Смисълът на парите

Смисълът на парите

Избор на редактора
1 views
0

Айн Ранд

Това е словото, произнесено от Франциско Д’Анкония, индустриалец в сферата на медодобива, наследник на огромно богатство, най-близкия приятел на Голт и първия, присъединил се към неговата стачка.

– Значи мислите, че парите са коренът на всички злини? – каза Франциско Д’Анкония. – Запитвали ли сте се някога какъв е коренът на парите? Парите са средство за размяна, което не може да съществува, ако няма произведени стоки и хора, способни да ги произведат. Парите са материалната форма на принципа, че хората, които искат да правят сделки помежду си, трябва да го вършат чрез покупко-продажби, като дават стойност за стойност. Парите не са средството на лентяите, които изпросват продукта ви със сълзи, нито на мародерите, които ви го отнемат със сила. Парите са станали възможни единствено благодарение на хората, които произвеждат. Това ли смятате за злина?

– Когато приемате пари като отплата за усилията ви, го правите само заради убеждението, че ще ги замените срещу продукта от усилията на други хора. Не просяците и мародерите придават стойност на парите. Нито океан от сълзи, нито всичките оръжия на света могат да превърнат онези късчета хартия в портфейла ви в хляб, който ви е нужен, за да преживеете утрешния ден. Портфейлът ви е изява на надеждата, че някъде по света около вас има хора, които не биха пренебрегнали моралния принцип, в който се корени смисълът на парите. Това ли смятате за злина?

– Търсели ли сте някога корените на производството? Разгледайте един електрически генератор и се осмелете да си кажете, че е бил създаден от физическия труд на безразсъдни добичета. Опитайте се да отгледате поне едно зрънце жито без знанията, оставени ви от хората, които е трябвало първи да открият как се прави. Опитайте се да се сдобиете с храна само чрез физически действия и ще разберете, че човешкият ум е коренът на всички произведени стоки и на цялото съществувало някога на земята материално богатство.

– Вие обаче твърдите, че парите се печелят от силните за сметка на слабите? Какво сила имате предвид? Не е силата на оръжието или на мускулите. Благосъстоянието е продукт на способността на човека да мисли. Тогава, дали парите се печелят от човека, който е изобретил двигател за сметка на тези, които не са го изобретил? Дали се печелят от интелигентните за сметка на глупавите? От способните за сметка на некомпетентните? От амбициозните за сметка на мързеливите? Парите биват спечелени – преди да могат да бъдат изпросени или ограбени – спечелени чрез усилията на всеки честен човек в съответствие с конкретните му способности. Честен човек е този, който знае, че не може да консумира повече отколкото е произвел.

– Да се търгува с помощта на парите е общоприетото правило на всеки добронамерен човек. Парите се крепят на аксиомата, че всеки човек е собственик на своя ум и на своите усилия. Парите не позволяват на никоя друга сила да предписва стойността на вашите усилия, освен на доброволния избор на човека, който ви предлага в замяна своите усилия. Парите ви позволяват да получите за своите стоки и своя труд толкова, което те струват за хората, които ги купуват, но не повече. Парите не позволяват никакви други сделки, освен взаимно изгодни в съответствие с независимата преценка на участниците в сделката. Парите изискват от вас да признаете, че хората трябва да работят за собствената си полза, а не в своя вреда, за своята печалба, а не за своята загуба – признанието, че те не са някакви товарни животни, родени да носят теглото на своята нищета, че трябва да им предложите ценности, а не рани, че общата връзка между хората е обмяната не на страдания, а на стоки. Парите изискват да продавате не своята слабост на хорската глупост, а своя талант на техния разум; те ви налагат да купувате не най-големите боклуци, които ви се предлагат, а най-доброто, което можете да получите за парите си. И когато човечеството се ръководи от принципите на търговия с разум, без принуда, като всеки е свой собствен арбитър, тогава печелят най-добрият продукт, най-доброто изпълнение, човекът с най-добрата преценка и с най-високи способности – а степента на производителност на индивида е степента на неговото възнаграждение. Това е кодексът на съществуванието, чиито инструментариум и символ са парите. Това ли смятате за злина?

– Парите обаче са само инструмент. Те ще ви отведат, където пожелаете, но няма да станат движещата сила вместо вас. Те ще ви дадат средството да осъществите своите желания, но няма да определят какви да са желанията ви. Парите са бедствие за хората, които искат да обърнат наопаки закона за причинно-следствената връзка – хората, които се стремят да заменят ума, като присвоят продуктите на ума.

– Парите не ще купят щастие на човека, който няма понятие какво иска: парите няма да му дадат ценностни принципи, ако е пропуснал да се научи какво да цени, и няма да му посочат цел, ако е пропуснал да я търси задъхано. Парите не ще купят интелигентност на глупака или адмирации на страхливеца, или уважение на некадърния. Човек, който се опитва да купи мозъците на онези, които го превъзхождат, и да ги накара да му служат, като по този начин позволи на парите си да заместят възгледите му, в края на краищата става жертва на другите, които той самият превъзхожда. Интелигентните го напуснат, но измамниците и мошениците се тълпят около него, привличани от закона, който той не е открил: че никой не може да бъде по-малък от парите си. Това ли е причината, поради която ги наричате злина?

