Свободният пазар като бизнес акселератор

Свободният пазар като бизнес акселератор

0

Цветелин Цоневски

Идеи за това как да се управлява икономиката никога не са липсвали. Обикновено първата мисъл е да се търси помощ от „държавата“ , защото, видите ли „държавата“ е върховен коректор на обществените процеси и е в състояние да идентифицира проблемите и да приложи необходимата програма, за да реши проблемите. Учудващо за всички с подобни идеи обаче се оказва, че точно държавите с пряка намеса в икономическия живот са с отрицателен икономически растеж. Независимо, че тези резултати са обичайна практика, подобни идеи продължават да се генерират и още по-лошото – продължават да се прилагат.

Една от неотмиращите идеи е, че „държавата“ трябва да помага на зараждащата се индустрия, малки фирми, или конкретни предприемачи. Подобни идеи вече получават гръмкото наименование „бизнес акселератори“. Било чрез директна субсидия, било чрез въвеждането на вносни мита, било чрез предоставяне на услуги от държавната администрация, идеята по принцип е една и съща – да се подпомогне бизнес-инициативата, да се разшири обхвата на икономическата дейност, и да се създадат работни места. Успешната реализация на подобна идея би довела конкретните индустрия, фирми или предприемачи до състояние на самостоятелност и конкурентноспособност, което пък от своя страна би довело до плащането на повече данъци. Така според идеята печеливши са всички.

Практиката обаче показва точно обратното – държавната закрила под формата на субсидии или друг вид услуги е комфортна зона, която нито един предприемач не би желал да напусне. Желанието за получаването на помощите за колкото е възможно по-дълъг период надделява до такава степен, че предприемачите винаги са готови да разделят част от придобитото с тези, които са на позиции да предоставят държавната помощ. По този начин се създава верига при която обществените средства преминават в частни ръце за сметка на обикновения данъкоплатец. В подобни условия единствената цел на предприемачите и държавната администрация е да запазят статуквото. При тях конкретната икономическа изгода се ограничава до достъпа за преразпределение на обществени средства. И дума не може да става за развиване на икономическа дейност, подчинена на пазарни условия, т.е. предлагането на стоки и услуги които представляват някаква стойност за потребителите. Ако се направи разграничение тук става дума за търсене на „политическа“ печалба, а не на икономическа.

Австрийската икономическа школа изучава пазарните процеси и се концентрира върху ролята на предприемача в икономиката като цяло. В огромна степен това е най-важната връзка в превръщането на ресурсите в потребителски стоки. Дейността на предприемача е свързана с огромен риск – не винаги това което той смята, че ще се търси от потребителите всъщност представлява потребителски интерес. В тези случаи предприемача губи, губят и инвеститорите, но направените инвестиции не са „загубени“ изцяло. Освободените ресурси се поемат от друг предприемач, които има по-добра идея или достъп до различни технологии. Двигателят в този процес е желанието за реализиране на печалба, а крайната цел е произвеждането на продукт, стоки или услуги, които имат стойност за потребителите.

Пазарът е мястото, където предприемачът получава крайната оценка за полезността на произведения продукт, а потребителите са тези които дават тази оценка. Това е децентрализиран процес, където право на глас имат всички потребители. В този процес единствената роля на държавните структури е да осигурят равни условия на предприемачите и заедно с това правна среда, в която частните договори, сключени в условията на свободно волеизявление, имат върховенство.

Важно да се отбележи, че всяка идея, която предвижда държавна намеса, по своя характер заменя децентрализацията на вземане на икономически решения за качеството на произведените стоки и услуги от потребителите, с определена група държавни чиновници, чиято мотивация е съвсем различна. В крайна сметка държавните чиновници са натоварени да разпределят обществени средства, не свои лични средства, както в случая с потребителите.

Крахът на социалистическата икономическа система е причинен не толкова от неефективното използване на ресурсите или пък от липсата на икономически стимули за производство. Това наистина са важни причини, но всички те са следствие от липсата на пазарно мотивирана инициатива и технологични открития, които да движат икономиката. Разбира се, това не означава, че не не са съществували програми и структури за насърчаване на изобретения, точно обратното. Икономическите стимули в подобна система обаче създават условия за политическа обвързаност и услужливост чрез непазарни принципи. Същите са и условията в предложенията за държавен бизнес акселератор.

В икономиката едно нещо трябва да бъде ясно – това се потвърди при краха с недвижимите имоти през 2008 – когато държавните програми създават условия за намаляване на икономическия риск сред предприемачите, като същевременно разделят негативните последици сред широк кръг хора (в случая данъкоплатците), предприемачите с готовност приемат безразсъдни рискове.

About author

Цветелин Цоневски

Завършва право и икономика в юридическия факултет на Университета Джордж Мейсън. Работи за Фондацията за икономическо образование от 2010 първо като редактор, а после и като директор на академичните програми. Преди това е работил за Института Чарлс Коук и за Института за хуманитарни науки във щата Вирджиния, САЩ. Научен редактор на първото българско издание на книгата на Лудвиг фон Мизес "Човешкото действие" и член на редакционния съвет на Института за пазарна икономика. Цоневски чете лекции по право на ЕС, търговско право и конкуренция в Европа и САЩ. Работи за института Айн Ранд в Ървин, Калифорния

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.