Държавата прехвърля пари от единия джоб в другия

Държавата прехвърля пари от единия джоб в другия

0

Любомир Планков

Думите “криза” и “дискриминация” придобиха ново значение в началото на 21 век – те станаха модерни, актуални и често използвани.

Ежедневно се коментира кризата и мерките, които правителството предприема, за да се справи с нея. Неефективността в държавните структури обаче е налице и безумията, които се вършат там могат да бъдат онагледени най-вече с т.нар. бюджетни процедури.

От една страна общините са данъкоплатци на държавата, а от друга страна те са получатели на субсидии от държавата.

Какъв е механизмът и какво точно значи това?

Заради така модерната думичка напоследък “дискриминация”, ЕС изисква от общините да начисляват данък върху добавената стойност за всички свои стопански дейности (отдаване под наем на общински терени, извършването на транспортни услуги и пр). Идеята на ЕС е, че ако общините не начисляват данъка, то останалите данъкоплатци ще бъдат поставени в неравностойно положение, и това ще бъде дискриминиращо за тях.

От друга страна, общините и други бюджетни организации дължат и данък върху приходите си от търговска дейност (приходи от наеми, от транспортни услуги, наем на билбордове и пр) Данъкът е между 2 и 3 % (в зависимост от статута на бюджетното предприятие).
След като общинските счетоводители начислят данъка върху добавената стойност, следва да го внесат в държавната хазна.

До петнадесето число всеки месец, бюджетните предприятия внасят своя данък, касаещ предходния месец.
От трета страна, общините получават целеви субсидии за своята “държавна дейност”, а именно – образование, здравеопазване и прочие. Те, общините получават и общи субсидии за да си “закърпят” сметките и да не фалират съвсем.

Всичко това като трансфери (точно това е и терминът, който се използва), изисква поддържането на допълнителен човешки ресурс, който да администрира тези трансфери от страна на общината, респективно от страна на държавата. То струва и пари, които се плащат за извършването на банковите трансфери (естествено, банките получават такси за да извършат такива преводи).

Кому е нужно всичко това, и не може ли тези данъци да не бъдат превеждани в държавната хазна, отговор на този въпрос няма. Единственият човек, който знае смисълът на тези упражнения, е финансовият министър, който е отговорен за следене изпълнението на бюджета, изготвянето му, включително и неговото министерство е инициаторът за внасяне на законопроекти в народното събрание, касаещи данъчното облагане.

Друго обаче е по-интересно – общинските ясли и детски градини се считат за държавна дейност, и като такава – същите не се облагат с данъци. От друга страна, съществуването на частни ясли и детски градини не се класифицират като държавна дейност, а като търговска, поради което всеки, който реши, че иска да предоставя такива услуги, следва да плаща данъци…. и той няма да получи субсидия за тази своя дейност от държавата, подобно на частните училища, които не получават субсидия от държавата, за разлика от обществените училища (държавни и общински).

Въпросът, който всеки разумен човек би си задал, е: “Това не е ли дискриминация спрямо “търговците”, които предоставят такива услуги, и по-важното не е ли дискриминиращо спрямо българските данъкоплатци, дръзнали да изпращат децата си в частни учебни заведения?” Отговор на този въпрос няма.

Остава нерешен и въпросът защо е възможно общините да поддържат стопански дейности, след като те могат да прехвърлят тези дейности в общински търговски предприятия, от които да прибират веднъж годишно, под формата на дивиденти, печалбата на тези предприятия.

Нека онагледим този пример – в много общини, дейността по отдаване на тараби е част от дейността на общината, в резултат на което “обособения пазар” е длъжен да отчита ежедневно своите събрани такси, включително и ДДС. Това означава, че общинските пазари остават без пари за заплати и други текущи нужди. За да могат да си ги покрият, общината им отпуска субсидия. Подобен е случаят и с общинските читалища, театри и прочие. Това е така, тъй като такъв род обособени бюджетни предприятия имат статута на второстепенни бюджетни разпоредители, което означава, че нямат правото да оперират със своите собствени постъпления.

Ще се спре ли с това прехвърляне на “пари от единия джоб в другия” предвид кризата, или ще се продължи с PR акциите, които показват колко много престъпници са заловени, и как някой дере чужди кожи? Това зависи отново от министъра на финансите, който е длъжен да оптимизира управлението на “общата каса”.

Неефективността в управлението на публичните пари е вроден недостатък на система, базирана на “общи каси”. Доказателство за неефективността и безконтролното и алогично харчене на общи пари е видно и от докладите на Сметната палата, която в своя доклад за състоянието на счетоводството в Министерски съвет, обяви, че същия де факто няма такова (докладът е достъпен на уеб-страницата на Сметната плата)

През изминалата една година от управлението на ГЕРБ чухме всякакви обвинения, свързани с огромни задължения към частния сектор, които не са документирани. Но ако бюджетните предприятия следва да обявяват поетите ангажименти към други предприятия (т.е. размера на сключените договори), се пита – никой ли не прочете отчетите на общини и министерства? Как бяха приети отчетите на Сметната палата, в които се твърди, че в отчетите на общините, министерствата и други държавни учреждения, липсва информация за сгради, за земи, за размер на задълженията към частния сектор?

Липсата на информация в отчетите на държавните структури за притежавани земи и сгради, е предпоставка същите да бъдат продадени, и изобщо отчуждени, без да постъпят парите по правилната банкова сметка.

Подобриха ли се тези отчети? Очевидно не, въпреки докладите на Сметната палата, която по презумпция е просто орган, извършващ констатации.

Време е да се сложи ред в счетоводството на държавата, но кой ще бъде този, който ще изнесе тежкия кръст и ще се вслуша в гласа на разума? Отново въпрос без отговор. Следващият път, обаче, когато отидете към урната за да пуснете бюлетината – спомнете си за всички банкови такси, които плащате, за да си платите данъците към държавата, влезте и в страницата на Сметната палата и вижте Доклада за министерски съвет и се запитайте, дали искате това безхаберие да продължи.

About author

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.