В защита на пазарната икономика – 3

В защита на пазарната икономика – 3

0

В продължение на две части се спрях на основните роли и как взаимодействието между тях е основата на динамичния пазарен процес. Всичко това е важно предусловие в защита на хипотезата, че пазарното формиране на цени е необходимо условие за ефективно използване на наличните природни ресурси, чрез което се създава предпоставка за производство на стоки които имат стойност за потребеителите и се търсят. В крайна сметка точно това състояние на икономиката води до създаване на работни места.

Както вече стана думаq целта на икономиката е да превръща природните ресурси в потребителски стоки. В този смисъл пазарният процес, и децентрализираното ценообразуване като част от този процес, са резултат от действията и решенията на участващите индивиди. Пазарните цени са носители на точно определен тип информация: какво се търси в момента и какво са готови да заплатят за определени стоки крайните потребители. Точно това е най-важният елемент на пазарната икономика: цените като носители на информация са форма на сигнал към предприемачите които на тази база пренасочват природните ресурси за задоволяване на потребителския интерес. По своя характер това е двупосочен процес: от една страна се движат природните ресурси по пътя към превръщането им в потребителски стоки, от друга страна в обратна посока се движат пазарно определените цени които са форма на естествен регулатор за това къде използването на природните ресурси и производството на кои потребителски стоки е с най-висока стойност.

Липсата на външна интервенция, която да регулира този двупосочен модел, е фундаментално условие за ефективност на пазарната икономика и я определя като свободна. Наличието на външна намеса, когато води до повишени нива на печалба при реализацията на стоки и услуги, пренасочва използването на ресурси точно към тази сфера на икономиката. В резултат на това се стига до свръхинвестиране и се създават тъй наречените „балони“, чието „спукване“ е всъщност съвсем естествен процес на пазарно саморегулиране. Тук е мястото да се отбележи, че дори и в най-чистия вид пазарна икономика е възможно съществуването на подобни „балони“, но разликата е, че при липса на външна намеса точно пазарно определените цени и намаляващата пределна норма на възвращаемост на инвестициите се превръщат в естествен регулатор и пренасочват инвестициите в друга посока към други сфери на икономиката.

Съществуващата икономическа криза е породена точно от целенасочената политика на стимулиране на инвестициите в недвижими имоти, превръщането на ипотечните заеми в инвестиционен инструмент. Високите нива на печалба, които се получаваха в резултат на правителствено гарантиране на ипотечните заеми, доведе до повишени нива на търсене на жилища, което пък от своя страна стимулира строителството им. При липсата на външна намеса и гарантиране на възвращаемостта на инвестициите рискът, които съпровожда всяка една инвестиция, би се превърнал в „предпазен клапан“ на икономическия процес и би пренасочил определена част от инвестициите към други сфери. Възможно е пазарът на недвижими имоти да предизвика временна криза, породена от свръхинвестиране, но при липса на външна намеса магнитутът на подобна криза би бил значително по-малък от сегашния и не би засегнал останалите сфери от икономиката, изтощени поради липсата на свеж инвестиционен ресурс.

Често се твърди, че именно липсата на свеж инвестиционен ресурс и „изтощените“ икономически сектори следва да се подпомогнат, като се стимулира потреблението на стоки, произвеждани от тези сектори. Подобно “решение” на проблема не само не води до желаните резултати, но и допълнително задълбочава проблемите. Практиката през последните няколко години е пълна с примери на криворазбрано стимулиране на икономиката.

Причината подобна практика да не работи е същата като причината за създаване на икономически „балони“ с единствената разлика, че стимулирането се явява в условията на икономическа криза и намалено потребление. Принципът обаче е един и същ: външната намеса води до създаване на условия за повишени нива на печалба, което от своя страна предизвиква насочването на ресурси, които в други условия биха се насочили в друга посока, към стимулираните сфери. В резултат на това се стига до свръхинвестиране в стимулираните сфери за сметка на останалите, което в крайна сметка не само подрива икономическите интереси на индивидите, но и създава условия за неефективно използване на наличните ресурси в момент в които тяхната стойност е изключително висока.

В заключение, свободната пазарна икономика и действащият пазарен процес не са самоцелни; защитата им не означава защита на икономическите интереси на определени групировки. Пазарният процес се формира с участието на много на брой индивиди, които със своите действия правят избор на пазара. Колкото повече свобода се предостави на индивидите в техния избор, толкова повече се увеличава възможността за ефективно използване на съществуващите природни ресурси и превръщането им в потребителски стоки.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.