Декомунизация, но от по-различен вид

Декомунизация, но от по-различен вид

1 views
0

Цветелин Цоневски

Повече от 20 години след демократичните промени в България, опитите за лустрация и декомунизация продължават да са предмет на обществени дебати, а политически партии продължават да изграждат предизборната си платформа на антикомунистически призиви.
Една сравнително нова идея и в духа на пенсионната реформа е да се намалят пенсиите на бившите служители на Държавна сигурност. Предварително е ясно, че подобна мярка, дори и да успее, би била икономически неефективна поради изключително високите административни разходи и сравнително ниските приходи от спестявания. Така единственият ефект от подобна идея би бил единствено декларативния характер, че е предприета стъпка към декомунизация. Действителна ли ще е декомунизацията обаче е отделен въпрос.

В политическата икономия дефиницията за комунизъм в най-общи линии е отсъствие на частна собственост и абсолютен контрол на средствата за производство от страна на комунистическото правителство. Така наречената диктатура на пролетариата не е нищо друго освен диктатура на една политическа партия, която има пълен икономически и политически контрол: с други думи, държавните и политически структури са преки действащи лица в икономическия живот и те решават как да разпределят производствените ресурси.

Пълна противоположност на този модел е пазарната икономика, която се характеризира с конкурентна икономическа среда, частна собственост и най-важното: намесата на държавните структури в икономическото планиране е минимална и се ограничава единствено до ролята на арбитър в решаване на икономически спорове. Тези структури не участват по никакъв начин в икономическия живот. Пазарният механизъм разпределя ресурсите там, където тяхното ползване е най-необходимо. Цените на ресурсите са информационното средство, което ги разпределя, като ги насочва там където има най-голямо търсене.

С други думи, комунизмът се характеризира с централно управление на икономиката, докато при пазарната икономика икономическото планиране е децентрализирано.

Някъде по средата между двете се намира икономическата ситуация, при която планирането е делегирано на определени фирми, обикновено под формата на държавни поръчки, лицензиране, разрешителни, изключително право на ползване и държавно регулиране. Това е смесената форма на икономическия живот, които се характеризира със съществуването на частна собственост и известна форма на конкуренция, но под правителствен или политически контрол.

Всяка година международни институции изследват икономическата и политическата ситуации в различни държави и на базата на наблюдения правят класации. Двете най-известни класации са тази за икономическа свобода на Фрейзър институт от Канада, и на Фондация Херитидж – съвместно с “Уолстрийт Джърнъл”. Авторите и на двете класации намират статистически силна връзка между икономическта свобода и нивото на доходите, продължителността на живота, ниската детска смъртност и ниските нива на корупция. И двете класации, тази на Фрейзър и на Херитидж, класират България на доста незавидно място – Фрейзър ни класира 68-ми от 141 държави, докато Херитидж ни слага на 75 място от 179 държави, като основна причина за това е високата държавна намеса на държавните структури в икономическия живот, слабата защита на правото на частна собственост, и високото ниво на корупция.

Интересното е, че подобни класации са основен източник на информация за инвеститорите, които по този начин могат да калкулират доколко са рискови инвестициите в определна държава спрамо възможностите за печалба. Големите инвестиции са обект на дълго и внимателно планиране и за инвеститорите е важно да има гаранции и предвидимост в бъдещета икономическа среда, както и стабилна съдебна система, която да уважава частната собственост и свободата на сключване на частно-правни договори.

Проблемът на България наистина е декомунизацията на икономиката, но този процес на декомунизация е малко по-различен от представата на общественото мнение за него, и невинаги е свързан с определена политическа сила. Държавният контрол върху икономиката гарантира икономическата мощ на определени групировки, свързани с властта, и е пагубен за привличането на инвестиции и отварянето на работни места. Истинската пазарна икономика отнема възможността на консолидиране на икономическата сила в определени структури, дава възможност за свободна инициатива, и стимулира предприемачеството сред хората.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*