Безалтернативно бездънно безхаберие

Безалтернативно бездънно безхаберие

Избор на редактора
6

Българинът бе доведен до състояние на политически идиотизъм 

Момчил Дойчев
Изглежда, за първи път ГЕРБ ще изгуби избори. Някои казват – доброволно, а според мене – заради едновременно “главозамайване от успехите” и умора да угодиш на всички. Не може кандидатът ти за президент да се държи аполитично-неутрално (сякаш вече е избрана!), и в същото време да се отнася с презрение към искащите от нея отговор на животрептящи политически въпроси. Не може в дебат с основния опонент да показва, че всъщност между нея и него няма почти никаква разлика. Това е предизвестена загуба. И бедата не е, че това е загуба на ГЕРБ. Бедата е, че това се превръща в огромна загуба за България. Защото не се вижда силна разумна алтернатива – нито дясна, нито лява!
Влизаме поради всеобща българска глупост в

поредна спирала на политическа и икономическа нестабилност и криза.

Тези избори опровергаха кредото на управляващите, че стабилност означава замразяване на неудобните, но жизнено необходими реформи, че без реформа на съдебната власт и правоохранителната система, без създаване на справедлива правова държава е възможно да създадем “благоденствие за всички”, или поне излизане от спиралата на отчаянието. Не може и вълкът да е сит, и агнето цяло – като в клипа на Дончева. Оказа се (неочаквано за управляващите), че неизвършването или имитацията на реформи може да докара още по-голяма нестабилност. А реформа вече е мръсна дума. Дестабилизацията иде със страшна сила.

За сметка на това Трифонов и Марешки дават заявка за нови популистко-демагогски политически проекти с патриотарска реторика, които ще съберат под знамената си големи тълпи поддръжници. И забележете – не основно от пенсионери, а млади хора, включително студенти! Политическото пространство не се преструктурира, а се деструктурира. Пред очите ни се извършва лелеяната мечта на левичарите за

деконструкция не само на политическата система, но и на обществото и държавата.

Вече е много трудно да говорим за българите като за “ние”. Вече има поне 5-6 напълно несъвместими “ние”. Партиите се свиха до масата на основните си поддръжници. Кандидатът на ГЕРБ загуби 20% от “своите” партийни гласове. Радев привлече “чужд” електорат под червеното знаме, но и той има само една четвърт от всички гласували. Двамата водещи кандидати общо реално събират 25 % от всички гласоподаватели. Ако в неделя спечели Радев, Борисов трябва да подаде оставка по никое време, страната навлиза в ситуация, която не е отработена. Президентът няма право да създаде ново служебно правителство, а новия си призна ,че не разбира нищо от политика и това се оказа повод (вероятно сигурно) да бъде избран! Администрацията по правило ще спре да работи, проектите се замразяват, а иде зима. Кой ще определи датата за нови избори и служебното правителство, какво ще стане след изборите, ще има ли нов коалиционен кабинет с ГЕРБ, или пореден кабинет ала Беров, Станишев, Орешарски? Нов десен проект пак ли ще събира 2-3% и ако е така защо изобщо ще се създава? Левите “идеолози” вече точат зъби за нова червена власт, а олигарсите зад тях доволно потриват ръце пред очаквания пореден грандиозен грабеж. Огромното мнозинство от българският народ е доведен до състояние на объркано стадо, което не знае нито какво иска, нито къде отива.

Бедността идва, драги българи, не от алчността на богатите, както пише на една софийска стена, а от простотията. Кой е очаквал, че българинът ще е много по-прост в сравнение с началото на 90-те години? Деполитизацията след 2000 г., заедно с настъплението на популизма, а сега и на демогогията, политическата чалга и общата неграмотност, го доведоха до

състояние на политически идиотизъм.

Сякаш не беше вчера грабежът на 8 милиарда от поредната тройна коалиция около БСП, но това “благородно” е забравено! Впрочем, то от прокуратурата е забравено, а искаме да го помни “чичо от село”! Гледам и управляващи и опозиция, и десни, и леви – объркване, крайни мнения, радикализъм без покритие или обратно – нищонеказване, липса не само стратегия, но дори на елементарна представа какво трябва да се направи. Но за сметка на това еуфория от самоизмамата, че БСП възкръсва като алтернатива. Блажени са верующите.
Всеки тегли в различна посока – и вляво, но особено вдясно, а ще правят ново обединение? С кого и с какво? Новият медиен проект около чалгаджиите ще спасява България – както я спасиха царя, Сидеров, Бареков и Борисов. България е неспасяема – с този народ и с тези лидери.

Не Левски, Господ да дойде, и него ще обесим

и пак ще направим паметник на предателите и палачите, а не на жертвите, а тях ще изкараме предатели . Впрочем, заслужава ли доброволната жертва паметник?

About author

Момчил Дойчев

МОМЧИЛ ДОЙЧЕВ Завършил философия в СУ „Св. Климент Охлридски“. Д-р по философия, Доцент по политически науки в Нов български университет. Изследовател на българските преходи към свободно либерално-демократично общество, справедлива, държава и отговорна власт. Член на ръководството на "Атлантическия съвет в България".

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.