Въведение в Австрийската икономическа школа – първа част

Въведение в Австрийската икономическа школа – първа част

5 views
0

Глава I-ва, част 1-ва*

В днешно време много хора усещат, че обясненията на кризите и социалните процеси са непълни, ако не напълно погрешни. Процесът се повтаря – политическите формации се сменят, обещанията се подменят, а разочарованията не закъсняват. Нужна е промяна, но не водена от надеждата за нови държавни „спасители“, а от избора човек да поеме отговорност за себе си и за своите действия. Защото винаги съществува алтернатива, но трябва да пожелаем, за да я видим. Да разберем сила на доброволното сътрудничество и разделението на труда, които лежат в основата на икономическия растеж, прогреса и благоденствието. Залогът е голям.

Широкo разпространено обаче си остава убеждението, че държавната намеса играе ключова роля в социалните и икономически процеси. В стопанската теория подобна идея заляга в идеологическата концепция на Кейнсианската икономическа школа, чийто основоположник е британският икономист Джон Мейнард Кейнс. Според привържениците на тази школа при спад на икономическата активност държавата трябва да се намеси в икономиката, като увеличи обема на държавните разходи, за да стимулира потреблението, а оттам и икономическото възстановяване. Формула, която много правителства продължават да следват сляпо и до днес, опитвайки се да постигнат заложените правителствени цели и така бленувания стопански растеж. Ръководени от мисълта, че двигател на растежа е потреблението, а не инвестициите и спестовността, кейнсианците препоръчват мерки, с които само временно могат да отложат, но не и да решат фундаментални проблеми. Прибягвайки до различни инструменти на фискална и монетарна политика, държавните лидери въвличат индивидите в един омагьосан кръг, в който всяка следваща държавна регулация се превръща в опит за подчинение и отнемане на индивидуална свобода, но не и в мярка за отстраняване източника на проблема.

Кое е по-важно – стойностите на икономическите показатели или това какво стои зад тях?

Защитниците на Кейнсианската икономическа школа считат, че брутният вътрешен продукт (БВП) е основният определящ индикатор за благосъстоянието на една нация. По своята същност обаче БВП[1]не може да даде обяснение дали крайната стойност на произведените стоки и услуги е резултат от реално увеличение на благосъстоянието на обществото или се дължи на неправилно насочване на публични средства в непродуктивни активи. Държавните лидери могат да увеличат публичните разходи, което неизменно ще се отрази върху нарастването на БВП. Но какво от това? Увеличаването на БВП не винаги означава подобряване благосъстоянието на обществото. Изграждането на спортна плoщадка например в обезлюдяващ район ще доведе ли до реален ръст на доходите и стандарта на живот или ще бъде пример за сляпо планиране, което се нуждае от публично финансиране?!

Противоположна е позицията на представителите на Австрийската икономическа школа, които поставят в основата действащия човек със своята мотивация и крайни цели. Както ясно посочва Лудвиг фон Мизес в своя изключителен труд Човешкото действие, поведението на всеки индивид е продиктувано от определена неудовлетвореност в настоящето, която го мотивира с помощта на наличните средства да потърси решение и постигне желаната цел. Индивидуалният избор и целенасочено поведение не означават, че той не може да сгреши, а че ще поеме отговорност за последиците от своето действие. Затова преценката дали да отложи текущото си потребление или да похарчи всичко на мига е напълно рационална и се определя от неговите времеви предпочитания (придаването на по-висока стойност на сегашно удовлетворяване на потребностите, отколкото на бъдещо такова). За разлика от „мейнстрийм“ икономистите, които отреждат главната роля на потреблението, „австрийските“ икономисти отчитат увеличаването на реалните спестявания и инвестиране на капитал като основна предпоставка за генериране на икономически растеж.[1] Отлагането на потреблението и натрупването на повече спестявания, капиталови и потребителски стоки е първата стъпка по пътя на подобряване на материалното благосъстояние.

