Цената на „безплатния обяд“ в социалната държава

Цената на „безплатния обяд“ в социалната държава

171 views
2

Неразбирането, че за да се потреби едно благо, преди това трябва да се произведе, постепенно създава общество от мързеливи и затъпели индивиди

Николай Христов

 

Социалната държава е концепция за икономическо устройство на държавата, която, най-общо казано (от собствените й положения), се опитва да съчетае капитализъм и социализъм, елиминирайки „недостатъците“ на всяка от двете концепции за икономическо функциониране на обществото. Поставяме понятието „недостатък“ в кавички, доколкото определянето на явление (проявление или резултат) като „недостатък“ е въпрос на оценка, тоест неизбежно произлиза от етичните стандарти на оценяващия.

Концепцията за социалната държава, в този смисъл, се опитва да замени елементи от едната система (които счита за недостатък), с елементи от другата (които счита за нещо положително), създавайки смесена икономическа система (от капитализъм и социализъм).

Доколкото всяка съществуваща икономическа система може да се разглежда като цялостен механизъм на икономическо функциониране на едно общество (или държава), който не търпи вакуум на елементите си, то се налага изводът, че всяка една система е въпрос на подбор на алтернативни елементи. Няма как просто да не съществува икономическа система в държавата. Такава съществува иманентно. Единственият въпрос е какви елементи да има тази система, как те да се структурират и в какво съотношение да бъдат. В този смисъл цената на един елемент на икономическата система винаги е неговата алтернатива, която не е предпочетена.

 В основата на социалната държава лежи централно-плановото разпределяне на благата,

които се произвеждат в едно общество (или държава). Алтернативният механизъм за разпределяне, който не е предпочетен от концепцията за социалната държава, е пазарният (този на свободния пазар). Разбира се, докато при системата на социализъм пазарният механизъм отсъства почти изцяло, а на негово място почти изцяло е предпочетен механизма на централно-планово разпределение, то при социалната държава се прави опит в някаква степен и двата механизма да се съчетаят. Най-общо казано, при социалната държава част от благата се разпределят по единия механизъм (този на централното планиране), а друга част – по другия (този на свободния пазар), като това съотношение варира в различните по степента си социални държави.

Преди всичко останало е важно да се знае, че всяко благо, преди да се потреби от някого, е необходимо да се произведе (пак от някого). Благата, които удовлетворяват човешките потребности, не са самосъдаващи се, а са плод на човешка дейност. Не може да се потребява нещо, което преди това не е произведено. Някой трябва да е отделил от времето си и да е положил физически и/или интелектуални усилия, за да се появи благото във вид, годен за удовлетворяване на някаква човешка нужда (допълнително в този процес може да е „жертвано“ друго благо, което е счетено за по-малко ценно). Въпросът, който се опитва да реши една икономическа система (в разглеждания контекст), е: „Кой следва да потреби така произведеното благо?“. Системата на капитализма обявява произвелия го за пълноправен собственик (респективно единствен имащ право да реши кой да го потреби). Системата на социализма обявява държавата (цялото общество) за пълноправен собственик. Системата на социалната държава се опитва да подели „справедливо“ (според собствените си критерии за това) тази собственост между произвелия благото и държавата (останалите членове на обществото). Всяка от тези концепции обосновава решението си с аргументи, които по същество представляват етични оценки и прилагане на различни етични критерии.

В концепцията за социалната държава се изхожда от разбирането, че „недостатък“ на капитализма е признаването на произвелия едно благо за единствен легитимен и пълноправен негов собственик. Този „недостатък“ е подменен с разбирането за поделена (в различно съотношение) собственост между произвелия благото и всички останали членове на държавата (обществото).

По-горе казахме, че за да се произведе едно благо, е необходимо някой да вложи времето и усилията си (евентуално и други негови собствени блага). Тоест да замени негови собствени блага (в най-широк смисъл), от които да произведе благо, годно за удовлетворяване на човешки потребности. Концепцията за социалната държава признава само частично правото на вложителя/заменителя да бъде собственик на резултата. За собственик на другата част е призната държавата (съответно останалите членове на обществото). В този смисъл цената на безплатния обяд, който ще бъде потребен от станалия „от нищото“ собственик на (част от) произведеното от някого благо, представлява (част от) времето и усилията (а това е съдържанието, субстратът на човешкия живот) на друг. Казано по друг начин – безплатен обяд няма. Все някой го е заплатил с цената на собствения си живот.

