Държавната роля за монополната позиция на ЕРП-тата

Държавната роля за монополната позиция на ЕРП-тата

1 views
0

Цветелин Цоневски

Намесата на държавниият апарат в икономическите отношения неминуемо води до измения в пазарното поведение на производители и потребители. Икономическата теория оправдава държавната намеса единствено в строго определени случаи на „пазарен провал”, но я ограничава само до коригиране, и отнема възможността тази ситуация да се използва за увеличаване на държавното влияние в икономиката.

Такъв е случаят с „естествените монополи”, възникващи, когато на пазара действа само една компания със значително предимство пред потенциалните конкуренти, защото притежава изградена инфраструктура, необходима за осъществяване на дейността- предмет на монопола. Благодарение на „намаления на мащаба” спрямо големината на пазара тази компания сама може да произвежда на цена, по-ниска отколкото две или повече компании.

Дефиницията за „естествен монопол” е твърде абстрактна и не очертава ясни и строго дефинирани граници на практическо приложение. При тази ситуация държавната намеса обикновено надхвърля „корекцията на пазарен провал” и се превръща в условие за пълен административен контрол над икономическата дейност в индустрията, в коята действа т. нар. „естествен монопол”. В резултат на подобна форма на регулаторен контрол се достига до ситуация, в която не само се контролират „естествените монополи”, но и се създават условия за изграждане на бариери пред навлизане на конкуренцията там, където подобни условия съществуват.

В този смисъл извършената през 2005 г. частична приватизация, с която се прехвърлиха 2/3 от държавната собственост към три големи частни инвеститори, представлява преминаване от държавна форма на „естествен монопол” към смесена форма на „естествен монопол”. Тази смесена форма в никакъв случай не бива да се разглежда като отстъпление на държавата и създаване на частна собственост в електроразпределението, тъй като държавната администрация осъществява активен регулаторен контрол върху бизнес-поведението на електроразпределителните дружества. От икономическа гледна точка частичната приватизация може да се разглежда като полу-стъпка на преминаване от държавна собственост на „естествен монопол” към частна собственост на естествен монопол, опериращ под държавен контрол. Така или иначе подобно действие не води до повишаване на конкурентната среда в електроразпределителния сектор.

Законът за енергетиката в чл. 2 ал. 1. т. 3 предвижда създаването на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар, което е в пряко несъответсвие с изключително рестриктивната форма на ценови контрол упражняван от регулаторния орган. Желанието за запазване на контрол върху дейността на електроразпределителните дружества, са два изключително спорни момента относно ефективността на енергийната индустрия при тази форма на съществуване.

Създадената система за контролиране на цените въз основа на направените разходи от страна на ЕРД стимулират увеличението на техните разходи, защото по този начин ще могат да оправдаят пред регулаторния орган необходимостта за увеличение на цените – законът изчерпателно изброява кои разходи за дейността се признават, но разбира се, размерът на тези разходи е субективен. От друга страна, дружествата нямат интерес да намалят техническите загуби защото е известно, че ДКЕВР ще признае по-голямата част от тях (последните данни са за признати 15% при искани 18%). Неефиктивността на системата на регулативен контрол се отнася и към съществуването на държавна администрация, която осъществява регулаторния контрол – проверките на дружествата, анализирането на това кои разходи да се признаят и кои не, какво да бъде увеличението на цените за крайния потребител, са дейности, които изискват поддържането на голям административен апарат.

С други думи, настоящата ситуация на държавен контрол над електропреносните дружества не създава конкурентен пазар. Всъщност ясно, е че сегашната ситуация стимулира съществуването на „естествени монополи” в индустрия, където подобна схема може да бъде избегната. В чл. 82 ал. 1 на Закона за енергетиката е записано, че „всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа”. Всеки анализ на подобен текст би довел до заключението, че е възможно съществуването на конкуренция между дружествата за доставка на електроенергия до крайния потребител, но въпреки това крайният потребител е ограничен в правото си на избор на доставчик на електронергия и трябва да приеме единствено един от трите ЕРД. Крайният потребител е задължен да сключи договор с единствения доставчик в неговия район.

Съществуването на два или повече доставчици на електроенергия към краен потребител не само би изпълнило целите на Закона за енергетиката за създване на конкурентна среда, но и би елиминирало възможността за съществуване на държавна администрация, която да определя цените на електроенергията. Възможността на крайния потребител да избира доставчика на електроенергия е най-доброто средство за защита на потребителския интерес.

В заключение, възможностите пред енергийния сектор са две: или да се запази сегашният модел на един действащ краен доставчик в определен район, или да се създаде конкуренция на ниво елетроразпределителни дружества. Едно обаче е ясно: докато не се създаде конкурентна среда и докато регулаторният орган продължава да определя цените на електроенергията, държавният апарат може да се счита за съучастник и главен организатор на съществуващите „естествени монополи” в електроснабдяването.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*