Въведение в Австрийската икономическа школа – втора част

Въведение в Австрийската икономическа школа – втора част

2 views
0

Ивелина Петрова
Животът е низ от върхове и падения
В икономическата теория съществуват подобни аналогични обрати – постоянното редуване на силен икономически подем и почти толкова продължителен икономически спад.
За възникването на бизнес-циклите съществуват различни мнения, теоретични и практически обяснения. Според „мейнстрийм“ икономистите, например, водещ фактор е съвкупното търсене, а промяната на някой от съставните му елементи (потребление + инвестиции + правителствени разходи) оказва силен ефект върху производството и заетостта.[3] Казват, че страхът и алчността са доминантни фактори на финансовите пазари. Такава е и позицията на Кейнс, в която се акцентира, че т.нар „бесовете“ (animal spirits) движат инвеститорското доверие и потребителската активност. Рисувайки сценарий, в който внезапният отказ от потребление се приема като начална точка на кейнсианското разсъждение, очаквано нуждата от държавна намеса се превръща в крайна точка и най-лесно решение за излизане на икономиката от период на рецесия.

От друга страна, представителите на Австрийската икономическа школа имат ясен и последователен анализ, в който обясняват същността на бизнес-цикъла. За тях водещ фактор и причина за възникването му е именно намеса на държавата, в частност централната банка, в качеството си на монополист върху паричното предлагане. Когато централната банка изкуствено намали лихвения процент, пазарните сигнали се объркват, водейки до изкривяване на производствената структура и икономически процеси. Това е така, защото лихвеният процент не е случайна величина, която може да се фиксира, калкулира или моделира от няколко на брой велики умове. Тя е отражение на времевите предпочитания; важен индикатор за бизнеса, сигнализиращ кога в банковата система има достатъчно спестявания и кога за предприемачите е изгодно да заемат кредит, който да вложат в производствения процес за бъдеща продукция. Ниските лихви по депозитите например са признак, че в банковата система има достатъчно парични средства, т.е. в момента потребители спестяват повече, отколкото потребяват. Ако един предприемач желае да получи кредит, който да инвестира в бъдеща продукция, той иска да се увери, че потребителите имат достатъчно спестени средства, с които могат да закупят и консумират бъдещата продукция.[4] Проблемът е, че понижаването на лихвените проценти не винаги се случва по естествен път. Когато централната банка увеличи паричното предлагане и създаде условия за кредитна експанзия, икономическата картина коренно се променя.

