразяват на цялото население.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.