В този ред на мисли следва да се разгледа и „недостатъкът“ на икономическата система на капитализма, който социалната държава се опитва да премахне, заменяйки го с „по-правилното“ (според концепцията на социалната държава) разпределение на произведените блага. Този „недостатък“ се състои в това, че

човешкият живот при капитализма е собственост единствено и само на съответния индивид.

Това по същество е фундаменталната етична норма на капитализма. Социалната държава заменя тази норма с друга – частично признаване на тази собственост и „подаряването“ на част от нея на държавата (респективно на други членове на обществото). Заплаща с първата (нормата на капитализма), за да получи втората (нормата на социалната държава). Заплаща безплатния обяд с нечий човешки живот в крайна сметка.

Така заплатената в етично отношение цена за безплатния обяд намира и своите социални и икономически проявления. В социално отношение се изгражда общество, в което животът на някои негови членове се отнема (частично) и се подарява на други. Това неизменно поражда социални напрежения. Посягането върху човешкия живот в етично отношение (макар и опосредено с икономическия механизъм на социалната държава и не толкова директно наблюдаемо) представлява форма на насилие между членове на обществото, което неминуемо води до разпад на обществената тъкан – на връзките между индивидите в обществото. Подразбира се, че няма как да съществува продължително време общество, в което някои индивиди заплащат с живота си (времето и усилията си) обядът на други, когато това се случва насилствено, когато държавата (социалната) върши това разпределение (респективно когато това се случва насилствено от бенефициентите на безплатния обяд, използващи инструментите на социалната държава). Далеч сме от мисълта, че в едно общество, основано на капиталистическа икономическа система (и нейната основна етична норма, спомената по-горе), изобщо отсъства подобно преразпределение и че хората сами не преразпределят блага помежду си. Во когато това се случва доброволно, когато преразпределящият е легитимен собственик на благата (тоест ги е произвел, влагайки времето и усилията си), които разпределя, е очевидно, че напрежение между платец и получаващ няма.

Разпадането на семейните връзки е друга социална цена

на безплатния обяд в социалната държава. Доколкото, както беше споменато вече, дори в една капиталистическа система съществува преразпределение на блага, то това обикновено е свързано с наличие на някакви близки отношения и връзки между плащащ и получаващ. Такива отношения най-често са семейните. Тези връзки като цяло се базират, освен всичко друго, и на взаимопомощ между членовете на семейството – младите се грижат за възрастните, за които пък последните са се грижили, когато първите са били деца и са били неспособни сами да се грижат за себе си и т.н. Социалната държава разрушава тези връзки, поемайки (и/или опосредявайки) изцяло или частично грижите между хората от едно семейство. Това се случва чрез различните социални системи, при които произведените от работоспособните членове на семейството блага се изземват, за да се предоставят на неработоспособните под формата на безплатен обяд. По този начин връзките между хората в едно семейство се подменят от връзки между хората и държавата, а в крайна сметка подобен ефект се получава с всички връзки между хората в едно общество, което води до отчуждение в социален аспект.

Социалната цена на безплатния обяд има и още едно тежко проявление. Самото наличие на безплатен обядподсказва“ на индивидите в едно общество, че не е необходимо да влагат времето и усилията си в произвеждане на блага, тъй като могат да ги получат безплатно. По този начин изчезват съществена част от движещите човешката дейност мотиви за произвеждане на блага, а именно – разбирането на простичкия факт, че за да се потреби едно благо, то следва преди това да бъде произведено.

Това постепенно води до създаване на общество от мързеливи индивиди,

чакащи безплатния си обяд. Нещо повече, което е дори по-сериозна последица (цена) – води до създаване на общество от затъпели индивиди, доколкото произвеждането на блага при всяко положение изисква интелектуално усилие и развитие.

Икономическата цена на безплатния обяд е логично продължение на етичната и социалната. В държавата (социалната), в която връзките между индивидите се разпадат и между тях съществува социално напрежение, трудно се осъществява икономическо сътрудничество – процеси на размяна на произведени блага, сдружаване за съвместни икономически инициативи и предприятия и т.н. Тъй като тези връзки „се заменят“ от връзки с държавата (социалната), съответно и в икономически план се осъществява подобна „замяна“ (но този аспект е предмет на отделно изложение). Всичко това придобива измерения в реалното благосъстояние на хората в една държава. Тъй като процесите на размяна на блага са основен двигател на икономиката, респективно и на производството на блага и благосъстояние, а те са съпроводени със социално напрежение между разменящите, това няма как да не се отрази на крайния икономически продукт – благосъстоянието на отделния индивид в крайна сметка.

