Държавата

Държавата

2 views
0

Лудвиг фон Мизес

Откъс от книгата “Всесилната държава”, Издателска къща МаК, София ,2016

Държавата по същество е апарат за принуда и насилие. Отличителният белег на нейната дейност е, че като заплашва хората със сила, ги заставя да се държат не както им се иска.

Не всеки апарат за принуда и насилие се нарича държава, а само този, който е достатъчно силен, за да поддържа собственото си съществуване поне за известно време. Например бандата крадци не е достойна да се нарече държава, защото е толкова слаба, че не би могла да се съпротивява успешно на друга организация. Държавата или ще смаже крадците, или ще ги търпи. И в двата случая бандата не е държава: в първия – защото се радва на независимост твърде кратко време, а във втория – защото не се опира на собствената си сила. Погромаджийските банди в царска Русия не са държава, защото могат да убиват и грабят само благодарение на мълчаливото съгласие на правителството.

Това ограничение на понятието за държава веднага въвежда понятията за държавна територия и суверенитет. Опирането на собствената сила означава, че някъде на земната суша има място, където действието на апарата не се възпира от намесата на друга организация. Това място е територията на държавата. Нейният суверенитет (или върховна власт – suprema potestas) означава, че организацията сама стои на краката си. Държава без територия е празно понятие, а държава без суверенитет е вътрешно противоречие.

Правилата, според които държавните ръководители прилагат принуда и насилие, се наричат закони. Но отличителният белег на държавата не са самите правила, а прилагането на сила или заплаха със сила. Държава, чиито управници признават само едно правило – да вършат каквото в момента им е угодно, е държава без закони. Няма значение дали въпросните тирани са „добронамерени” или не.

Съвкупността от законите се нарича „право”. Но думата „право” се използва и в друго значение – международно право, т.е. съвкупността от изрични и мълчаливи договори, чрез които суверенните държави уреждат отношенията помежду си. За да бъде дадена организация държава, не е абсолютно необходимо другите държави да са признали съществуването й чрез сключване на такива договори. Важното е фактът на суверенитета върху определена територия, а не формалностите.

Хората, които движат държавния апарат, могат да си присвоят и други функции, задължения и дейности. Държавата може да притежава и ръководи училища, железници, болници и сиропиталища. Тези дейности обаче са съвсем странични за понятието държава. Каквито и други функции да придобива, държавата неизменно се отличава с това, че упражнява принуда и насилие.

Поради особеностите на човешката природа държавата е необходима и незаменима институция. Ако е добре управлявана, държавата е основа на обществото, на човешкото сътрудничество и цивилизация. Тя е най-добрият и полезен инструмент, който помага на хората да постигнат благоденствие и щастие. Но тя е само оръдие и средство, а не крайна цел. Държавата не е Бог. Тя е просто принуда и насилие, полицейска власт.

Беше необходимо да припомним тези всеизвестни истини, защото митологията и метафизиката на етатизма успяха да ги забулят в мистерия. Държавата е създадена от човека институция, а не от свръхчовешко същество. Който казва „държавата”, има предвид принуда и насилие. Който казва, че е нужен закон за еди-какво си, има предвид, че въоръжените държавни служители трябва да накарат хората да правят каквото не им се иска или да им попречат да правят каквото им се иска. Който казва, че еди-кой си закон трябва да се прилага по-ефективно, има предвид, че полицията трябва да принуди хората да се подчинят на този закон. Който казва, че държавата е Бог, обожествява оръжията и затворите. Култът към държавата е култ към силата. Няма по-опасна заплаха за цивилизацията от власт на неспособни, подкупни или порочни хора. Най-големите злини, сполетявали някога човечеството, са били причинени от лоши управници. Държавата лесно може да стане източник на беди и нещастия и в историята това се е случвало много често.

Апаратът за принуда и насилие винаги се управлява от простосмъртни. Има много примери за владетели със способности и морал далеч над средното равнище. Има обаче и изобилни примери за обратното. Етатисткото твърдение, че управниците и техните помощници са по-интелигентни от народа и знаят по-добре от обикновения човек какво е полезно за него, е пълна глупост. Фюрерите и дучетата не са нито Бог, нито негови наместници на земята.

Основните белези на държавата и държавното управление не зависят от неговия тип, нито от конституцията. Те се откриват както при деспотично, така и при демократично управление. Демокрацията също не е богоподобна. По-нататък ще разгледаме ползите, които обществото получава от демократичното управление. Но колкото и големи да са тези предимства, не трябва да забравяме, че мнозинството от народа може да се обърква и да греши също като кралете и диктаторите. Ако повечето хора смятат нещо за вярно, това не значи, че то наистина е вярно. Ако мнозинството намира дадена политика за полезна, това все още не е доказателство за нейната полезност. Хората, които съставят мнозинството, не са богове и сумираните им мнения не се отличават с божествена непогрешимост.

 

Превод: Майя Маркова

 

About author

Лудвиг фон Мизес

Лудвиг Хайнрих Едлер фон Мизес (1881-1973). Роден през 1881 г. в Лемберг, Австро-Унгария, в семейството на преуспял инженер. В противовес на мнозина, той обяснява как паричната политика на правителства всъщност създава рецесиите, а не ги преодолява, и още в началото на 20-те години предсказва Голямата депресия от 1929 г. Мизес се противопоставя на набиращата подкрепа идея за създаване на планово стопанство без свободен пазар и частна собственост. Във фундаменталния си труд „Човешкото действие” (1949) Мизес определя икономиката като наука за човешкото действие на индивиди със собствена свободна воля. Интелектуален ментор на Фридрих Хайек, Мизес не доживява да види интереса към идеите си, който идва след като Хайек спечелва Нобелова награда през 1974 г. Но още приживе учениците му Вилхелм Рьопке и Лудвиг Ерхард връщат Германия към свободата на пазара и сътворяват “германското икономическо чудо”. Като президент на Италия личният му приятел Луиджи Еинауди възпира комунизма в страната, а във Франция друг негов ученик, Жак Рюф, като съветник на Шарл де Гол води борбата за стабилна парична единица и свободен пазар. Всички те са членове на създаденото през 1947 г. Общество “Мон Пелерин”, което обединява икономисти- практици, и на което Мизес е сред основателите и първите ръководители.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.