Калин Манолов: България бавно се фашизира

70 views
0

В предишните видеа стигнахме до извода, че най-добрият начин да запазим не само индивидуалните си права, но и разума и свободата, е да ограничим правителството. Трябва обаче да направим това на базата на собствената си идеология. Онзи, който притежава власт, я дължи на дадена идеология. Онзи, който иска да ограничи властта, също се води от идеология. Само идеологиите могат да дадат на човек силата да влияе на избора и поведението на другите хора.

Никое политическо движение не е направило добро на човечеството без политическа философия, която да  определя посоката и целта му. И обратно – липсата на идеология винаги  е спомагала за разпространението на злото.

В края на миналото видео назовахме това зло етатизъм. Етатизмът е новата идеология, по-точно – квази идеология, с помощта на която човек може да стане лидер. Тази квази идеологи прави другите хора сговорчиви и отстъпчиви. Как? С древния метод на моркова и тоягата. Като ги подкупва и плаши. Така придобива власт върху тях.

Проблемът на България е, че на практика всички партии на власт и опозиция са повече или по-малко етатистки. И всяка аргументира нуждата от повече държава с грижа за сигурността и просперитета ни. Всяка партия ни обещава, че ако я докараме на власт и изпълни програмата си, ще повиши стандарта ни на живот повече, отколкото която и да е друга партия. Толкова са ни досадили с фалшиви обещания, че вече дори най-безпросветните избиратели не им вярват. Дори те разбраха, че целта им е еднаква. Но само най-мислещите  разбират, че са такива и средствата. Вече ги споменахме – морковът и тоягата. И не се чудете, че тези средства не са се променили от хилядолетия. И целта не се е променила от времето на пещерните диваци – да ни подчинят, за да могат безнаказано да ни ограбват.

Пещерните хора не са разбирали от нищо друго освен от груба сила. В тези древни времена трябва да търсим и корените на етатизма. Той е съществувал и преди да има държава, защото винаги е съществувал колектив. Съвсем отскоро изобщо говорим за индивид и индивидуални права. И винаги сме говорили за колектива и колективни права. Всъщност, говорили сме за етатизъм. Колективизъм е другото име на етатизма.

Айн Ранд се удивлява, че нации, способни да създадат ядрено оръжие, не са отхвърлили тази примитивна идеология. Но загрижените за оцеляването на човешкия род етатисти никога не са отхвърлили и много други битуващи през вековете заблуди. Всъщност етатистите никога не дебатират върху големи теми. Те горещо и яростно спорят най-вече как да се предизвика или ускори икономическия растеж като основа за обществен просперитет. Разбира се, чрез държавата и в полза на държавата. Фактът, че за постигането на просперитет е необходима свобода, а не държава, рядко се споменава. Обществата, в които такава свобода, поне в известна степен още има – а именно капиталистическите, дори не се назовават поименно. Затова и мнозинството хора се задоволяват с етатизма. Задоволяват се, защото нямат идеология. Липсата на идеология ги превръща в безпомощна тълпа, която може да бъде подчинена от всеки.

Кандидати да ни подчинят никога не липсват. Последните по време са социалистите – националните социалисти и интернационалните социалисти. Накратко – нацистите и комунистите. Целта им е обща – да ни подчинят на държавата. И тъй като те са държавата – да ни подчинят на себе си.

Съвременните етатисти обидно лесно постигат тази цел и днес. Според случая те са или нацисти, или комунисти. Разликата между тях е единствено в степента, в която ограничават частната собственост. Но и по това са постигнали консенсус в лицето на фашизма.

Този консенсус е много устойчив, защото се концентрира около силното централизиране на властта и съсредоточаването на контрола над всички видове дейност в ръцете на управляващите; около потъпкването на всяка критика срещу тях; около смазването на всяка неконтролирана опозиция. С две думи: консенсусът е около основните принципи на фашизма. В България той стана на 27 години. Мусолини изкара доста по-малко.

Профашисткият надпартиен консенсус е неизбежен краен резултат, когато липсва идеологическа тенденция в една страна, и особено когато тази липса се генерира и насърчава от политиците. Обяснението, разбира се, е благородно: работниците да получават по-високи номинални заплати. Реалните винаги са толкова, колкото са изработили. И макар Германия да дава старт на социалните политики в края на 19 век, има добри последователи като Великобритания в 30-те и 40-те години на миналия век. Както и от комунистическите държави след Втората световна война, и от евросоциализма, набрал скорост след срутването им. В този смисъл западният свят спечели битката първо с фашима, след това с комунизма. Но е на път да загуби войната заради съвременния свръхпротекционизъм. Той, а следователно и фашизмът, са естествена последица от водената от правителствата социална политика.

В момента в България има политически консенсус около два базисни принципи – демокрация и пазарна икономика, но… под егидата на държавата. Ако социалната държава е обща крайна цел на всички политици, това е игра в лявата половина. И тъй като левите са по-последователно ангажирани с увеличаването на държавата, „десните” са принудени несръчно да плагиатстват всяка тяхна програма, когато са на власт, или повече или по-малко явно да я подкрепят, когато са в опозиция. Докато „десните” не отхвърлят етатизма, логиката на събитията, създадена от общите им базисни принципи с левите, ще продължи да ги тегли все по-вляво – както се случваше през последния четвърт век. Ако (или по-скоро – когато!) в резултат “десните” бъдат напълно изхвърлени от играта, което ще стане в края на март 2017, същият конфликт ще продължи между социалистите и комунистите вътре в парламентарно представените партии; и тъй като  комунистите са ирационални, но по-последователни, те ще победят социалистите. Не знам за колко време, но след предстоящите парламентарни избори ни чака комунизъм.

Провалят ли се комунистите – според мен за не повече от година, на тяхно място ще дойдат фашистите. Сянката на червеното е кафява. Това може би ще е прогрес, но в полето на регреса.

Затова максимално бързо в България трябва да бъде създадена автентична, не-етатистка дясна партия. Тя първо трябва да промени конституцията, а след това да преоснове държавата.

Нищо по-малко няма да ни спаси от пълзящата фашизация на България.

 

About author
Профилна снимка на кmanolov

Калин Манолов

Магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски” с над двадесет и петгодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Радио „Свободна Европа”, Българското национално радио, Дарик радио, Телевизия „Европа” и печатни медии. Автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо” по тв България он еър. Председател на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм „Атлас”.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*