Отделните индивиди усещат икономическия напредък само тогава, когато бъдат удовлетворени техните потребности, т.е. факторите за производство бъдат използвани по най-ефективния начин. За тази цел е необходима конкурентна среда, където всеки предприемач, воден от стремежа си за печалба, има стимул да използват средствата за производство, така че да удовлетвори в най-голяма степен желанията на потребителите. Някои скептиците ще попитат възможно ли изобщо това? Да, и точно тази „магия“ се случва на свободния пазар. Там, където държавата не се намесва в икономиката и не съществува причина за възникването на монопол. Където икономическият растеж не може да бъде самоцел на държавни плановници, а единствено резултат на свободната воля и доброволна размяна между индивиди.

Когато нарастването на БВП на една страна се крепи на потребление и изкуствено държавно стимулиране, а не на реални спестявания и нарастване на производителността на труда, рано или късно всичко построено се срива. Образно казано, пробвайте да построите къщичка от карти за игра, поставяйки ги една върху друга. При всяка нова карта хартиената постройка става все по-голяма, но все по-нестабилна, докато накрая всичко рухва до основи. В действителност народните представители до голяма степен изграждат политическите си стратегии точно по този начин. Изправени през изкушението да финансират приоритетно текущите си разходи, те се съсредоточават в намирането на бързи решения за постигането на краткосрочни ефекти. В дългосрочен план обаче картината се променя и временните привилегии за някои членове на обществото се оказват прах в очите на всички останали в него, които трябва да понесат високата цена на натрупаните от правителството хроничните дефицити и дългови нива – обедняване и загуба на икономическа свобода.

Две икономически школи, две различни идеологии.

„Мейнстрийм“ икономистите си служат с математически уравнения и статични методи за намирането на връзки и зависимости между пазарните явления. Опитът да се предскаже икономическия резултат, като се приложи математическата наука и  съчетанието на показатели с различен икономически характер изключва динамичната функция и активната роля, която има предприемачеството. Съсредоточавайки се върху моделите за равновесие, защитниците на тази идеология пренебрегват свободните личности, които се намират в непрекъснато движение, конкуренция и сътрудничество помежду си.

А що е то икономика?

„Икономиката е теоретична наука и като такава се въздържа от всякаква ценностна преценка. Тя се интересува от средствата, които действащият човек прилага за постигане на определени цели, а не от това как трябва да се избират тези цели. Науката никога не казва на човека как трябва да действа, а само му посочва средството, което да приложи, ако иска да постигне дадена цел.“ [2]

За разлика от „мейнстрийм“ икономистите, за които пазарът се намира в постоянно равновесие, представителите на Австрийската икономическа школа го определят като взаимодействие на хора, които непрекъснато и целенасочено се стремят към подобряване на настоящото си положение. Решението дали да купят или продадат една или друга стока е продиктувано от тяхна субективна преценка, а факта, че оценяват материалните блага по различен начин прави възможна доброволната размяна между тях. Благодарение на пазарните цени предприемачите получават информация къде е най-ефективно да насочат оскъдните ресурси, така че да задоволят най-наложащите потребителски нужди и предпочитания. И макар, че разполагат с някакво знание за миналите пазарни цени, те се изправят пред несигурността за бъдещето потребителско търсене и поемат риска да комбинират производствените фактори. Водени от личния си интерес и стремеж за печалба, предприемачите са принудени да предвидят и адаптират действията си към бъдещото състояние на пазара, ако не искат, в противен случай, да търпят загуба за всяка своя неефективност и пропуснати възможности.

[1] БВП=потребление + инвестиции + правителствени разходи за стоки и услуги + нетен износ

*Статията е част от проект за създаване на сборник с основни постулати на Австрийската икономическа школа, който ще публикуваме периодично. Цялата първа глава, можете да свалите и прочетете ТУК

About author

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.