– Само човек, което не се нуждае от тях, е годен да ги наследи – човекът, който би натрупал свое богатства без значение от къде е започнал. Ако един наследник е достоен за парите си, те му служат; ако не е – го унищожават. Но вие поглеждате и започвате да крещите, че парите са го покварили. Наистина ли? А не е ли той покварил парите си? Не завиждайте на неуспелия наследник; неговото богатство не е вашето богатство и вие нямаше да се справите по-добре от него. Не смятайте, че е трябвало то да бъде разпределено между вас; обременяването на света с 50 паразита вместо с един, нямаше да върне погубените от това благосъстояние добродетели. Парите са жива сила, която, лишена от корените си, загива. Парите няма да служат на ума, който не им подхожда. По тази причина ли ги наричате злина?

– Парите са вашето средство за оцеляване. Присъдата, която произнасяте за своя източник на препитание, е присъдата, която произнасяте за своя живот. Ако източникът е покварен, вие заклеймявате собственото си съществувание. Чрез измама ли се сдобихте с парите си? Поставяйки се в услуга на човешките пороци и човешката глупост? Угаждайки на глупаци с надеждата да получите повече, отколкото способностите ви заслужават? Занижавайки стандартите си? Вършейки работа, която ненавиждате, за клиенти, които презирате? Ако е така, тогава вашите пари няма да ви донесат нито за миг и нито за една пара радост. Тогава всичко, което купувате с тях, няма да е похвала за вас, а упрек, няма да придобивка, а напомняне за срама. И тогава ще се разкрещите, че парите са злина. Злина, защото не биха заместили самоуважението? Злина, защото не биха ви позволили да се наслаждавате на покварата си? В това ли се корени омразата ви към парите?

– Парите винаги ще останат следствието и няма станат на ваше място причината. Парите са продукт на добродетелите, но няма да ви дадат добродетели и няма да изкупят греховете ви. Парите няма да ви подарят онова, което не сте спечелили – нито материално, нито духовно. В това ли се корени омразата ви към парите?

– Или имахте предвид, че любовта към парите е коренът на всяко зло? Да се обича нещо означава да се познава и обича неговата същност. Да се обичат парите значи да се познава и обича фактът, че парите са творение на най-доброто у вас и те са вашият пропуск да търгувате своите усилия срещу усилията на най-добрата част от човечеството. Именно онзи, които би продал душата си за дребна монета, прокламира омразата си към парите най-шумно – той наистина има основание да ги мрази. Обичащите парите са готови да работят за тях. Те знаят, че са способни да ги заслужат.

– Нека ви подскажа една тънкост за разпознаване на личностните характеристики: човекът, който заклеймява парите, ги е придобил по нечестен път; човекът, който ги уважава, ги е спечелил.

– Бягайте отчаяно от всеки, който ви каже, че парите са зло. Подобно на хлопката на прокажения това изречение известява приближаването на мародер. Докато хората живеят на земята заедно и се нуждаят от средство за размяна помежду си, единственият заместител, ако изоставят парите, е дулото на пистолета.

– Но парите изискват от вас най-висши добродетели, ако желаете да ги спечелите и да ги запазите. Хората без кураж, гордост или самоуважение, хората, които нямат етично чувство за своето право да притежават парите си и не са склонни да ги бранят, както биха защитавали живота си, хората, които се извиняват, че са богати, няма да останат богати дълго. Те са естествената стръв за гъмжилото от мародери, които се спотайват на скрито цяла вечност, но изпълзяват щом подушат някой, молещ прошка за вината си да притежава богатство. Те ще побързат да го освободят от вината му – а и от живота му, както заслужава.

– Тогава ще видите появата на хора с двойни стандарти – те живеят чрез насилие, а разчитат стойността на заграбените пари да бъде създадена от онези, които търгуват труда си – появата на хора, очакващи удобния момент да яхнат почтеността. В едно морално общество това са престъпниците и законите се пишат, за да ви предпазят от тях. Но когато едно общество създава престъпници по право и мародери по закон – хора, които използват сила, за да си присвоят богатството на обезоръжени жертви – тогава парите отмъщават за своите създатели. Такива мародери смятат за безопасно да обират беззащитните, след като веднъж са прокарали закон за тяхното обезоръжаване. Но плячкосаното от тях става притегателна сила за други мародери, който им го отнемат, както те са го отнели. Тогава надпреварата става не за най-способен в производството, а за най-безскрупулен в жестокостта. Когато насилието е мерило, убийството печели срещу джебчийството. И тогава обществото изчезва сред всеобхватна разруха и кръвопролития.

