Реализъм вместо догматизъм в политиката: за нуждата от реформиране на държавата

Реализъм вместо догматизъм в политиката: за нуждата от реформиране на държавата

64 views
0

 

Това е третата от поредицата четири статии на проф. Светослав Ставрев, в които той „сканира“ нуждата от институционално модернизиране на българския пазар и българската държава

Проф. Светослав Ставрев

 

Както пазарът, така и държавата, се разболяват от настъпващи „леви“ или „десни“ неравновесия, и се нуждаят от реципрочни „десни“ или „леви“ реформи, за да се поддържат властните баланси в обществата.

От „ляво“ държавата изглежда по следния начин:

а) Тя е всемогъща. Достатъчно е даден проблем да влезе в нейния дневен ред, за да бъде той решен. Те вярват, че най-качествените хора в обществото работят в и за държавата (пряко), както и че публичният мениджмънт разполага с инструментариума да решава всякакви задачи. А за нуждата от съответни ресурси не е нужно въобще да се притесняваме – държавата държи лостовете за привличането им в ръцете си: парична политика, фиск, държавни заеми и т.н.

б) Тя е единственото средство за поддържане на социалния ред. Никой друг не може да законодателства, да правораздава, да упражнява легитимно насилие, когато се налага, да поддържа социалната справедливост, която според тях буквално ще се изпари, ако я няма държавата и т.н.

в) Без нея пазарите се провалят от само себе си. Само благодарение на  държавните намеси пазарите се сдобиват с целенасоченост, рационалност, балансираност, надеждност. Всъщност самите пазари са инструменти на държавната воля.

Това отношение към държавата я подлага на огромни рискове:

а) Тя се натоварва с права и отговорности, които няма как да упражнява и носи. В някакъв смисъл би могло да се съжалява, че левите грешат. Щеше да бъде къде по-лесно достижимо човешкото щастие. Без лично, семейно, групово и т.н. да се напрягаме много-много – трябва само да се откажем от свободата си. Многократно много хора през различни времена и на различни места са се отдавали на подобни изкушения и илюзии. Това обаче неизменно е довеждало да провал на общества и държави.

б) Пазарът „увяхва“ от насилието спрямо него, а това предизвиква неразрешими икономически, социални и политически проблеми. Една „всесилна“ държава, в опита си да подчини пазара, убива  икономическите мотиви и отстранява участието на другите социални субекти от процеса на  производство и възпроизводство на материалните, а и на редица други условия на живот. Така наивността и инертността на мнозинство от хора, под водачеството на едно жадно за власт малцинство, разрушават социалната тъкан и отнемат енергията, нужна за задвижване на социалната активност.

От „дясно“ държавата изглежда по друг начин и има друга съдба:

а) Тя се смалява до ролята на „нощен пазач“ в обществото – да се грижи само за законноста и сигурността. Тази й визия е свързана със силното редуциране на публичните блага, а от там и на публичната власт и управление

б) Пазарът получава неоспорван от другите социални субекти статут. Успяват здравите, силните, конкурентоспособните и… „родените търговци“. Пазарната заслуженост задълбочава неравенството и поляризира обществото. Икономическият разум редактира либерално справедливостта и започва да се разпорежда там, където повече вреди, отколкото помага – в здравеопазването, образованието, културата, социалното подпомагане, екологията и др.

В) Отстранилият държавата от „своята“ територия пазар е оставен сам на себе си. Той обаче заболява от „свои“ си болести – „надуване и пукане на балони“, монополизация и свръхконцентрация, изостряне на икономическите цикли. Алчността подбива рационалността, богатството покварява социума със своето самочувствие и самонадеяност и др. под. В крайна сметка пазарът би могъл да се самолекува и поне на теория няма пречки да стане така, но практически това става бавно, закъсняло и с цената на големи икономически, социални, политически и културни загуби.

От гореказаното произтичат и следните рискове  пред държавите:

а) Те ще трябва да се справят с безконтролното нарастване на пазарните неравенства, от което следват социални напрежения, предизвикани от безработица, бедност, социални изключвания на големи части от населението, недостъпност за все повече хора на доброто образование, качественото медицинско обслужване, мизерно пенсионно осигуряване и др. А това изисква „повече държава“, което означава, че „дясното“ само се подкопава

б/ Маркетизацията на живота го опустошава. Мотивацията на хората масово се осакатява, а парите от средство за живот се превръщат в негова цел. Политиката, медицината, образованието, културата, спортът и др., се превръщат от сфери за обслужване на съвместния живот на хората и за изява на човешките способности, в търговия и способи за забогатяване на политици, лекари, учители, артисти, спортисти и т.н. Естествено за сметка на нуждаещите от техните услуги. Изкористяването е страничен продукт на пазарността и той не се отстранява с повече пазарност.

About author
Профилна снимка на svstavrev

Светослав Ставрев

Светослав Ставрев Професор по business бизнес мениджмънт. Доктор по икономика и доктор на философските науки . Специализирал в областите: вземане на управленски решения – докторат по икономика, организация на управлението, социология на управлението , политика , социална психология и културология, моделиране на социални системи. Преподавал в УНСС, ПУ „П. Хилендарски”, СУ „Кл. Охридски”. В момента чете „Управление на организациите” и „Предприемачество” в Европейски колеж по икономика и мениджмънт.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*