Възродените възродители

Възродените възродители

150 views
0

Приема ли премиерът оценката на заместника си за т. нар. “възродителен процес”?

 

Калин Манолов

На 12 февруари 2018 г. партията на вицепремиера НФСБ Валери Симеонов в нарочна позиция възрази срещу излъчването на филма „Откраднати очи“ по канал на националната телевизия, защото в него гибелта на седемнадесет-месечната Тюркян „се използва за груба „художествена“ лъжа – че невръстни дечица и бебета са били мачкани и газени с тежки бронирани машини, а не от тълпата, при протестите на български мюсюлмани срещу преименуването им“. НФСБ констатира, че „този сложен, противоречив и болезнен период от близката ни история” още не бил получил адекватна историческа оценка.

Не мога да си представя по -неадекватна политическа оценка.

Така нареченият “възродителен процес“ бе осъден дори от провелата го комунистическа партия, макар и с половин уста. Исторически той слага край на кампанията за окончателна асимилация на българските турци, подета в края на 50-те години на ХХ в. от комунистическата партия. Георги Атанасов, секретар на ЦК на БКП по организационните въпроси, е първият, който използва евфемизма „възродителен процес“, наложил се впоследствие за етническото прочистване, предприето от българските комунисти през 70-те и 80-те години на миналия век.

Това всъщност е опит да бъде решен „националният въпрос“ в отговор на „ засилващото се влияние на турския буржоазен национализъм“.

В една строго поверителна информация от септември 1982 г. първият секретар на ОК на БКП в Кърджали Георги Танев пише: „Реално преобладаващото болшинство от младото поколение подкрепя партийната политика, но все още сравнително ниското политическо съзнание и верски тежнения, насаждани в семейната среда, ограничават неговите възможности от класово-партийни позиции да се изправи решително лице срещу лице с национализма и ислямския религиозен фанатизъм на родителите.“ Родителите все още си позволяват лукса да празнуват Курбан Байрям и да обрязват синовете си. Танев е „загрижен“ за негативното отношение у много българи към сънародниците им с турско име, и препоръчва образование, идеологическа работа, откриване на предприятия в районите с български турци. Иначе, прогнозира той, „… при нова националистическа атака и създадени условия за изселване, устойчивата част от тях не би била твърде голяма.“

Тайните служби и техните агенти са ключов инструмент в подготовката, провеждането и особено в „закрепването“ на резултатите от „възродителния процес“.

Те се „аргументират“ с демографската ситуация, надвисналите външни и вътрешни турски „заплахи“ (включително „сепаратизъм“, „турска автономия“, „втори Кипър“ и „тероризъм“), уж спонтанното желание на всички или част от самите „възраждани“ да им бъдат сменени имената, и т. н. Но разбира се, най-сериозният аргумент са екстремните прояви на турския национализъм, сред които и поредицата от терористични актове в България – 19 палежи и саботажи, извършени между 1984 и 1987 г. от четирима „бивши“ сътрудници на Държавна сигурност. Дали всичко не е една голяма кадесарска провокация?

От Коледа на 1984 г. до февруари 1985 г. са преименувани, административно и паспортно „обработени“ над 800 000 души. На немалко места процесът е съпроводен с дрънкане на оръжие и стрелба във въздуха, докарване на бронирани машини и танкове, надути до дупка военни маршове и всевъзможни други начини за увещаване, сплашване и пречупване. След преименуването следва неизменното хоро в центъра на селището, на което „възродители“ и „възродени“ трябва да се хванат заедно.

Цинизмът на комунистите е потресаващ. В резултат на изселванията в България остават деца от разделени семейства. Случаят с 16-годишната Айсел Йозгюр (Ася Михайлова), получава международна известност, тъй като българската държава отказва да пусне детето при родителите му в Турция и при това официално твърди, че то не се казва така, както те са го нарекли, а има друго име. В последна сметка през 1987 г. Айсел е върната на родителите си.

Не по-малка е и жестокостта им – в 8 окръга на Югоизточна България по време на „възродителния процес“ 1984-1985 са убити 24 турци. С най-голям отзвук сред общността остава смъртта на 17-месечното момиченце Тюркян, загинало по време на протест на 26 декември 1984 г. край с. Могиляне, община Кирково.

Разследването на престъпленията по време на Възродителния процес започна още през 1990 г. с отделяне на материалите по случая от прословутото дело N 1. По-късно Прокуратурата на въоръжените сили повдигна обвинения срещу Тодор Живков, ген. Димитър Стоянов, Петър Младенов, Георги Атанасов и Пенчо Кубадински за проповядване и подбуждане на расова и верска вражда. През 1993 г. прокуратурата се отказа от това обвинение и отправи ново по чл. 387, ал.2. През 1995 г. Военната колегия на Върховния съд върна делото за ново разследване, но с изричното указание да бъдат разпитани всички лица, които имат отношение към репресиите през периода 1984-1989 г. Ставаше дума за призоваване на хиляди свидетели, пръснати по цял свят. До 2012 г. делото бе спирано и възобновявано поне 10 пъти, връщано за доразследване, прехвърляно по компетентност между отделни нива в системата на прокуратурата.

После следствието приключи и всички забравиха.

Сега заместникът на премиера твърди, че процесът „още не е получил адекватната си историческа оценка“. Нищо чудно – през 2008 г. самият Бойко Борисов, тогава столичен кмет и „неформален лидер на ГЕРБ“, заяви, че основната грешка на „процеса“ била не целта, а методите, с които той бил извършен. Шест години по-късно, на 29 декември 2014, по случай 25-годишнината от пленума на ЦК на БКП, който отчита „някои грешки и извращения“ по време насилственото преуминуване, Борисов вече мисли другояче: „За такова нещо не може да има нито политическо опрощение, нито човешка забрава, нито юридическа давност. Колкото и да е късно, справедливост трябва да бъде потърсена“.

Как мисли сега?

About author

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Коментари
  • Д-р Георги КАРЕВ, д.м.н.#1

    февруари 17, 2018

    Поздравления, г-н Манолов, за достойната и честна позиция – както, впрочем, винаги. Вероятно и този позорен “възродителен” процес не бива да бъде включен в учебниците в раздела за комунистическия период. Затова г-н Георги Атанасов (в. “Уикенд”) ни призовава: “Не ръфайте историята !”. За повече подробности – вж. есето ми “Камък в блатото” във Facebook. Още веднъж поздравления !

    Отговор

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*