Реализъм вместо догматизъм в политиката: за нуждата от пазар и държава едновременно

Реализъм вместо догматизъм в политиката: за нуждата от пазар и държава едновременно

39 views
2

 

Това е втората от поредицата четири статии на проф. Светослав Ставрев, в които той „сканира“ нуждата от институционално модернизира на българския пазар и българската държава

Проф. Светослав Ставрев

 

В идеалния вариант пазарът е една балансирана система, която се намира в или се стреми  към равновесие. В действителност той непрекъснато заболява – ту от „леви“, ту от „десни“ неравновесия, от които се лекува с належащи пазарни реформи. Ако по някакви причини той се е дебалансирал „наляво“, подлежи на „дясна“ калибрация. И обратно!

Лявото“ не може да унищожи пазара, въпреки че може да го забрани и ако не успее – да го изврати. На това пазарът отговаря с отказ да произвежда благата, от които имат нужда всички. Пазарът срина СССР и империята му, а не империализмът или САЩ, както крайно левите се успокояват помежду си вече повече от четвърт век. Той си отмъщава и на посткомунистическите „квазидемокрации“ като ги дискредитира в очите на надяващите се и неполучили икономически просперитет.

„Лявото“ греши в следните посоки:

а/ Пазарът може и да бъде „разрешен“, но само като помощно средство на държавата за производство на материални блага. Извън тази си роля, пазарът е вреден, защото е непредвидим източник   на социални неравенства, произвежда икономически кризи, широка бедност, социална дисхармония и напрежения;

б/ Пазърът не е в състояние сам да се регулира и за да се избегне икономическата принуда – фалити, безработица, непосилни за плащане дългове и т.н., той трябва да бъде държавно регулиран – със забрани, с подпомагания, със специални разрешения, рестрикции, строги и задължителни регламенти, стимулиращи харченето парични и бюджетни политики, с дискреционни намеси в пазарните отношения и др.под.

Левичарското манипулиране и опитите за директно подчиняване на пазара предизвикват следните рискове:

а/ Поражда се бедност в широки мащаби поради пренебрегването на икономическата логика и подчиняването и на политическата целесъобразност. Така растят погрешни инвестиции, държавна щедрост на гърба на цялото население, създаването на изкуствена конкурентоспособност в полза на подбрани галеници на властта, пълно игнориране на малкия и среден бизнес, широкомащабна корупция, скрит и долнопробен лобизъм и т.н.;

б/ Комбинират се разрастващи се непазарно обусловени неравенства – партийни, административни, криминални, корпоративно-държавни, принадлежностни и т.н., и масов нисък стандарт на живот – отнасящ се до всички останали извън държавното протежиране хора. Така разслоението в обществото се описва с крива, силно деформирана спрямо обичайното нормално разпределение. За България, която не познава „дясно“ управление от повече от 70 години, социалната структура към 2016 г., изглежда по следния начин: малцина  (4 -5 %) много богати; обслужващи най-богатите – задоволени (около 10 %); бедно мнозинство (приблизително 75-80 %/)и крайно бедни (10-тина %). Числата са илюстративни, но са по-близко до реалността от тези на официалната статистика;

в/ Мотивацията масово се деморализира, доколкото хората все по-ясно разбират, че за да успеят в живота са нужни ресурси, имащи далечна връзка с доброто образование, квалификацията, трудолюбието, творчеството и др.под. добродетели, с които е много трудно съвместимо „лявото“.

Дясното“ има подчертано благосклонно отношение към пазара, като подценява и пренебрегва държавата и нейната роля в обществото. Така в техните представи индивидуално свободните хора се обвързват чрез пазарния механизъм, който им се привижда като идеален. Мизес нарича  пазарния ред „неограничаван капитализъм“. Животът обаче, както стана ясно, не е и не може да бъде идеален. Отхвърляйки или пренебрегвайки непреодолимите несъвъшенства на пазара, десните изопачават действителността:

а/ Приемайки пазара за незаменим способ за задоволяване на човешките потребности, те остават без внимание публичните блага. Не всичко, от което се нуждаем, се продава на пазара – поради липса на търговска мотивация за произвеждането му, по социални, хуманитарни или морални причини. Не всичко необходимо имаме възможност да си купим. Това ни тласка към „несоциални“ способи за придобиването му, което вече е проблем на всички, а не само на нуждаещите се

б/ За съжаление пазарът не винаги, навреме и с приемлива издържка, може да се саморегулира. Както находчиво се изрази наскоро Бан Ки-Мун „ябълката непременно ще падне някога от дървото, но в интерес на всички е някой да го раздруса навреме“. И този „някой“ в случая е държавата, без която пазарите биха ни причинили предотвратими страдания

в/ Пазарите не са средище за среща на свободни индивиди – пряко или чрез техни фирми, а и на големи акционерни дружества, крупни холдинги, мощни клъстъри, международни бизнес вериги и он-лайн компании, финансово-кредитни центрове и сенчест банков сектор – хеджфондове, инвестиционни фондове, офшорни инвеститори, държави и съюзи от държави. Това реално обстоятелство ги отдалечава доста от онова, което се изучава в икономикса – „свободния пазар“. Фирмите са зависими от държавно регулирания пазар, но работещите в тях не са толкова зависими от него. Наетите зависят преди всичко от корпоративните методи за разпределение на дохода, а в тях може и да няма и капка пазарност.  Опасността държавата да сгреши не е задължително по-голяма от опасността да не се намеси навреме.

Като следствие от ендемичните недостатъци на „дясното“ възникват други рискове:

а) Комерсализацията на живота, превръщаща всяко човешко благо в търговски продукт. А когато всичко става предмет на покупка и продажба, за значима част от хората качеството на живота се снижава до екзистенц-минимума и дори самото преживяване става под въпрос. Широки сегменти от културата, образованието, здравеопазването и други подобни  сфери на живота се „елитаризират“ (стават достъпни за малцина, можещи да си ги позволят) и като цяло често изпадат в състояние на перманентна и спорадично облегчавана  мизерия, в могъщ развъдник на корупция и място за пране на пари

б) Социалните неравенства нарастват, тъй като на пазара не само се печели, но и се губи. Дори и когато средното равнище на живот расте, увеличаващите се неравенства за големи маси от хора повдига нерешими за маркетизирания подход проблеми – социални, политически, морални…

в) Опасностите от глобализиране на икономическите, социалните и политическите проблеми се разрастват. Пазарите по света са диференцирани – национално, регионално, културно, секторно и т.н. Циклите в тях са специфични, а това значи, че дадени типове проблеми имат локален произход, който обаче лесно може да прерастне в глобален. Тогава националните държави стават със силно ограничени ресурси и нуждата от мултидържавни власти нараства. Глобалните пазари са още по-непредвидими от националните и се нуждаят от съответна регулация.

 

 

 

 

About author
Профилна снимка на svstavrev

Светослав Ставрев

Светослав Ставрев Професор по business бизнес мениджмънт. Доктор по икономика и доктор на философските науки . Специализирал в областите: вземане на управленски решения – докторат по икономика, организация на управлението, социология на управлението , политика , социална психология и културология, моделиране на социални системи. Преподавал в УНСС, ПУ „П. Хилендарски”, СУ „Кл. Охридски”. В момента чете „Управление на организациите” и „Предприемачество” в Европейски колеж по икономика и мениджмънт.

Email адресът Ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани*