Последици от държавната намеса на трудовия пазар

Последици от държавната намеса на трудовия пазар

1 views
0

Цветелин Цоневски

Условията, които регулират трудовия пазар в България, са основна предпоставка за съществуването на зле функциониращата пенсионна и здравна системи и ниската събираемост на осигурителните вноски. Проверките на Главната инспекция по труда ясно показват не само истинската картина на трудовия пазар, но и колко откъсната от реалността и неработеща е нормативната уредба, уреждаща трудовите правоотношения. Самата инспекция предоставя констатациите си в твърде общ вид, но въпреки това има достатъчно данни, които показват реалното състояние на трудовия пазар и на действащата осигурителна система.

Само за сведение, представената като масирана проверка е довела до събирането на невнесени осигурителни вноски в размер малко над 7,6 милиона лева, докато дефицитът по осигурителните сметки надхвърля един милиард лева (данните са от в-к Пари, 4.8.2010). Само тази съпоставка показва, че подобни проверки освен, че са извънредно скъпи заради необходимостта за издръжка на голям на брой административен персонал, са и неефективни. Единствената им цел е разрешаването на финансовите проблеми в контролираната от държавната администрация осигурителна система.

Афишираната социална функция на държавната администрация всъщност е директна намеса на трудовия пазар, която ограничава свободата на договаряне между двете основни страни по трудовото правоотношение – работника и работодателя. Аргументът, че намесата е обусловена от осигуряването на необходимото ниво на правна защита на неравнопоставената страна – работникът, в трудовото правоотношение, не се подкрепя с разумни аргументи. От икономическа гледна точка най-ефективната защита на работника е в неговата производителност, както и в конкуренцията между работодателите. Нито една законодателна инициатива или промяна на нормативната уредба не би могла да предвиди по-добра защита от тази на постоянно увеличаваща се производителност в конкурентна пазарна среда в силно развит частен сектор. Именно конкуренцията на пазара принуждава работодателите да се стремят да открият квалифицирани и високо производителни кадри и да ги задържат, като им предлажат трудово възнаграждение, съответстващо на производителността им.

От юридическа гледна точка трудовите правоотношения са частно-правни двустранни договорни отношения и като такива към тях би следвало да се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите. Намесата на трета страна не само ограничава свободното договаряне между страните по правоотношението, но и създава предпоставки за промяна на поведението им, каквато не би настъпила без външна намеса. Тук имам предвид констатираните в проверката на Главната инспекция по труда данни, че работниците умишлено пречат на проверката, отказват да дадат данни за съществуващо трудово правоотношение, но нерядко след прекратяването му търсят съдействие от контролния орган. Именно на базата на тези данни може да се направи заключението, че трудово правните разпоредби нямат нищо общо с реалността и не осигуряват необходимата правна защита на работниците.

Предписаната от закона писмена форма на трудов договор и задължението за регистрация на договора в Инспекцията по труда при наличието на всички съществуващи задължителни разпоредби за социално осигуряване на работника, изисквания към работодателя за предоставяне на определени условия на труд, стимулират и двете страни да действат в обхвата на „сивата икономика”. Това е видимият ефект от държавната намеса – несъбираемост на осигуровки, източване на фондовете за социална помощ, криене на данъци, съществуване на двойно фирмено счетоводство и др. Другият, далеч по-значителен ефект засяга работниците – точно тези които законодателят е мотивиран да защити. Предписаната от закона форма за трудови договори прави всеки договор, които не спазва законовата форма, недействителен. По този начин правната защита на работника при неизпълнение на задълженията от страна на работодателя е ограничена и в крайна сметка неефективна. В резултат на това, съществуващата правна уредба всъщност уврежда интересите точно на тази група, която законодателят има намерение да защити.

В заключение трудовия пазар е форма на комуникация, която координира поведението на хората да избират и договарят свободно трудовите си взаимоотношения. Държавата чрез съдебната система просто трябва да гарантира изпълнението на договорите.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*