Споменахме вече, че безплатният обяд „възпитава“ в непроизводителност, отнемайки част от естествените човешки стимули за това. Това само по себе си представлява друга икономическа цена, която всеки индивид и обществото като цяло заплаща.

Освен отнетия стимул на получаващия безплатен обяд, същото се случва и по отношение на стимулите на този, който заплаща цената. Човек няма причина да влага усилия и време, за да произвежда блага, с които да удовлетворява нуждите си, ако тези блага в крайна сметка ще послужат за нечий безплатен обяд, а не за целта, която произвелият ги има предвид. По този начин също се „възпитава“ непроизводителност.

Наред с отнемането на икономическите стимули за производство на блага – както у получаващия безплатен обяд, така и у плащащия цената, социалната държава не може да функционира, без да поддържа система за преразпределение, представляваща административна инфраструктура и цяла армия от чиновници, чиято единствена функция (чрез различни дейности) е да отнемат от едни и да раздават на други, за което получават съответно заплащане. Това е огромен ресурс, капитал (човешки и материален), който е „изтеглен“ от икономиката (от процеса на производството на блага) на една държава и също съставлява част от икономическата цена, която се калкулира в сметката за безплатния обяд.

Изразът „безплатен обяд“ всъщност не е случаен. Много от поддръжниците на социалната държава в действителност не си дават сметка, че някой друг плаща за него, и живеят с илюзията, че икономическото благосъстояние сякаш „пада от небето“. Едно такова разбиране за света, ако придобие достатъчно широко разпространение, може да доведе до невъобразими резултати. Нека си представим свят, в който всеки чака обядът му „да падне от небето“. Последното няма как да се случи, разбира се. Чакането ще продължи известно време, след което човек умира – това се случва, когато няма обяд, нито вечеря, нито закуска, които някой да е произвел.

Това, което не се вижда, докато се консумира безплатният обяд, е, че той преди това е бил произведен от някой.

Това, което не се вижда, докато се консумира безплатният обяд, е, че произвеждането му представлява вложение на чужд човешки живот с реални измерения на време и усилие.

Това, което не се вижда, докато се консумира безплатният обяд, е, че всяка хапка от него е отровна както за консумиращия го, така и за произвелия го.

В заключение ще обобщим, че

цената на безплатния обяд в социалната държава е огромна.

Икономическата цена е най-малкият проблем. Тя всъщност е проявление на преди това заплатената социална цена, а преди това и на заплатената етична цена – заменената стойност на принципа за неприкосновеността на човешкия живот и неговото самопритежание, със съмнителната стойност на принципа на съсобственост върху човешкия живот. От тук социалната цена е заменената стойност на междучовешките отношения със съмнителната стойност на отношенията между човек и (социална) държава. И накрая идва икономическата цена на заменената стойност на стимулите за производство на блага със съмнителната стойност на безплатния обяд.

About author
Профилна снимка на Николай Христов

Николай Христов

Завършил е магистратура по „право” в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Практикуващ адвокат от 2008 г. Специализирал е в областта на търговското и гражданското материално и процесуално право. Има интереси в областта на икономиката и философията. Участва в събитията и обществените процеси по време и след протестите от 2013г. и е отдаден и на редица обществени каузи. Член на Института за свободен капитализъм „Атлас“.

Коментари
  • Питащият#1

    ноември 13, 2016

    http://evonomics.com/trump-phenomenon-is-a-sign-of-oligarchy/
    Безплатен обяд няма , но когато ресурсите и средствата за производство са частна собственост и няма работа , как да си го изработят хората . Трудът е стока и има себестойност , но тази стока бързо се “разваля ” защото хората имат потребности и те се продават под себестойността си . Освен това за да се произведе нещо не е достаъчно хората да имат нужда от него , да са гладни , но трябва да имат възможност да го купят , но за да го купят първо трябва да са го произвели . Абсурдът е очевиден . Изобщо искаш да разбереш как реално действа икономиката и обществото , ще трябва още доста да прочетеш без да заемаш позиция , да четеш критично . за съжаление със сигурност ще станеш свидетел на колапса на глобалната икономика , който ще продължи десетилетия. Той е толкова сигурен колкото земетресение от 9-та степен, но точният момент , началото никой не може да предвиди .Голямата депресия чука на вратата от 2008. Вероятно Тръмп ще я пусне да се развихри .https://828cloud.wordpress.com/category/consumption/

    Отговор

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*