– Желаете ли да знаете, дали този ден наближава? Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които се занимават не със стоки, а с покровителство; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва – тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено. Парите са средство толкова благодарно, че те не се конкурират с пушките и не влизат в съглашателство с жестокостта. Те не биха позволили една страна да оцелее като полусобственост – полуплячка.

– Всеки път, когато сред хората са се появявали рушители, те са започвали със съсипването на парите, защото парите са закрилата на човечеството и основата на моралното съществувание. Рушителите си присвояват златото и остават на неговите притежатели фалшиви купища хартия. Това убива всички обективни стандарти и изоставя хората на произвола на случайно избрани ценности. Златото е обективна ценност, еквивалент на произведеното богатство. Хартията е ипотека върху богатство, което не съществува, поддържана от пистолет, насочен към онези, които се очаква да го произведат. Хартията е чек, издаден от узаконени грабители въз основа на сметка, която не е тяхна: въз основа на добродетелите на жертвите. Следете за деня, в който той ще се върне с щемпел “Кредитът по сметката превишен”.
– Щом сте превърнали в злина средството за оцеляване, не очаквайте хората да останат добри. Не очаквайте да съхранят морала си и да се оставят да бъдат сдъвкани от неморалните. Не очаквайте от тях да произвеждат, щом производството се наказва, а ограбването се възнаграждава. Не питайте: “Кой унищожава света?” Вие го правите.

– Намираме се в разгара на най-великите достижения на най-великата продуктивна цивилизация, а вие се чудите защо всичко около вас се разпада, докато вие проклинате жизнената му сила – парите. Вие гледате на парите, както са го правили диваците преди вас, а се чудите защо джунглата бавно пълзи назад към периферията на градовете ви. През цялата човешка история, парите винаги са били присвоявани от грабители от един или от друг вид, чиито имена са се сменяли, но методът им е оставал същия: да си присвоят богатството чрез сила и да държат производителите зависими, унизени, опозорени, лишени от достойнство. Фразата за злото на парите, която произнасяте с такова праведно безразсъдство, идва от времената, когато богатството е било произвеждано с труда на робите – робите, които повтарят движенията, открити някога от някого и с векове останали неусъвършенствани. Докато производството е било управлявана със сила, а богатството е било завоевание, е имало твърде малко за завладяване. И въпреки това през всичките векове на застой и гладуване човечеството е величаело грабителите, като аристократи на шпагата, аристократи по рождение, аристократи на бюрото, и е презирало производителите като роби, едри търговци, дребни търговци – като индустриалци.

– За слава на човешкия род имаше, за пръв и единствен път в историята, една страна на парите – и аз нямам по-висша и по-благоговейна възхвала, която да отдам на Америка – защото това означава: страна на разума, справедливостта, свободата, производството, достиженията. За първи път разумът и парите на отделния човек бяха освободени и нямаше състояния, натрупани от завоевания, а само състояния, натрупани чрез работа, и вместо фехтувачи и роби се появи истинският създател на благосъстоянието, най-великият работник, най-висшето човешко същество, издигналият са със собствени сили човек – американският индустриалец.

– Ако поискате да назова най-забележителната особеност на американците, бих избрал факта, че те са създали фразата “правя пари”. Никой друг език или нация не са използвали преди тези думи; човечеството винаги е гледало на богатството като на статично количество – което да бъде присвоено, изпросено, наследено, споделено, заграбено или придобито в знак на благосклонност. Американците първи разбраха, че богатството може да се създава. Думите “правя пари” съдържат същността на човешката етика.

– Но въпреки това тези са думите, заради които американците бяха отречени от загнилите култури на континентите на грабителите. Сега грабителското кредо ви е докарало до състояние да смятате най-забележителното си достижение за позорно клеймо, благополучието си – за вина, най-великите си личности, индустриалците – за мерзавци, великолепните си заводи – за продукт и собственост на физическия труд, труда на подтиквани от камшиците роби, нещо подобно на египетските пирамиди. Негодникът, който се подсмихва, че не вижда разлика между силата на долара и силата на камшика, трябва да изпита разликата на собствения си гръб, което, мисля, ще се случи.

– Докато не откриете, че парите са коренът на всяко добро, сами си просите унищожение. Когато парите престанат да бъдат инструментът, посредством който хората правят сделки помежду си, тогава хора стават инструменти на други хора. Кръв, камшици и пушки – или долари. Направете своя избор – друг няма, а времето ви изтича.

Превод: Анелия Ерменкова

About author
Профилна снимка на arand

Айн Ранд

АЙН РАНД (1905-1982) Алиса Розунбаум (Айн Ранд), американски философ и писател от руски произход, дъщеря на петербургски аптекар, емигрира през 1925 г. от Съветска Русия в САЩ, където е смятана за „най-влиятелния мислител на ХХ век”. „Ние, живите” е първият й роман, публикуван през 1936 г. „Изворът”(1943) я прави истински известна. В Съединените щати шедьовърът на Айн Ранд „Атлас изправи рамене” (1957) е втори по популярност след Библията. Книгите на Ранд са преведени на 16 езика и издадени в над 25-милионен тираж.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*