Добродетелта на егоизма

Добродетелта на егоизма

33 views
1

Ключът за разбирането на етичните „загадки“ се намира в епистемологията и метафизиката.

Николай Христов

Бях тинейджър, когато за пръв път ме развълнува един въпрос, който се оказа сложен философски въпрос. Чудех се защо някои родители предпочитат да ядат хляб и сол, ако така могат да осигурят на децата си примерно добро образование, или нещо, което би ги направило щастливи  (най-общо казано – благоденствие)? Всъщност разсъждавах върху мотивацията на тези родители, върху етичния ѝ аспект и по-конкретно как следва да се дефинира едно такова (съвсем нормално за всеки добър родител) поведение и предпочитание. Проява на първичен егоизъм, или на сакрален алтруизъм?

Вече си бях дал отговор кое от двете е, когато (съвсем случайно) попаднах на Айн Ранд и нейната философия – обективизмът. Обективизмът дава същия отговор на споменатия етичен въпрос, какъвто вече имах и аз – родителят в разглеждания казус проявява егоизъм в най-чистата и съвършена негова форма. Шок и ужас! Как така? Ами така, четете нататък …

 Не съм срещал друга философска концепция, която да НЕ прекъсва връзката между материя и не-материя, между съзнание и обективна реалност, между идеята и чувството и материалната облага и която да им придава равнопоставено значение при разглеждането на основните философски теми за съществуването, човека и т.н., но за това друг път. Да се върна обаче в етиката и на поставената тема.

Задавал съм многократно този въпрос на много хора и никой не ми е отговарял дали счита описаното родителско поведение за егоизъм, или за алтруизъм. Имам обяснение защо се получава така, но и това е друга тема.

Защо родителят постъпва егоистично? Защото крайният ефект за него е чиста печалба.

Поведението му е диктувано именно от преценката, че това би му донесло на него (на родителя) по-високо ниво на удовлетвореност, щастие и т. н., в сравнение с обратното. Вероятно на пръв поглед поведението на родителя изглежда самопожертвувателно и алтруистично, „в полза на децата и за сметка на родителя“, но това е само на пръв поглед. Ще кажете, че родителят „жертва“ материални блага, за да осигури детето си, тоест е алтруист? Вероятно така погледнато излиза по този начин, но по-горе вече стана дума за връзката между идея и материя, между чувство и материално благо. За да го онагледя, ще дам за пример покупката на билет за филм, театър, та дори и хубава кола (в някои случаи) – човек „жертва“ материалните си придобивки, за да „си купи“ някакъв вид душевна наслада и прави това, защото е оценил по-високо тази наслада, отколкото „жертваното материално“, тоест инкасира възможно най-егоистична „печалба“. Същото е и с родителите.

В широкоразпространеното понятие за алтруизъм нематериалният елемент е изключен от уравнението изобщо. Мотивът, заради който човек прави нещо, е игнориран. Затова се смята, че да дариш е алтруистично. Възможно е и да е така, но не винаги. Ако „не печелиш“ нищо от това, действително това е алтруизъм, при който крайният ефект е инкасация на „загуба“ – размяна на материално благо, срещу нищо насреща, дори без да получиш душевно удовлетворение (ако не и дори да получиш душевно неудовлетворение). Хората обаче са различни и придават различни стойности нещата от живота (обективни стойности на блага няма – както на материалните, така и на нематериалните, но и това е отделна тема), следователно за някого дарението може да носи насрещна нематериална облага (просто удовлетворение, щастие и т.н.) в повече, отколкото „жертваното“ материално благо и така мотивът за дарение вече превръща акта в най-рудиментарния егоизъм от етична гледна точка.

Е, тогава добродетел ли е егоизмът? Определено.

Това, че широкоразпространеното понятие за него стъпва върху материалистични по естеството си във философски смисъл основи (което не е правилно, от една страна, а от друга е просто по съществото си невъзможно, заради двойнствения характер на благата и стойността им – материален и нематериален, дори и да не си даваме сметка понякога), е съвсем друга тема. Факт е, че в разглеждания казус с родителите, предпочитащи децата си, дори пред себе си, става дума за егоизъм именно.

Възниква въпросът: какво, ако родителите „не са добри“ и действат егоистично – тоест за тях самите е „по-добре“ първо да мислят за себе си, а за децата „каквото остане“ (така оценяват ситуацията и придават съответна ниска стойност на нематериалните блага, които биха получили в замяна на „екстраинвестициите“ в децата си)? Възниква и въпросът: какво, ако родителите „са добри“ и действат алтруистично – тоест за тях самите е „по-лошо“ първо да мислят за децата, а за тях „каквото остане“ (така оценят ситуацията и придават съответна ниска стойност на нематериалните блага, които биха получили в замяна на „екстраинвестициите“ в децата си)? Това „обръща“ ли етичните оценките за егоизма и алтруизма? Мисля си, че не ги обръща.

Това прави и двата типа родители „лоши родители“

– единият, защото е създал деца, които (да кажем) не обича, което е безсмислено и само по себе си зло, а другия – пак заради същото. И в двата случая е налице не-егоистично поведение още при създаването на децата – очевидно, че причината не е била те да осигурят„печалба“ на родителя под формата на щастие, а по някакви други мотиви (най-често „просто, защото е прието да имаш деца“). В тези два случая тъкмо не-егоистичното създаване на деца е причината за последващите усложнения в етично отношение. Липсата на тази добродетел – егоизмът, на по-ранен етап, е причина в единия случай за проява на алтруизъм, който носи само негативи и нещастие (вероятно в психологическо отношение и някакви наченки на ненавист към децата, заради съществуването им изобщо и заради това, че родителят следва да търпи лишения заради тях, когато тези лишения не са получили като „насрещна отплата“ някакъв вид щастие от благоденствието на собствените деца), а в другия за проява на някакъв вид нихилизъм към собствените деца.

*по едноименния сборник с есета на Айн Ранд

About author
Профилна снимка на Николай Христов

Николай Христов

Завършил е магистратура по „право” в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Практикуващ адвокат от 2008 г. Специализирал е в областта на търговското и гражданското материално и процесуално право. Има интереси в областта на икономиката и философията. Участва в събитията и обществените процеси по време и след протестите от 2013г. и е отдаден и на редица обществени каузи. Член на Института за свободен капитализъм „Атлас“.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*