Цивилизациите умират от социални грижи

Цивилизациите умират от социални грижи

Избор на редактора
315 views
1

Божидар Маринов

В последните си десетилетия античен Рим се занимавал много с исканията, сигурността и тегобите на своите граждани. Това ги направило толкова лениви, че империя с население над 50 милиона, съвършена инфраструктура и боеспособна армия, не успяла да се противопостави на неколкостотин хиляди германци и готи. Прирастът бил отрицателен, икономиката разбита от високите данъци и регулациите, а римските граждани така напълно лишени от поглед към бъдещето, че когато през 406 сл. Хр. град Тревес бива завзет и разрушен от франките, оцелелите поискали от императора не да възстанови канализацията или мелниците, а да построи нов амфитеатър, в който да продължат да си гледат гладиаторски борби.

Натам отива Европа днес, ако не премахне своята порочна тотална система за социални грижи.

Преди няколко години френски социологически институт стигна до логичния и очевиден извод, че европейската цивилизация е на умиране. Естественият прираст е като цяло отрицателен. Научно-техническият потенциал на континента се топи. Европа, която е историческата майка на съвременната наука, изпитва все по-голям недостиг от учени и научни колективи, които да поддържат научния растеж.
Френските социолози правят сравнение между Европа, от една страна, и Северна Америка и Източна Азия, от друга. С угаснал предприемачески дух и липса на визия за бъдещето, Старият континент не издържа сравнението, макар че има най-съвършената икономическа, транспортна и телекомуникационна инфраструктура, съществувала някога в историята, най-квалифицираното и дисциплинирано население на планетата, най-популярните и привлекателни културни постижения, които предизвикват възхищението на целия свят.

Европа умира. В сравнение с Европа, Северна Америка и азиатските нации – включително Китай от 20 години насам! – са млади, самоуверени и с поглед към бъдещето. Те си поставят далечни и трудни цели и ги постигат. Изпълнени са с предприемачески дух и реализират икономически проекти, за които Европа може само да мечтае. Имат положителен прираст.

Емигриращите към Европа са трета класа

– хора без амбиции и без ориентация към бъдещето, Америка привлича предприемчивите и находчивите. А научният потенциал на средно голяма американска корпорация е равен на научния потенциал в средно голяма европейска държава.

Всичко това съставлява една много дълбока психологическа характеристика на европейското общество: липсата на загриженост и оптимизъм за бъдещето. Хората, които са ориентирани към бъдещето, раждат и отглеждат деца. Децата изискват грижи и жертви сега, а в замяна носят бъдещи ползи и приходи. Същото е и с науката. Наука не се прави от днес за утре. Тя изисква много години на упорит труд и жертви, за да се постигнат полезни цели в бъдещето. За това е нужна ориентация към бъдещето. Американците и азиатците имат такава ориентация. Европа я няма.

Основната причина за западането на Европа, е създадената тотална система за държавни грижи. Евробюрократите обещават на всеки европейски гражданин социална сигурност “от люлката до гроба.” За целта всички ресурси са впрегнати да акумулират средства – финансови, организационни, силови – в ръцете на държавата и нейните чиновници. Тоталните социални грижи изискват тотална държава и Европа – в сравнение със Северна Америка и Азия –постепенно се движи в посока на тоталната бюрократична държава.

По своята същност цивилизацията не е инфраструктура, организация, натрупан ресурс и политическо устройство. Цивилизацията – това са човешките нагласи. Историците на цивилизациите изследват развитието в психиката и ориентацията на отделните хора. А точно там социалните грижи имат дълбоко разрушително въздействие.

Социалните грижи унищожават ориентацията към бъдещето.

Когато нямаме сигурност в бъдещето, ние се мобилизираме, за да я постигнем. Опасността от грешки ни прави съсредоточени. Опасността от икономически загуби ни кара да обмисляме инвестициите на време, труд и капитали. Несигурността развива нашата находчивост. Когато нямаме абсолютни гаранции за бъдещето, ние даваме всичко от себе си, за да постигнем поне относителна сигурност.
Хората с гарантирана сигурност са лениви и късогледи. Ако бъдещето е осигурено, отсъства мотивацията за развитие и производителност. Няма инициативност, липсва желание за развитие. Повечето хора са така.

