Дефлационни митове

Дефлационни митове

0

Методи Цанов

Вече до такава степен сме свикнали с постоянното  покачване на цените, че не се замисляме  за това, че те могат и да се понижават

Инфлацията е централна тема за икономическата теория. Често можем да прочетем как малко инфлацията спомага за здравословния икономически растеж на една икономика. Или да чуем за поредното увеличение в цената на дадена стока/услуга, което е общоприето да се назовава със същия термин. Вече до такава степен сме свикнали с постоянното  покачване на цените, че не се замисляме за това, че те могат и да се понижават. Такова понижение изпитаха повечето страни в началото на Голямата рецесия, но то сякаш беше прекалено кратко и недостатъчно, за да „изчисти”  балоните, надули се в годините преди световната икономическа криза.

Преди да  представянето на каквито и да е аргументи, редно е да се уточни какво се визира под инфлация и дефлация. Повечето хора свързват термина инфлация с покачването на ценовото равнище в една икономика. Това разпространено (но неправилно) определение ще се използва в тази статия. Инфлация, всъщност, е увеличаване в паричното предлагане (измерено с някой от паричните агрегати) т.е. увеличаване на количеството „пари”* в едно стопанство. Съответно инфлацията (увеличаването на паричното предлагане) води до покачване в ценовото равнище, тъй като срещу едно относително постоянно количество стоки и услуги стоят повече пари, които губят  стойността си. Следователно, дефлация е намаляване на паричното предлагане в една икономика.

Защо се обръща толкова голямо внимание на инфлацията?

Наистина, повечето икономисти в днешно време ще кажат,    че е хубаво да се поддържа ниско инфлационно ниво (2-3% на годишна база), за да се развива една икономика. Това ангажира повечето централни банки да следят постоянно инфлационните процеси и да провеждат активна монетарна политика с цел да се придържат към този таргет. Дори наскоро, известният икономист и нобелов лауреат Пол Кругман заяви, че в момента на САЩ е нужна годишна инфлация от 4%, защото само така ще може да се стимулира потреблението и да се обезцени огромното количество дълг на страната. Всъщност, идеята че известната доза инфлация е хубаво нещо за икономиката идва именно от мислители като Пол Кругман, известни още като кейнсиански икономисти. Те вярват, че съвкупното търсене (потреблението на всички индивиди и държавата) е силата, която създава икономически растеж. Затова инфлацията стимулира икономическите агенти да потребяват сега, а не да отлагат своите покупки в бъдещето, когато те ще са по-скъпи. От друга страна, дефлацията (понижаването в ценовото равнище) е табу за представителите на тази икономическа школа, тъй като то стимулира отлагането на покупки в бъдеще, когато цените ще са по-ниски.

От другата страна на дебата стоят икономистите от Австрийската икономическа школа, които твърдят, че не потреблението, а производството създава икономически растеж. Потреблението е следствие на икономическия растеж, довел до по-високо благосъстояние. Именно заради това австрийците стоят зад позицията, че за да просперира една икономика,  нивото на спестявания трябва да е високо и  спестените средства да се използват за финансирането на инвестиции и производство на стоки и услуги. Този сценарии предполага, че потреблението на икономическите агенти ще бъде отложено за един по-далечен етап от време, идея, напълно противоречаща с вижданията на кейнсианците. По ред причини, които няма да се дискутират в тази статия, кейнсианството се е наложило в модерния икономически ред и затова почти във всички учебници по икономика се защитава тезата, че малкото инфлация е хубаво нещо, а дефлацията пречи на икономическия растеж. Но наистина ли е така?

Има много примери в историята, които противоречат на разбирането, че дефлацията вреди на икономиката. За период от повече от 150 години до 1913 година в САЩ ценовото равнище пада. В същия момент това е периодът, в който САЩ бележи забележителни успехи в своето икономическо и социално развитие. Краят на дефлацията в САЩ неслучайно съвпада със създаването на Федералния резерв (ФЕД). Натоварен със задачата да поддържа инфлация в порядъка на 2% годишно, ФЕД получава монопола над паричното предлагане и така слага край на дефлационните процеси, съществували в САЩ повече от век и половина. Друг пример е Великобритания. През по-голямата част от 19 век, средната дефлация на Острова е в порядъка на 0.4% годишно и това не пречи на Великобритания да стане най-великата световна сила по онова време. Каква е била причината, довела до понижаващо се ценово равнище и висок икономически растеж?

Отговорът се крие в производителността. Когато производителността в една икономика расте с по-високи темпове от паричното предлагане, цените на стоките и услугите падат. Представете си, че в икономиката се произвежда само една стока – обувки. Срещу цялото количество обувки стои едно количество пари, което определя цената на един чифт обувки. Когато количеството произведени обувки расте по-бързо от количеството пари (поради увеличаване на производителността), обувките стават относително повече в сравнение с парите и това води до намаляване на количеството пари, необходимо за тяхната покупка. Казано по-друг начин, в този случай парите са сравнително по-оскъдни от обувките и тяхната стойност расте.

Води ли дефлацията до отлагане на потреблението?

Според кейнсианците дефлацията кара икономическите агенти да отлагат своите покупки в бъдещето, което според тях е вредно за икономическия растеж.. Всички високо технологични индустрии са пример, че това не е така.. Ако  един компютър с двуядрен процесор е струвал 2000 лв. преди няколко години, той сега е под 1000 лв., което отговаря на сериозен спад в ценовото равнище на този вид технология.  Спира ли това хората от покупка на компютър? Не, разбира се. Всички знаят, че същият модел ще бъде два пъти по-евтин след 1-2 години и въпреки това го купуват, защото са преценили, че ползите (за тях), до които ще доведе притежанието  на тази машина сега, надвишават разходите. Всъщност, отлагането на част от покупките на компютри във времето спомага за намаляването на цената им. Има голяма вероятност средствата, които не са използвани за покупката на компютър, да бъдат спестени, което създава свободен ресурс, който е на разположение  на разработчиците на компютри, работещи в посока подобрение на технологията.  Човешките нужди са безкрайни, и ако хората и бизнесът отлагат своите покупки, най-вероятно има рационална причина зад едно такова действие и то в повечето случаи има положителен ефект върху икономиката.

Въпреки защитаваната от много икономисти теза, че дефлацията вреди на стопанското развитие, това твърдение е спорно. В днешно време можем да станем свидетели на понижаване на ценовото равнище единствено по време на рецесия. Така дефлацията действа като лекарство на прекомерното увеличаване на паричната маса от страна на централната банка в годините преди рецесията. Именно дефлацията е процесът, който стабилизира икономиката, дисциплинира държавните харчове, възнаграждава спестяванията и коригира прекомерния ръст на цените вследствие на предходни кредитни бумове. Съмнявам се, че има някой (освен кейнсианските икономисти), който не би искал цените на храните и горивата,  да се понижат. С опасението, че ще  разочаровам читателя, ще  кажа, че това няма да случи, докато монополът над паричното предлагане се държи от квази-държавна институция, каквато е централната банка.

* Терминът „пари” в този случай включва не само хартиени пари, но и всички видове ценни книжа, които се включват в изчисляването на даден паричен агрегат.


Текстът е публикуван за пръв път на ekip.bg.

About author

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.