Изкуственото понижаване на лихвените проценти създава илюзията за наличието на повече свободен за инвестиции капитал, отколкото реално съществува. С други думи, потребителите реално не спестяват, а потребяват, а за инвеститорите лошият сигнал се оказва грешна инвестиция. Първоначално липсата на добра координация между производствените и потребителските планове води до икономически бум, но не след дълго се превръща в тежка, но очистителна криза. Колкото по-големи са натрупаните дисбаланси, толкова по-тежък ще е икономическият спад и по-продължително ще бъде възстановяването. Икономическото възстановяване е дългосрочен процес, при който се изисква изчистване на системата от погрешните инвестиции, адаптиране на производствената структура към желанията на потребителите и натрупването на повече спестявания и свежи капиталови ресурси, с които да бъдат компенсирани загубите. За съжаление обаче австрийската икономическа мисъл често бива пренебрегвана и всичко продължава по начина, по който бива започнато – с все по-голяма държавна намеса.
Инфлация и дефлация – два различни парични феномена
Общоприето е разбирането, че инфлацията представлява нарастване на ценовото равнище. Тази дефиниция обаче е твърде противоречива, тъй като смесва същността със следствието на проблема. Погрешното й разбиране носи след себе си множество погрешни тълкувания.
„Мейнстрийм” икономистите не се съсредоточават толкова върху същността на инфлацията, а върху опасността, която крие обратният процес, широко познат като намаляване на общото равнище на цените. Класическите икономисти считат дефлацията за опасен паричен феномен, приемайки, че спадащите цени създават стимул за отлагане на потреблението в очакване за още по-ниски цени в близко бъдеще. За тях на преден план излиза опасността от спад на съвкупното търсене, което може да се превърне в причина за множеството последващи фалити и епизоди на рецесия. За да се избегне подобен сценарий привържениците на тази идея считат, че централната банка трябва да осъществява активна монетарна политика и поддържа „умерен“ темп на инфлация. За разлика от „мейнстрийм” икономистите представителите на Австрийската икономическа школа не считат дефлацията за непременно зло, ако е резултат от увеличаване на производителността в една икономика. Отлагането на потреблението на икономическите агенти за по-далечен период от време е важно условие за натрупването на спестявания, необходими за финансиране на инвестиционната дейност и производството на стоки и услуги. Друг е въпросът, че потребителите няма как да прекратят всички свои покупки (например за хранителните продукти), за да се възползват от по-ниските ценови равнища в краткосрочен план.
„Австрийските” икономисти представят инфлацията като увеличаване на паричното предлагане или увеличаването на количеството пари в една икономика. Повишаването на цените е само последващ ефект от водената монетарна политика. Нещо повече, допълнителното количество пари достига до реалната икономика неравномерно, което означава, че цените на предлаганите стоки и услуги не се променят в една и съща степен, посока и време. Напечатвайки необезпечено количество книжни пари, централната банка и правителството имат привилегията да разполагат първи с тях. Правителството може да се възползва от инструментите на монетарна политика, за да обезцени дълговете си или увеличи публичните си разходи. И в двата случая ръцете на политиците са развързани да предприемат действия, които в противен случай не биха могли. Ако държавните плановници решат да финансират изграждането на спортни площадки и съоръжения например, изпълнителите и работниците в тази индустрия ще се радват на допълнителни средства за услугите, които предлагат, докато в същото време цените на стоките и услугите, които купуват още няма да бъдат засегнати от инфлацията. Това важи и за следващите производители, чиито стоки и услуги предходните ще предпочетат да закупят. В този ред на мисли, все по-малко хора ще се облагодетелстват постепенно по веригата, докато последните – лицата с фиксирани доходи ще почувстват единствено намаляването на покупателна способност на паричната единица. Инфлацията облагодетелства първите, до които достигат новите пари за сметка на последните, създавайки анонимно преразпределение и тайно ограбване на населението от политическия елит. [5]
Икономическо развитие наблюдаваме там, където има пазарна, а не планова икономика
В системата на частна собственост настоящите цени на средствата за производство се формират вследствие на действията на онези предприемачи, които най-успешно са предвидили желанията на потребителите. Всяка малка крачка към удовлетворяване на потребителите е равносилна на получаването на допълнителни средства, с които икономическите агенти имат възможността да продължат да се конкурират за спечелване на оскъдните ресурси и насочването им в даден производствен процес. Освен това реализирането на печалба или загуба е не просто един финансов резултат, а показател дали факторите за производство се насочват ефективно или се разхищават неоправдано.[6]
В системата на държавна собственост обаче ситуацията е фундаментално различна. Когато правителството постанови пределна цена на даден материален ресурс и на базата на това свое решение опита да комбинира производствените фактори и калкулира бъдещите разходи, то разчита, че винаги може да преодолее евентуална загуба, увеличавайки ставката на данъчното облагане или количеството на парите в обращение. Дори намеренията на политическите играчи да са добри, те не могат да предложат такъв продукт или услуга, с който да удовлетворят разнообразните желанията на своите съграждани, тъй като се изправят пред липсата на достатъчно информация за индивидуалните нужди на всеки един индивид. Невъзможността за осъществяване на икономическата калкулация (фундаментален проблем, подчертан за първи път от Лудвиг фон Мизес в Economic Calculation in the Socialist Commonwealth) не позволява получаването на обратна връзка дали оскъдните ресурси се насочват във вярната посока или се отклоняват много повече от нея. Представете си, че искате да стигнете до определено място, но не знаете маршрута. Вървите по път, по който няма пътни знаци и упътващи табели. Преминавате през кръстовища, пресечни улици, главни пътища, но не знаете дали ако завиете наляво ще стигнете по-бързо отколкото, ако поемете надясно. Дори не знаете дали ще успеете по този начин да намерите желаното място, камо ли дали съществува повече от един маршрут за достигане до крайната цел. Отсъствието на пазарни цени, които като пътните знаци насочват предприемачите в какво да инвестират, за да удовлетворят желанията на потребителите, прави невъзможно записването на определен финансов резултат (печалба или загуба), с което поставя под въпрос възможността за реализиране на нормален икономически прогрес. Наивно е да очакваме, че правителството може да бъде добър стопанин. От една страна, то не разполага със собствени средства, които може да инвестира и рискува с цел реализирането на печалба. От друга страна, се сблъсква неизбежно с фундаменталния проблем или невъзможността за осъществяване на икономическото изчисление.

Източници:
[3] – http://www.econlib.org/library/Enc/KeynesianEconomics.html;
[4] – https://www.youtube.com/watch?v=Tq8wk_bnvaU;
[5] – 2008, Deflation and liberty, Jörg Guido Hülsmann, Auburn, Ala.: Ludwig von Mises Institute;
[6] – 2002, Economics for real people, Gene Callahan, Auburn. Ala.: Ludwig von Mises Institute
*Статията е част от проект за създаване на сборник с основни постулати на Австрийската икономическа школа, който ще публикуваме периодично. Цялата първа глава, можете да свалите и прочетете ТУК

About author

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.