Реализъм вместо догматизъм в политиката: ляво и/или дясно ?

Реализъм вместо догматизъм в политиката: ляво и/или дясно ?

41 views
0

 

Това е първата от поредицата четири статии на проф. Светослав Ставрев, в които той „сканира“ нуждата от институционално модернизиране на българския пазар и българската държава

Проф. Светослав Ставрев

                       

Животът е взаимодействащи различия:

дух ↔ материя /мисъл ↔ действие, видимо ↔ невидимо, висше ↔ низше, искам ↔ мога, умно ↔ глупаво, сила ↔ слабост…/;

добро ↔ зло /светло ↔ тъмно, правилно ↔ погрешно, разрешено ↔ забранено, равенство ↔ неравенство, любов ↔ омраза…/;

ред ↔ хаос /свобода ↔ зависимост, интеграция ↔ дезинтеграция, управление ↔ самоуправление, власт ↔ анархия, централизация ↔

Тези начала са неотделими, а конфликтите помежду им са непреодолими. Борбата помежду им прави живота, а единството им го поддържа. Разбирането на всяко едно от тях е възможно единствено в контекста на другото. Победата на едното начало над другото обозначава края и на двете. От конфликтното единство на живота и от двойнствеността на нашите оценки за полезността и стойността на нещата: „плюс“ и „минус“, се поражда и бивалентността на човешкото взаимодействие.

По-надолу ще преставя една частна картина на политиката. В моето разбиране политиката означава осигуряване и поддържане на властовите баланси в обществото. Обикновено политолозите се занимават с държавата и нейните властови ресурси, но това е съвършено недостатъчно. Нуждаем се от разбиране за факта, че централно място в политическия дебат заема „квази“ дилемата „ляво“ или „дясно. Противно на ширещи се днес недомислия за изчерпване на темата и за отмиране на противоречията между тях, които се обясняват само с неразбиране, конформизъм и интелектуален мързел, аз намирам релацията „дясно“ ↔ „ляво“ за напълно релевантна на социалността и за фундамент на политическите теории. Стига тя да не се тълкува като ИЛИ, което би направило от реалната дилема квази дилема.

За  левичарите (комунисти, социалисти, леви социалдемократи и пр.) „дясното“ е зло с което те се борят до изнемога, не схващайки, че така режат клона на който стоят – който им осигурява издръжката. Спомнете си как някога „левият“ капиталист Енгелс издържаше най-известния антикапиталист Маркс.

За десните  (либерали, консерватори, пазарни фундаменталисти и т.н.) лявото“ е изява на икономическа неграмотност, политическа демагогия и склонност към тоталитаризъм, с което те „по призвание“ се борят неуморно, слепи и глухи за неувяхващата жизненост на левичарството навсякъде и всякога, в т.ч. и в днешно време, когато социализмът като система (почти) изчезна, но пък се настани като съставна част от „дясното“?!?

Т.нар. “центристи” са объркани или маскирани бивши левичари или десничари, поради което не представляват теоретичен интерес, колкото и да са наводнили днес политическото пространство. Нашумелият преди време „трети път“ се оказа сапунен мехур, макар че  Блеър, Шрьодер, Клинтън и Со се клонираха в разни масови, но безлики „народни“, „патриотични“, „зелени“ партии, движения и т.н. Има и важни модификации на центризма, проявяващи се като смегчено „крайно дясно“, или като смегчено „крайно ляво“. Те ми изглеждат сравнително по-жизнени алтернативи, доколкото от техните редици навярно ще се появят бъдещите интегристи в политиката.

„Лявото“ и „дясното“ са автентичните политически начала, които никъде не са реално „на власт“, но без които е невъзможно да се изплете политическата тъкан. Те не са и не могат да  изчезнат, защото без тях няма политически живот. А и защото присъстват неотстранимо във всички реални политически платформи – конфликтно и противоречиво, по-скоро дебалансирано, но заедно. В това няма нищо неестествено, стига да знаем какво точно означава „дясно“ и „ляво“, а не да бръщолевим, че и двете са изчезнали.

Ето накратко и ескизно противоречивото съдържание на тези две начала:

Ляво:

  1. Общността от хора е по-важна от отделния човек, а свободата е доминантно колективистична.
  2. Държавата е по-добрият механизъм за социален интегритет от пазара.
  3. Равенството е висша справедливост.
  4. Публичните блага имат приоритет над частните.
  5. Политическата демокрация е социална, етатитска, протекционистична.

Дясно:

  1. Индивидът е по-важен от общността, а свободата е преди всичко индивидуална.
  2. Пазарът е най-съвършеният механизъм за социален обмен.
  3. Заслужеността е висша справедливост.
  4. Частните блага имат предимство над публичните.
  5. Политическата демокрация е либертарианска, пропазарна, глобалистична.

 

Идеологически настроеното мислене вижда непримиримостта на „ляво“ и „дясно“, тъй като за него ценностите им са несъвместими: индивид и общност са изначално враждебни, пазар и държава си пречат взаимно, равенство и заслуженост са непримирими, частните и публичните блага са „игра с нулева сума“, а индивиди и общности не могат да си поделят държавата.

Здравомислието обаче е длъжно да проникне отвъд видимостта:

  1. Няма индивиди без общности от хора, а общността се състои от индивиди. Всеки човек се идентифицира и със своите принадлежности и социални роли.
  2. Пазар и държава не могат един без друг. Издръжката на държавата идва от пазарите, а основните пазарни атрибути – свобода, право на собственост, отговорности на договарящите се страни, както и тяхното равноправие, се нуждаят от протекцията на държавата.
  3. Справедливостта предполага едновременно равенство – на правата за участие и заслуженост – при разпределението на благата от съучастието.
  4. Всички нужни на хората блага се разделят неумолимо на: частни – задоволявани по пътя на пазарния обмен и публични – осигурявани чрез държавното преразпределение.
  5. Политическата демокрация е длъжна да осигури защита на всички социални субекти – единични, групови, организационни и институционални.
  6. Равновесията са частен случай на неравновесията в обществото. Реформите в икономиката и политиката се провеждат за неутрализация на настъпващи във времето дисбаланси в тях – по модела „минус по минус равно на плюс“: леви дисбаланси се лекуват с десни политики, а десни – с леви.

 

Следва продължение

 

 

 

 

 

About author
Профилна снимка на svstavrev

Светослав Ставрев

Светослав Ставрев Професор по business бизнес мениджмънт. Доктор по икономика и доктор на философските науки . Специализирал в областите: вземане на управленски решения – докторат по икономика, организация на управлението, социология на управлението , политика , социална психология и културология, моделиране на социални системи. Преподавал в УНСС, ПУ „П. Хилендарски”, СУ „Кл. Охридски”. В момента чете „Управление на организациите” и „Предприемачество” в Европейски колеж по икономика и мениджмънт.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*