Цивилизация, която си поставя за цел да даде сигурно бъдеще на хората, унищожава предприемчивостта и производителността, а даже и положителния демографски прираст. Така тя сама подписва своята смъртна присъда.
Социалните грижи гонят предприемчивите и новаторите. Не е случайно, че като цяло Европа събира “некачествени” имигранти, докато САЩ събират находчиви и предприемчиви имигранти. Държавните социални грижи изискват държавата да присвоява икономически ресурси в себе си, тоест, да ги взема насила от трудолюбивите и производителните. Това насилствено преразпределение винаги е в тяхна вреда и те реагират на него. Някои известни личности напускат цивилизацията, която отнема парите им – например Ален Делон, Ингрид Бергман, Мик Джагър и др., които са сменили гражданство си, за да избягат от високите данъци.
Други, вместо да развият своя пълен потенциал, инвестират част от своето време и усилия, за да спасяват благосъстоянието си от чиновниците – криенето на данъци е ресурсоразходващо. А особено голямото данъчно-осигурително бреме принуждава хората даже да пристъпват закона. Това деморализира обществото и руши истинската държавност.
Накратко, социалните грижи обезсърчават онези, които създават и крепят цивилизацията.

Социалните грижи лишават от благотворителност нуждаещите се. Забелязали ли сте как изглеждат онези, които получават социалните помощи? На опашките за получаването им рядко може да се срещне някой, който наистина е в нужда. Но пък се случва да се видят и златни ланци, пръстени и обеци, модни прически и луксозни дрехи. Преобладават видимо работоспособните, здрави и без физически недостатъци.

В същото време няма облекчения за бизнеса, когато реши да подпомогне дом за сираци или за инвалиди.
Държавната социална система, за разлика от частната благотворителност, е безличностна. Дарителят лично решава на кого ще даде, според своята преценка дали човекът насреща е наистина нуждаещ се или симулира.

Държавните социални помощи се раздават по формуляри. Не е важно дали наистина си нуждаещ – важното е да си преминал успешно през всички бюрократични процедури. Трябва да си доста умел, търпелив и даже физически издръжлив, трябва да се квалифицираш като социално подпомагано лице.
Така, вместо да дава средства на нуждаещите се, държавата създава класа от професионални просяци, специалисти по попълване на формуляри и чакане по гишета. Практикуването на тази професия не е по силите на инвалидите, болните, старите, невръстните.

Държавата изоставя в беда истински нуждаещите си, като същевременно предизвиква естествено негодувание у хората, които плащат сметката.

Един ден това напрежение става критично и цивилизацията се разпада.

Социалните грижи пренасочват ресурси в губещи дейности. Натрупването на парични ресурси в държавата прави държавната служба примамлива цел. Тя не изисква никакви особени усилия, творчество, находчивост, предприемчивост или умения. Но пък дава несравнимата възможност за контрол върху парите и собствеността на другите.

Това влияе върху решенията на хората и затова

мнозина са мотивирани да станат държавни служители.

Така голяма част от обществената енергия, вместо да бъде насочена към производство и развитие, отива в непроизводителните и губещи дейности, където произведеното само се преразпределя.

От друга страна, големи обществени групи – профсъюзи, етнически малцинства, елитни професионални съсловия – се специализират в умения за политически натиск, лобиране и изнудване, които нямат никаква производителна стойност, а изсмукват натрупаните ресурси на обществото в нови програми за преразпределение.

Цивилизация, която насърчава преразпределението, а не производството, не може дълго време да поддържа стабилен икономически растеж. Нейната икономическа система в крайна сметка се срутва под натиска на нарастващите стремежи за непроизводително облагодетелстване на все повече хора.

 

About author
Профилна снимка на Administrator

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*