Божието – Богу, кесаревото- кесарю

Божието – Богу, кесаревото- кесарю

1 views
0

На 24 септември 2010 г. Българската православна църква организира национално литийно шествие в подкрепа на идеята обучението по предмета „религия” в училищата да стане задължително. Престарелият патриарх Максим отслужи молебен за каузата. N-хиляди души преминаха по софийсикте улици, доста от тях пееха в един глас с църковните служители. След края на шествието църковна делегация връчи петиция за въвеждане на предмета религия – православие в Народното събрание, Министерския съвет и президентството.

Църквата, която спа 70 години, която предано обслужваше комунистическата власт, демонстрира желанието си да стане двигател на ново национално Възраждане. Как? Като се върне в училищата, за да спаси младите.

„Това, което искаме ние, не е да се преподава религия, а предметът да е запознаване с дадена религия, което не противоречи на светския характер на образованието”, заяви Ловешкият митрополит Гавраил. Всички знаем обаче коя е „дадената религия”, както знаехме кой беше човека, в името на чието благо работеше комунизмът. Превръщането на православието в държавна религия окончателно ще узакони привилегирования статут на БПЦ, даден й от Конституцията. Това няма да е от полза за никого, освен за „светите отци” и политиците, които периодично заиграват с тях.

Едва ли някой вече помни, но СДС-ДСБ вече поискаха това. През август 2009 г. Синята коалиция внесе в парламента Законопроект за изменение на Закона за народната просвета, така че религията да стане задължителен, а вероучението – избираем предмет в учебната програма по системата „три в едно”. В пакета на сините имаше и два други проектозакона: за създаване на Институт за национална памет и за обявяване на 23 август – денят, в който бе подписан договора за сътрудничество между СССР и нацистка Германия, известен като Пакта Рибентроп – Молотов, за Ден на жертвите на комунизма и националсоциализма.

Преди благочестивия син напън имаше жълт такъв. Последната идея вероучението да се учи задължително в училище е от 2007 г., когато Министерството на образованието и науката (МОН) реши да въведе нов предмет „Религия” в училищата от 15 септември 2009 г. Богоугодното намерение на Даниел Вълчев предизвика лют спор между МОН, Светия синод и БАН. МОН и Синода бяха твърдо „за“, макар и с различни мотиви; БАН, който изненадващо се включи в споровете на финалната права, беше твърдо против. В резултат на този непримирим сблъсък на светски, религиозни и чисто икономически интереси, решаването на проблема за пореден път се отложи.

Позициите обаче ясно се очертаха, и едва ли са променени и досега. Образователното министерство искаше дисциплината да е задължителна от първи до седми клас и избираема от осми до дванадесети клас (сега предметът е свободно избираем, а всеки ученик сам решава каква религия да учи; частични знания се получават в часовете по литература и история). Светият синод беше твърдо за „всеки да си учи религията”, без да държи сметка за новите спорове и разделения, които тази религиозна сегрегация може да породи в обществото. БАН оцени идеята като нецелесъобразна и неефективна, защото „църквата няма място в училищата“, „знанието не прави хората морални“, и „обществото не трябва да се клерикализира“.

Вероятно този дебат ще се повтори. Сигурно отново ще се чуят и идеите новият предмет да се изучава 1 час седмично задължително до 7 клас (както предлагаше МОН), ил 2 часа на седмица задължително до 12 клас (както предлагаше Светия синод). Не трябва обаче да си учител или родител, за да разбереш, че това ще натовари прекалено учебната програма; нито свещеник, за да прогнозираш, че придаването на толкова голяма тежест на предмета „Религия“ (или „Религии“) ще породи естествена съпротива и по-скоро ще отблъсне учениците; нито учен, за да докажеш, че натрапването на това познание няма да разреши проблеми като насилието в училищата и наркоманиите, защото ценностите отново ще бъдат стъпкани в праха, а притчите ще бъдат забравени. Просто трябва да си здравомислещ човек. Преди три години такива хора сред спорещите нямаше. Няма да ги има и сега.

Учениците може и да подкрепят идеята за изучаване на религия, както твърдяха участници в шествието. Но тях едва ли ги интересува, че както православието, така и ислямът и католицизмът, които подкрепиха концепцията на Светия синод, всъщност искат да търгуват с техните души. Още по-далеч са от директните икономически интереси на бъдещите преподаватели по новия предмет (духовни или светски лица ще бъдат те?), на авторите на новите учебници, на издателствата, които ще получат поръчки с гарантирани тиражи…

Това обаче са, макар и важни, все пак странични проблеми, които трябва да се решат след основния – как да се даде повече познание за религиите на децата и как да се развие религиозната им толерантност?

Моят отговор – и отговорът на свободомислещките хора, е : като Църквата се отдели от държавата. За първи път в света за това настоява първият баптист Роджър Уилямс, който след като през 1636 г. е изгонен от колонията Масачузетс Бей за своите еретични възгледи, пише “Кървавата догма на гонението”, където настоява за разделяне на църквата от държавата. Идеите на Уилиамс, заедно с идеите на Джон Лок, се разпространяват в американските колонии; държавните църкви постепенно са отделени от държавата, и Конституцията, приета през 1787 г., не включва споменаване на Бог или религия, освен че забранява религиозни условия за държавна служба. През 1791 г. е добавена Първата поправка, която гарантира свободното упражняване на религията и забранява установяването на държавна църква. Сега някои искат да върнат световната история 300 години назад.

Защо църквата да е разделена от държавата?

Първо, принудителната власт на държавата не трябва да се намесва в делата на индивидуалната съвест. Ако имаме права, ако сме индивидуални морални действащи лица, трябва да бъдем свободни да упражняваме нашия възглед и да определяме сами нашите взаимоотношения с Бога.

Второ, чрез премахване на религията от политиката се засилва обществената хармония. Европа е пострадала най-много по време на Религиозните войни, когато църквите са сключвали съюзи с владетелите, и са се стремели да наложат своята религия върху всеки човек в дадена област. Религиозните съдебни процеси, казва цитираният Роджър Уилямс, „вкарват градовете в смутове.” Ако хората вземат насериозно своята вяра, и ако държавата направи една вяра всеобща и задължителна, тогава хората трябва да воюват жестоко – дори до смърт – за да са сигурни, че е наложена истинската вяра. Ограничете религията в областта на убежденията, и в обществото ще има усилен дебат, но няма да има политически сблъсъци. Както показва опитът в Холандия, Англия и по-късно в Съединените щати, хората могат да общуват един с друг в светския живот и без да одобряват религиозните си възгледи.

Трето, конкуренцията дава по-добри резултати от издръжката, закрилата и еднаквостта. „Свободен пазар на религии” е най-доброто средство, което хората имат, за да намерят най-близкото приближение до истината. Фирмите, защитени от субсидии и мита, са слаби и неконкурентни; същото важи за църкви, синагоги, джамии и храмове. Религиите, които са защитени от политическа намеса, но иначе разчитат само на себе си, ще бъдат по-силни и по-енергични от църква, която получава издръжка от държавата.

About author

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*